Постинг
11.04.2010 06:57 -
Закони на Вселената
Текстът по-надълу е изкопиран 1:1 от един форум, но за мен е важен и за да го запазя, го помествам тук.
ЗАКОНИ НА ВСЕЛЕНАТА ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕ
Росица Вакъвчиева - http://sebepoznanie.com/wselena/zakoni/
Във Вселената съществуват закони, като закона за гравитацията. Познаването на тези закони ще ни помогне дa управляваме живота си към по-добро и да постигаме нещата, които желаем. Различните автори ги определят по различен начин, но те са едни и същи. Тук съм обединила най-общото от различните учения и автори за действието на законите :
1.Умът е Първопричината
Този закон може да се нарече ЗАКОН ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, ЗА ПРОЯВЛЕНИЕТО или принцип на менталността. Той гласи, че Първоизточникът на цялата Вселена е чистото Съзнание…чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното към проявеното. Цялото е Ум, а Светът е Ментално творение в Ума на Цялото. Или казано по-просто –Цялото, БОГ, Всичко, от което се раждат нещата е СЪЗНАНИЕ, а Светът е проявление на това Съзнание. Между нас и това Съзнание няма преграда-ние сме едно Цяло. И както светът е сътворен от Съзнанието, така и ние творим с ума си своя свят. Умът е първопричината, а съзнанието е винаги въпрос на избор.
2.Закон за Привличането
Той гласи: Подобните неща се привличат. Всичко в Света се намира в непрекъснато движение и вибрира. Разликата между многообразното проявление на Творението е в различната скорост и форма на вибрацията. Всяка мисъл също вибрира, всяка мисъл излъчва сигнал и привлича към себе си съответстващ сигнал.
Нашите мисли+ чувства= енергията ни. Енергията, която излъчваме привлича подобна енергия. А когато променим своята енергия, всичко окoло нас започва да се променя. КЛЮЧЪТ КЪМ ТОВА ДА ПРИВЛЕЧЕШ НЕЩО, КОЕТО ЖЕЛАЕШ В ЖИВАТО СИ, Е ДА ПОСТИГНЕШ ВИБРАЦИОННА ХАРМОНИЯ С НЕГО. Най-лесният начин за това е да си представиш, че го имаш, да се вживееш, сякаш то вече е част от твойто преживяване и да влееш мислите си в удоволствието от него…да намериш чувството и да го задържиш. Така ще излъчваш вибрации и ще започнеш да привличаш като магнит хората , обстоятелства и предмети с подобна вибрация.
3.Закон за намерението
Според този Закон, когато сме водени от чисто намерение можем да бъдем сигурни в положителния изход. Намерението е желание, изчистено от съмненията, страха, от манипулации.То е желание, необвързано с резултата, концентрирано внимание въху постигнатата цел. Намерението има огромна организираща сила, то може да извърши такива промени на събитията около нас, че всичко да стане както си го представяме. За да реализираме намерението си е необходимо:
- първо да формулираме конкретно каква е целта ни.
- вяра, без съмнения, но не точно вяра, а както казва Вадим Зеланд празна и безгрижна решимост, когато просто „знаеш“, че целта ти ще се осъществи, когато след като си дал „поръчка“ на Вселената, очакваш спокойно и без нетърпение намерението да се осъществи, да се довериш. За тази цел помагат утвържденията.
трябва да знаеш, да приемеш, че заслужаваш целта ти да се реализира
За приближаването към целта ни помага най-много визуализацията на постигнатата цел/за утвържденията и визуализацията ще пиша в друга тема/ трябва да си осъзнат, т. е да си нащрек за знаците, които ти дава Вселената и да не натрапваш на света своя сценарий, защото често целта се реализира по най-неочаквания начин и трябва да си с отворени очи за различните варианти , да можеш да се възползваш от възможности ,които се появяват.
най-важната крачка-отказването от емоционалното вкопчване в целта, дори много автори говорят за намаляване на важността и отказване от целта/не от намерението ,а от преследването на целта, т. е ДА СЕ НАСЛАЖДАВАШ НА ПРОЦЕСА, А НЕ ДА СЕ СТРЕМИШ КЪМ ЦЕЛТА И ТОГАВА ЦЕЛТА СЕ РЕАЛИЗИРА "ОТ САМО СЕБЕ СИ".
Както казва Дийпак Чопра :
„Свойството Намерение към обекта на внимание може да организира безкрайностот пространствено-в ремеви събития, за да се осъществи. Това е така, защото в плодородната почва на вниманието. Намерението има безкрайна организираща сила.”
4. Закон за парадоксалното намерение
Някой автори отделят като отделен закон- законът за по-специфичен вид намерение, при което нещата сякаш се получават напук на нашите желания и получаваме това , което активно НЕ искаме -парадоксалното намерение. Ето как определя това парадоксално намерение Сандра Ан Тейлър:
„Според Закона за парадоксалното намерение НИЕ СМЕ СКЛОННИ ДА ОТБЛЪСКВАМЕ ТОЧНЕ ТЕЗИ НЕЩА, КЪМ КОИТО ОТЧАЯНО СЕ СТРЕМИМ!
Ако упорито и безплодно се стремите да предизвикате дадено събитие, тази вибрация на разочарованието ще го отблъсне, ще отдалечи хората и обстоятелствата, които биха могли да ви донесат желания резултат.
ОТЧАЯНИЕТО И НЕТЪРПЕНИЕТО ДЕЙСТВАТ КАТО СПИРАЧНИ МЕХАНИЗМИ!
Когато се откажете от днешното щастие и прегърнете тревогата за утрешната несигурност, вие блокирате готовността си да получавате.
СМЕНЕТЕ ОБЕКТА НА ФОКУСИРАНЕ – ОТ ЛИПСВАЩОТО КЪМ ТОВА,КОЕТО ИМАТЕ И ЦЕНИТЕ, ЗА ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ СЪЗНАНИЕТО НА УСПЕХА. Най-добрата енергия се получава, когато се отърсите от нетърпението и се изпълните с упование, когато се измъкнете от отчаянието и изберете мира на настоящето.
Според закона за парадоксалното намерение може да получите това, което искате ЕДИНСТВЕНО АКО ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТО НЕ ВИ Е НЕОБХОДИМО, ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!
Когато затънете в енергията на парадоксалните намерения, ясно преобладаващата ви мисъл , свързана с целта ви е:
„Не мога да бъда щастлив, ако това не стане“
Едно такова убеждение превръща идеята ви в неспособност да бъдете щастливи във вашата действителност…Преследвайте целите си, защото искате резултатът да обогати ВАШИЯ ВЕЧЕ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ, а не защото без тях ще се чувствате нещастни.
Освен това знайте, че понякога Вселената не ни дава точно желаното в момента, когато го искаме, защото по-нататък ни очаква нещо по-добро“
5. Закон за хармонията или за най-малкото усилие
Според този закон, когато сме в хармония със себе си и света, енергията ни отваря Вселенското изобилие и получаваме достъп до прозренията, силата и цялата благодат, която може да предложи светът. Тогава нещата които искаме се случват без усилие… сякаш от самосебе си. Природата винаги избира пътя на най-малкото съпротивление, където се изразходва най-малко енергия. ”тревата не се мъчи да расте,тя просто си расте…а нашата човешка природа е да материализираме мечтите си леко и без усилие.”
Хармония със себе си можем да постигнем като първо ПРИЕМЕМ СЕБЕ СИ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ, със всичките си недостатъци и слаби страни и да установим равновесие между чувствата и мислите си. Както пише Екхарт Толе – ако примерно имате да свършите някаква работа, но не ви се работи-или станете веднага и свършете задачата или приемете мързела си …насладете му се без да се упреквате…Ако някой човек или ситуация ви притеснява- или кажете какво мислите и проеменете каквото можете, или приемете човека или ситуацията безрезервно…Това е да си в хармония със себе си-с приемане , без терзания и несъгласия.
А да постигнем хармония със света се получава, когато се съсредоточим върху две привидно противоречащи си намерения:да поемем пълна отговорност за това как реагираме и как приемаме нещата. САМО НИЕ МОЖЕМ ДА РЕШИМ ДАЛИ ЕДНА СИТУАЦИЯ ЩЕ Я РАЗГЛЕЖДАМЕ КАТ ПРОБЛЕМ ИЛИ ВЪЗМОЖНОСТ. Ние сме отговорни за това дали избираме да страдаме и да се самосъжаляваме или да си „направим от лимона лимонада”. да се откажем да контролираме нещата. НИЕ НЕ СМЕ ТУК, ЗА ДА ПРОМЕНЯМЕ СВЕТА, А ДА ИЗБЕРЕМ ТОВА ОТ НЕГО, КОЕТО ИСКАМЕ. В Света има всичко-ние нямаме власт да променяме всичко около нас, не е необходимо да контролираме хората и обстоятелствата както на нас ни се иска…но имаме власт да избираме и да привличаме това, което харесваме.
6.Закон за причината и следствието
Този закон гласи, че нашата енергия се запазва завинаги в Света. Тя се трупа и всичката-независимо дали е насочена към нас или към другите-създава нещо като банкова сметка за съдбата. Затова и Дийпак Чопра нарича още този закон- ЗАКОН ЗА КАРМАТА. Добра или лоша-всяка наша мисъл или постъпка, всеки контакт с друг човек стават част от нашата инвестиция. Всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид.
Дийпак Чопра пише , че за да използваме този кармичен закон, трябва да възприемаме съзнателно избора, които правим всеки ден и да преприемаме „правилното” действие. ”Правилното” няма нищо общо с морала, то е решение или действие, което ни носи душевен комфорт, което не предизвиква угризения, омраза и т.н.Едничкото, на което можем да се осланяме е нашето собствено усещане за нещата-когато постъпваме „правилно” просто го знаем и се чувстваме „леко”. Нашето бъдеще се генерира от всеки избор, който правим във всеки момент от живота си.
7. Закон за даването
Според този закон Вселената функционира посредством динамичен обмен…Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
За да задействаме циркулацията, трябва да се научим да даваме онова,към което се стремим. НАЙ-ЛЕСНИЯТ НАЧИН ДА ПОЛУЧИМ ТОВА, КОЕТО ИСКАМЕ, Е ДА ПОМАГАМЕ НА ДРУГИТЕ ДА ПОЛУЧАТ ОНОВА, КОЕТО ИСКАТ. Когато даваме, винаги ни се връща. Ако спрем циркулацията на парите и се вкопчим в тях и ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към нас.
Но ДАВАНЕТО НЕ Е СВЪРЗАНО НЕПРЕМЕННО С ПАРИ. Дайте обич, усмивка, подарете нещо на някого в нужда, подайте му ръка. Важното е , когато давате да не съжалявате за даденото и да се чувствате ощетени, защото това не е истинско даване. Когато решите да дадете, дайте от сърце без желание за някаква отплата. Това е истинският Дар и той носи удоволствие на този, който го дарява. Когато давате по този начин, Вселената също ще ви дава по различни пътища това, което искате.
8. Закон за необвързаността
Този закон гласи, че за да получим каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажем от своята обвързаност с него. ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ЖЕЛАНИЯТА СИ, А ОТ ОБВЪРЗАНОСТТА С РЕЗУЛТАТА, КОЙТО ОЧАКВАМЕ. Да не сме зависими от даден резултат, да не оставяме той да определя смисъла в живота ни и нашето щастие, защото много често за нашето добро е да се случи нещо друго или е необходимо да получим това, което желаем по-късно, за да научим нещо или да срещнем някого. Всъщност, НАЙ-ЧЕСТО, КОГАТО СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ЕМОЦИОНАЛНОТА СИ ОБВЪРЗАНОСТ С РЕЗУЛТАТА, ПОЛУЧАВАМЕ ТОВА, ОТ КОЕТО СМЕ СЕ ОТКАЗАЛИ.
За да се развиваме и постигаме нови успехи трябва да се откажем от своята обвързаност с миналото и с познатото. Търсенето на сигурност във вещите и в познатото е илюзия. Известното са старите ни представи, там няма еволюция, няма развитие, няма креативност.
Дийпак Чопра пише- „Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности”
9.Закон за целта
Този закон гласи, че всеки човек има своя цел, свой уникален талант. Всички ние сме придобили проявление във физическия свят, за да изпълним определена своя мисия. Всеки има да научи своите уроци и всеки има уникална дарба, с която да допринесе за разширяването на Вселената. Всеки живот има смисъл и значимост и всеки човек има потенциала да създаде своя изключителен Опус. КОГАТО ЧОВЕК СЛЕДВА ТАЗИ СВОЯ ЦЕЛ, ВСЕЛЕНАТА "РАЗЧИСТВА ПЪТЯ МУ", ЗАЩОТО ТОВА Е НЕГОВИЯТ ПЪТ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, ХОРА И СЪБИТИЯ СЕ СТИЧАТ ТАКА, ЧЕ ДА МУ ПОМАГАТ.
КОГАТО ИСКАМЕ МНОГО НЕЩО ЕНЕРГИЯТА НИ СЕ РАЗПРЪСКВА, но когато обединим желанията и усилията си в една посока-нашата цел, енергията ни придобива невероятна сила.
„Целта е нещо по-Висше от вас самия. Тя ви променя от човека, който сте , в човека, който очаквате да бъдете. ”Бенджамин Ърл Тейлър
10.Закон за ритъма и равновесието
Всичко в природата се стреми към равновесие. Разликата в нивата на атмосферното налягане се изравнява от вятъра, а в температурната се компенсира от топлообмена. Където и да се появи излишен потенциал, на на каквото и да е ниво, възникват равновесните сили, насочени да изравнят дисбаланса. Всичко в живота има своите приливи и отливи и следва принципа на ритъма-редуване на бели и черни периоди, успех и неуспех, ден и нощ, раждане и смърт. Това е проява на закона за равновесието. Пълно равновесие има, когато изобщо нищо не става, а абсолютно няма. Всяко колебание в енергиите задейства закона за равновесието. В нашия живот ние създаваме излишен потенциал не само с действията си, но с мислите си. Както ни учи Вадим Зеланд, КОГАТО ПРИДАВАМЕ ИЗЛИШНА ВАЖНОСТ НА НЯКОЙ ИЛИ НЕЩО, задействаме равновесните сили, които се опитват да възстановят разликата в енергийните потенциали като или ни отдалечава от обекта или ни доближава до него. Но тъй като в природата всичко става по начин, който изисква най-малко разход на енергия/по пътя на най-малкото съпротивление/обикновено получаваме противното на това, което искаме. Законът за равновесието обяснява защо получаваме точно това, което активно Не искаме или получаваме обратното на това, към което се стремим.
За да се избегне действието на този закон, ТРЯБВА ДА НАМАЛИМ ВАЖНОСТТА, КОЯТО ПРИДАВАМЕ НА НЕЩАТА. Трябва да помним,че прекомерното усилие дава обратни резултати. Например човек, който придава прекалена важност на работата си и я превръща в най-важното нещо в живота му, често бива пернат от равновесните сили/примерно се разболява или работата му не получава признание и т. н/ Има една мисъл:” Човек , който не умее да почива, не умее и да работи.”
А за да се избегне принципът на ритъма, т. е да се избегне отрицателния мах на махалото след успех е необходимо да се издигнем над егото като не допускаме определени успехи да ни карат да се възгордяваме и да не придаваме прекомерна важност на резултатите.
Все пак трябва да помним, че ВИНАГИ КОГАТО ПЕЧЕЛИМ, ГУБИМ НЕЩО. Богатият притежава пари, но не притежава нещо, което някой беден има. Ритъмът винаги се уравновесява.
11.Закон за съответствиетo
Този закон гласи, че съществува съгласуваност и съответсвие между различните нива на Проявлението и Битието.
„Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе. ” Кибалион
Вселената е една гигантска холограма и информация за Цялото се съдържа във всяка една част, както и във нас. Така че ако искаме да опознаем Света, непознатото, да разберем непознаваемото, ТРЯБВА ДА ОПОЗНАЕМ СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО В НАС Е ЗАЛОЖЕНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКО.Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас.
НАМАЛИ ВАЖНОСТТА!
http://www.sibir.bg/blog/Erotikon/index.php?page=blogView&user=Erotikon¤t=2
Случвало ли ви се е, когато много искате нещо да стане и се приготвяте и настройвате за него, изведнъж нещо да се случи и очакваното да се провали в последния момент? Или за вас е изключително важно да се представите добре пред някого, а точно тогава блокирате и планираното се разваля? Очаквате много важен разговор, но никой не се обажда…а точно когато сте си забравили телефона, се обаждат…Приготвяте се за някакво пътуване и се радвате и разказвате за него, нямате търпение… и изведнъж по някакви причини…пътуването се отлага. Тъкмо сте успели да постигнете нещо и сте на върха на щастието…и хоп – нещо се обърква или възниква проблем, които помрачава радостта ви. Такива закономерности се случват толкова често, че сякаш има някаква зла сила, която действа срещу нас. Сякаш дяволът е чул и разваля замисленото…Оттук са и суеверията да не се „уричаме“, да не разказваме за нещо предстоящо докато не стане реалност, да не се радваме много, че после ще плачем и т. н. Много автори дори извеждат закони, които обобщават тенденциите защо и кога нещата отиват на зле. В тях разбира се има и хумор като в законите на Мърфи. Ето едни такива закони: „Закон на Гемперсън: Вероятността нещо да се случи е обратно пропорционална на желанието за това.“ „Закон на Хачисън: Когато една ситуация изисква непрестанно внимание, то тя ще се случи в момент на разсейване.“ „Обратно пропорционални закони за очакванията: Негативните очаквания водят до негативни резултати. Положителните очаквания водят до негативни резултати.“ Артър Блок в „Законите на Мърфи“ пише: „С течение на времето разбирате, че има нещо около вас, че има някаква осезаема сила извън вашата власт и ви обхваща непреодолимо желание да я назовете с име. В такъв момент, след като сте чувал законът на Мърфи, принципа на Питър или Законът за селективната гравитация, ви се иска да се призовете един от тях, само за да проверите дали не сте забравили точната формулировка.“ Но всъщност няма никаква зла сила. Често това, което ни се случва си го причиняваме ние. - Как ние – ще попитате вие, никой не иска да се провали нещо, което силно желае и очаква. Да, но все пак си го причиняваме ние и то става като завишаваме важността( за важността съм писала и в други статии). Важността е фактор, който играе огромна роля при управлението на нашата реалност. Когато силно завишаваме важността на някой обект, човек, събитие, работа и т. н. възникват излишни потенциали и задейства Законът за равновесието. Случва се така, че ако придаваме изключително голяма важност на дадена работа , то все нещо няма да се получава и ще възникват проблеми, ще се разболеем или работата ще се окаже зле свършена и безполезна. Ако придаваме голяма важност на някой човек, се слува така, че или се разочароваме или става така, че обстоятелствата ни разделят. Завишаването на важността създава енергия, която влияе на предметите, обстоятелствата, на всичко около нас. Луйз Хей в книгата си „Силата е в теб“ разказва как енергията от нашите емоции влияе и на предметите и машините около нас: „Спомням си как по едно време имахме множество проблеми с компютърната система и всеки ден нещо се издънваше. Понеже по мое мнение машините отразяват нашето съзнание, дадох си сметка, че мнозина от нас изпращат отрицателна енергия към компютрите и ние просто бяхме с очакването постоянно да се развалят. Програмирах в компютъра едно утвърждение: -Добро утро, как сте днес? Аз работя добре, когато ме обичат. Обичам ви. Сутрин, когато всеки включеше компютъра си, се появяваше това послание. Удивително беше как повече нямахме никакви проблеми с компютрите си. “ Това, че нашата енергия влияе и върху предметите многократно съм се убеждавала и аз. Случвало се е толкова често, че изобщо не остава място за съмнение, че може да е станало случайно. Спомням си какво се случи на рождения ми ден, когато официално споделих моя блог с приятелите си и публикувах първите си статии. Хората започнаха да ми пишат и явно толкова съм завишила важността,че…токът угасна и то не за 10-15 минути…а за 3 часа! Ужас! Точно тогава имало някаква профилактика! Точно когато най-много искаш нещо да направиш, се появява пречка…Но това е нещо като напомняне да успокоим топката, сякаш ти казва: „Внимание! Намали Важността! Спри, нищо не е чак толкова важно. Огледай се, има и други неща, които заслужават вниманието ти, а може би имаш нужда от почивка.“ Това действие на равновесните сили е като едно стряскане – за да може да се усетиш и да си кажеш: „Не се ли вманиачавам много, не придавам ли твърде голяма важност на нещата, а не забравям ли нещо друго?“ Изводът е един: За да овладеем положението, за да неутрализираме закона на равновесието, трябва да НАМАЛИМ ВАЖНОСТТА. Въпросът е КАК? Не можем да станем безчувствени…И за мен, тъй като съм много емоционална, често е много трудно да намаля важността. Но все пак какво можем да направим? * Първо: Да се събудим навреме(преди да са се задействали равновесните сили) и да си напомним: „Внимание! Намали важността. Нищо не е чак толкова важно.“ Самите нещата и събития не са добри или лоши, важни или незначителни. Просто нашата мисъл и отношение ги правят да изглеждат такива. * На мен много ми помагат утвърждения от рода на: - Тази работа (човек)не е целия ми живот. Ако нещата трябва да се случат, ще се случат. Ако нещо не стане както искам, значи така е трябвало или може би още не му е дошло времето. Може би не се случва, защото по-натам ме очаква нещо по-добро или ми предстои да науча някои неща, да срещна нови хора. Сигурно си има причина за това. Повтарям си неща, които да ме доближат до настройката – Ако се случи добре, ако не – пак добре. - Проблемите, които имам с тази работа(човек) са просто възможности, от които се уча и израствам. - Знам, че никой и нищо не може да ми отнеме това, което по право е мое и което трябва да се случи. Понякога си казвам : „Бог си знае работата. “ - Доверявам се на моето подсъзнание и Универсалната енергия, на Вселената(Бог или в каквото вярвате), че всичко ще се развие по най-добрия за мен начин. Тези утвърждения са вид препрограмиране на ума и пренастройват нагласата. А с промяната на отношението и нагласата, се променят и обстоятелствата. * Друго, което помага да се намали важността, е както ни предлага и Вадим Зеланд – да се застраховаме, да си приготвим резервен вариант. Това ни дава усещане за сигурност и намалява важността. Примерно ако трябва да минем по греда, която е на земята, това няма да е проблем за нас. Но ако гредата е много високо, преминаването по нея носи риск за живота ни и това ще е изключително важно за нас. Самата важност ще ни пречи да преминем спокойно. Тук за да намалим важността, може просто да сложим отдолу дюшек или да се вържем…тогава важността се намалява. Макар че много рядко може да се случи да се използва ролята на въжето, чисто психологически за нас вече преминаването не е проблем. Защото сме намалили важността. Понякога за нас е от огромно значение дали ще ни вземат на дадена работа и толкова сме заложили на нея, че само мисълта за това ако не се представим добре ни блокира. Тогава, за да намалим важността, можем да си потърсим и друга работа, да идем и на друго интервю. Просто заради усещането, че това не е единственото ни спасение и за да не се хващаме като удавник за сламка. В някои случаи разбира се, това е невъзможно. Например ако сме влюбени, не можем да си вземем друг/а като вариант, за да намалим важността. Но можем просто да обръщаме повече внимание и на други неща, да се отдаваме и на свои хобита, работа, приятели, за да не се натрупва излишен потенциал. * Друго средство е отказването, необързаността с резултата. Приемете евентуалния провал, загуба и т. н и спокойно действайте. Знайте, че дори нещата да не се получат, винаги има начин. А понякога дори ако нещо не се случило, се оказва че е за добро… Знайте, че винаги има начин. Винаги има и план Б. Това са едни от средствата, които на мен ми помагат да намаля важността. Разбира се , случва се емоционалността да ми да надделее и докато се усетя съм завишила страшно важността и равновесните сили ме перват и напомнят за себе си.
--------
ЗАКОНИ НА ВСЕЛЕНАТА ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕ
Росица Вакъвчиева - http://sebepoznanie.com/wselena/zakoni/
Във Вселената съществуват закони, като закона за гравитацията. Познаването на тези закони ще ни помогне дa управляваме живота си към по-добро и да постигаме нещата, които желаем. Различните автори ги определят по различен начин, но те са едни и същи. Тук съм обединила най-общото от различните учения и автори за действието на законите :
1.Умът е Първопричината
Този закон може да се нарече ЗАКОН ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, ЗА ПРОЯВЛЕНИЕТО или принцип на менталността. Той гласи, че Първоизточникът на цялата Вселена е чистото Съзнание…чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното към проявеното. Цялото е Ум, а Светът е Ментално творение в Ума на Цялото. Или казано по-просто –Цялото, БОГ, Всичко, от което се раждат нещата е СЪЗНАНИЕ, а Светът е проявление на това Съзнание. Между нас и това Съзнание няма преграда-ние сме едно Цяло. И както светът е сътворен от Съзнанието, така и ние творим с ума си своя свят. Умът е първопричината, а съзнанието е винаги въпрос на избор.
2.Закон за Привличането
Той гласи: Подобните неща се привличат. Всичко в Света се намира в непрекъснато движение и вибрира. Разликата между многообразното проявление на Творението е в различната скорост и форма на вибрацията. Всяка мисъл също вибрира, всяка мисъл излъчва сигнал и привлича към себе си съответстващ сигнал.
Нашите мисли+ чувства= енергията ни. Енергията, която излъчваме привлича подобна енергия. А когато променим своята енергия, всичко окoло нас започва да се променя. КЛЮЧЪТ КЪМ ТОВА ДА ПРИВЛЕЧЕШ НЕЩО, КОЕТО ЖЕЛАЕШ В ЖИВАТО СИ, Е ДА ПОСТИГНЕШ ВИБРАЦИОННА ХАРМОНИЯ С НЕГО. Най-лесният начин за това е да си представиш, че го имаш, да се вживееш, сякаш то вече е част от твойто преживяване и да влееш мислите си в удоволствието от него…да намериш чувството и да го задържиш. Така ще излъчваш вибрации и ще започнеш да привличаш като магнит хората , обстоятелства и предмети с подобна вибрация.
3.Закон за намерението
Според този Закон, когато сме водени от чисто намерение можем да бъдем сигурни в положителния изход. Намерението е желание, изчистено от съмненията, страха, от манипулации.То е желание, необвързано с резултата, концентрирано внимание въху постигнатата цел. Намерението има огромна организираща сила, то може да извърши такива промени на събитията около нас, че всичко да стане както си го представяме. За да реализираме намерението си е необходимо:
- първо да формулираме конкретно каква е целта ни.
- вяра, без съмнения, но не точно вяра, а както казва Вадим Зеланд празна и безгрижна решимост, когато просто „знаеш“, че целта ти ще се осъществи, когато след като си дал „поръчка“ на Вселената, очакваш спокойно и без нетърпение намерението да се осъществи, да се довериш. За тази цел помагат утвържденията.
трябва да знаеш, да приемеш, че заслужаваш целта ти да се реализира
За приближаването към целта ни помага най-много визуализацията на постигнатата цел/за утвържденията и визуализацията ще пиша в друга тема/ трябва да си осъзнат, т. е да си нащрек за знаците, които ти дава Вселената и да не натрапваш на света своя сценарий, защото често целта се реализира по най-неочаквания начин и трябва да си с отворени очи за различните варианти , да можеш да се възползваш от възможности ,които се появяват.
най-важната крачка-отказването от емоционалното вкопчване в целта, дори много автори говорят за намаляване на важността и отказване от целта/не от намерението ,а от преследването на целта, т. е ДА СЕ НАСЛАЖДАВАШ НА ПРОЦЕСА, А НЕ ДА СЕ СТРЕМИШ КЪМ ЦЕЛТА И ТОГАВА ЦЕЛТА СЕ РЕАЛИЗИРА "ОТ САМО СЕБЕ СИ".
Както казва Дийпак Чопра :
„Свойството Намерение към обекта на внимание може да организира безкрайностот пространствено-в ремеви събития, за да се осъществи. Това е така, защото в плодородната почва на вниманието. Намерението има безкрайна организираща сила.”
4. Закон за парадоксалното намерение
Някой автори отделят като отделен закон- законът за по-специфичен вид намерение, при което нещата сякаш се получават напук на нашите желания и получаваме това , което активно НЕ искаме -парадоксалното намерение. Ето как определя това парадоксално намерение Сандра Ан Тейлър:
„Според Закона за парадоксалното намерение НИЕ СМЕ СКЛОННИ ДА ОТБЛЪСКВАМЕ ТОЧНЕ ТЕЗИ НЕЩА, КЪМ КОИТО ОТЧАЯНО СЕ СТРЕМИМ!
Ако упорито и безплодно се стремите да предизвикате дадено събитие, тази вибрация на разочарованието ще го отблъсне, ще отдалечи хората и обстоятелствата, които биха могли да ви донесат желания резултат.
ОТЧАЯНИЕТО И НЕТЪРПЕНИЕТО ДЕЙСТВАТ КАТО СПИРАЧНИ МЕХАНИЗМИ!
Когато се откажете от днешното щастие и прегърнете тревогата за утрешната несигурност, вие блокирате готовността си да получавате.
СМЕНЕТЕ ОБЕКТА НА ФОКУСИРАНЕ – ОТ ЛИПСВАЩОТО КЪМ ТОВА,КОЕТО ИМАТЕ И ЦЕНИТЕ, ЗА ДА СИ СЪЗДАДЕТЕ СЪЗНАНИЕТО НА УСПЕХА. Най-добрата енергия се получава, когато се отърсите от нетърпението и се изпълните с упование, когато се измъкнете от отчаянието и изберете мира на настоящето.
Според закона за парадоксалното намерение може да получите това, което искате ЕДИНСТВЕНО АКО ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТО НЕ ВИ Е НЕОБХОДИМО, ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!
Когато затънете в енергията на парадоксалните намерения, ясно преобладаващата ви мисъл , свързана с целта ви е:
„Не мога да бъда щастлив, ако това не стане“
Едно такова убеждение превръща идеята ви в неспособност да бъдете щастливи във вашата действителност…Преследвайте целите си, защото искате резултатът да обогати ВАШИЯ ВЕЧЕ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ, а не защото без тях ще се чувствате нещастни.
Освен това знайте, че понякога Вселената не ни дава точно желаното в момента, когато го искаме, защото по-нататък ни очаква нещо по-добро“
5. Закон за хармонията или за най-малкото усилие
Според този закон, когато сме в хармония със себе си и света, енергията ни отваря Вселенското изобилие и получаваме достъп до прозренията, силата и цялата благодат, която може да предложи светът. Тогава нещата които искаме се случват без усилие… сякаш от самосебе си. Природата винаги избира пътя на най-малкото съпротивление, където се изразходва най-малко енергия. ”тревата не се мъчи да расте,тя просто си расте…а нашата човешка природа е да материализираме мечтите си леко и без усилие.”
Хармония със себе си можем да постигнем като първо ПРИЕМЕМ СЕБЕ СИ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ, със всичките си недостатъци и слаби страни и да установим равновесие между чувствата и мислите си. Както пише Екхарт Толе – ако примерно имате да свършите някаква работа, но не ви се работи-или станете веднага и свършете задачата или приемете мързела си …насладете му се без да се упреквате…Ако някой човек или ситуация ви притеснява- или кажете какво мислите и проеменете каквото можете, или приемете човека или ситуацията безрезервно…Това е да си в хармония със себе си-с приемане , без терзания и несъгласия.
А да постигнем хармония със света се получава, когато се съсредоточим върху две привидно противоречащи си намерения:да поемем пълна отговорност за това как реагираме и как приемаме нещата. САМО НИЕ МОЖЕМ ДА РЕШИМ ДАЛИ ЕДНА СИТУАЦИЯ ЩЕ Я РАЗГЛЕЖДАМЕ КАТ ПРОБЛЕМ ИЛИ ВЪЗМОЖНОСТ. Ние сме отговорни за това дали избираме да страдаме и да се самосъжаляваме или да си „направим от лимона лимонада”. да се откажем да контролираме нещата. НИЕ НЕ СМЕ ТУК, ЗА ДА ПРОМЕНЯМЕ СВЕТА, А ДА ИЗБЕРЕМ ТОВА ОТ НЕГО, КОЕТО ИСКАМЕ. В Света има всичко-ние нямаме власт да променяме всичко около нас, не е необходимо да контролираме хората и обстоятелствата както на нас ни се иска…но имаме власт да избираме и да привличаме това, което харесваме.
6.Закон за причината и следствието
Този закон гласи, че нашата енергия се запазва завинаги в Света. Тя се трупа и всичката-независимо дали е насочена към нас или към другите-създава нещо като банкова сметка за съдбата. Затова и Дийпак Чопра нарича още този закон- ЗАКОН ЗА КАРМАТА. Добра или лоша-всяка наша мисъл или постъпка, всеки контакт с друг човек стават част от нашата инвестиция. Всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид.
Дийпак Чопра пише , че за да използваме този кармичен закон, трябва да възприемаме съзнателно избора, които правим всеки ден и да преприемаме „правилното” действие. ”Правилното” няма нищо общо с морала, то е решение или действие, което ни носи душевен комфорт, което не предизвиква угризения, омраза и т.н.Едничкото, на което можем да се осланяме е нашето собствено усещане за нещата-когато постъпваме „правилно” просто го знаем и се чувстваме „леко”. Нашето бъдеще се генерира от всеки избор, който правим във всеки момент от живота си.
7. Закон за даването
Според този закон Вселената функционира посредством динамичен обмен…Отдаването и получаването са различните аспекти на енергийния поток във Вселената. Даването поражда получаване, а получаването поражда даване. И ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
За да задействаме циркулацията, трябва да се научим да даваме онова,към което се стремим. НАЙ-ЛЕСНИЯТ НАЧИН ДА ПОЛУЧИМ ТОВА, КОЕТО ИСКАМЕ, Е ДА ПОМАГАМЕ НА ДРУГИТЕ ДА ПОЛУЧАТ ОНОВА, КОЕТО ИСКАТ. Когато даваме, винаги ни се връща. Ако спрем циркулацията на парите и се вкопчим в тях и ги кътаме, ще спрем и обратната циркулация към нас.
Но ДАВАНЕТО НЕ Е СВЪРЗАНО НЕПРЕМЕННО С ПАРИ. Дайте обич, усмивка, подарете нещо на някого в нужда, подайте му ръка. Важното е , когато давате да не съжалявате за даденото и да се чувствате ощетени, защото това не е истинско даване. Когато решите да дадете, дайте от сърце без желание за някаква отплата. Това е истинският Дар и той носи удоволствие на този, който го дарява. Когато давате по този начин, Вселената също ще ви дава по различни пътища това, което искате.
8. Закон за необвързаността
Този закон гласи, че за да получим каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажем от своята обвързаност с него. ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ЖЕЛАНИЯТА СИ, А ОТ ОБВЪРЗАНОСТТА С РЕЗУЛТАТА, КОЙТО ОЧАКВАМЕ. Да не сме зависими от даден резултат, да не оставяме той да определя смисъла в живота ни и нашето щастие, защото много често за нашето добро е да се случи нещо друго или е необходимо да получим това, което желаем по-късно, за да научим нещо или да срещнем някого. Всъщност, НАЙ-ЧЕСТО, КОГАТО СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ЕМОЦИОНАЛНОТА СИ ОБВЪРЗАНОСТ С РЕЗУЛТАТА, ПОЛУЧАВАМЕ ТОВА, ОТ КОЕТО СМЕ СЕ ОТКАЗАЛИ.
За да се развиваме и постигаме нови успехи трябва да се откажем от своята обвързаност с миналото и с познатото. Търсенето на сигурност във вещите и в познатото е илюзия. Известното са старите ни представи, там няма еволюция, няма развитие, няма креативност.
Дийпак Чопра пише- „Откажете се от своята обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности”
9.Закон за целта
Този закон гласи, че всеки човек има своя цел, свой уникален талант. Всички ние сме придобили проявление във физическия свят, за да изпълним определена своя мисия. Всеки има да научи своите уроци и всеки има уникална дарба, с която да допринесе за разширяването на Вселената. Всеки живот има смисъл и значимост и всеки човек има потенциала да създаде своя изключителен Опус. КОГАТО ЧОВЕК СЛЕДВА ТАЗИ СВОЯ ЦЕЛ, ВСЕЛЕНАТА "РАЗЧИСТВА ПЪТЯ МУ", ЗАЩОТО ТОВА Е НЕГОВИЯТ ПЪТ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, ХОРА И СЪБИТИЯ СЕ СТИЧАТ ТАКА, ЧЕ ДА МУ ПОМАГАТ.
КОГАТО ИСКАМЕ МНОГО НЕЩО ЕНЕРГИЯТА НИ СЕ РАЗПРЪСКВА, но когато обединим желанията и усилията си в една посока-нашата цел, енергията ни придобива невероятна сила.
„Целта е нещо по-Висше от вас самия. Тя ви променя от човека, който сте , в човека, който очаквате да бъдете. ”Бенджамин Ърл Тейлър
10.Закон за ритъма и равновесието
Всичко в природата се стреми към равновесие. Разликата в нивата на атмосферното налягане се изравнява от вятъра, а в температурната се компенсира от топлообмена. Където и да се появи излишен потенциал, на на каквото и да е ниво, възникват равновесните сили, насочени да изравнят дисбаланса. Всичко в живота има своите приливи и отливи и следва принципа на ритъма-редуване на бели и черни периоди, успех и неуспех, ден и нощ, раждане и смърт. Това е проява на закона за равновесието. Пълно равновесие има, когато изобщо нищо не става, а абсолютно няма. Всяко колебание в енергиите задейства закона за равновесието. В нашия живот ние създаваме излишен потенциал не само с действията си, но с мислите си. Както ни учи Вадим Зеланд, КОГАТО ПРИДАВАМЕ ИЗЛИШНА ВАЖНОСТ НА НЯКОЙ ИЛИ НЕЩО, задействаме равновесните сили, които се опитват да възстановят разликата в енергийните потенциали като или ни отдалечава от обекта или ни доближава до него. Но тъй като в природата всичко става по начин, който изисква най-малко разход на енергия/по пътя на най-малкото съпротивление/обикновено получаваме противното на това, което искаме. Законът за равновесието обяснява защо получаваме точно това, което активно Не искаме или получаваме обратното на това, към което се стремим.
За да се избегне действието на този закон, ТРЯБВА ДА НАМАЛИМ ВАЖНОСТТА, КОЯТО ПРИДАВАМЕ НА НЕЩАТА. Трябва да помним,че прекомерното усилие дава обратни резултати. Например човек, който придава прекалена важност на работата си и я превръща в най-важното нещо в живота му, често бива пернат от равновесните сили/примерно се разболява или работата му не получава признание и т. н/ Има една мисъл:” Човек , който не умее да почива, не умее и да работи.”
А за да се избегне принципът на ритъма, т. е да се избегне отрицателния мах на махалото след успех е необходимо да се издигнем над егото като не допускаме определени успехи да ни карат да се възгордяваме и да не придаваме прекомерна важност на резултатите.
Все пак трябва да помним, че ВИНАГИ КОГАТО ПЕЧЕЛИМ, ГУБИМ НЕЩО. Богатият притежава пари, но не притежава нещо, което някой беден има. Ритъмът винаги се уравновесява.
11.Закон за съответствиетo
Този закон гласи, че съществува съгласуваност и съответсвие между различните нива на Проявлението и Битието.
„Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе. ” Кибалион
Вселената е една гигантска холограма и информация за Цялото се съдържа във всяка една част, както и във нас. Така че ако искаме да опознаем Света, непознатото, да разберем непознаваемото, ТРЯБВА ДА ОПОЗНАЕМ СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО В НАС Е ЗАЛОЖЕНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКО.Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас.
НАМАЛИ ВАЖНОСТТА! http://www.sibir.bg/blog/Erotikon/index.php?page=blogView&user=Erotikon¤t=2
Случвало ли ви се е, когато много искате нещо да стане и се приготвяте и настройвате за него, изведнъж нещо да се случи и очакваното да се провали в последния момент? Или за вас е изключително важно да се представите добре пред някого, а точно тогава блокирате и планираното се разваля? Очаквате много важен разговор, но никой не се обажда…а точно когато сте си забравили телефона, се обаждат…Приготвяте се за някакво пътуване и се радвате и разказвате за него, нямате търпение… и изведнъж по някакви причини…пътуването се отлага. Тъкмо сте успели да постигнете нещо и сте на върха на щастието…и хоп – нещо се обърква или възниква проблем, които помрачава радостта ви. Такива закономерности се случват толкова често, че сякаш има някаква зла сила, която действа срещу нас. Сякаш дяволът е чул и разваля замисленото…Оттук са и суеверията да не се „уричаме“, да не разказваме за нещо предстоящо докато не стане реалност, да не се радваме много, че после ще плачем и т. н. Много автори дори извеждат закони, които обобщават тенденциите защо и кога нещата отиват на зле. В тях разбира се има и хумор като в законите на Мърфи. Ето едни такива закони: „Закон на Гемперсън: Вероятността нещо да се случи е обратно пропорционална на желанието за това.“ „Закон на Хачисън: Когато една ситуация изисква непрестанно внимание, то тя ще се случи в момент на разсейване.“ „Обратно пропорционални закони за очакванията: Негативните очаквания водят до негативни резултати. Положителните очаквания водят до негативни резултати.“ Артър Блок в „Законите на Мърфи“ пише: „С течение на времето разбирате, че има нещо около вас, че има някаква осезаема сила извън вашата власт и ви обхваща непреодолимо желание да я назовете с име. В такъв момент, след като сте чувал законът на Мърфи, принципа на Питър или Законът за селективната гравитация, ви се иска да се призовете един от тях, само за да проверите дали не сте забравили точната формулировка.“ Но всъщност няма никаква зла сила. Често това, което ни се случва си го причиняваме ние. - Как ние – ще попитате вие, никой не иска да се провали нещо, което силно желае и очаква. Да, но все пак си го причиняваме ние и то става като завишаваме важността( за важността съм писала и в други статии). Важността е фактор, който играе огромна роля при управлението на нашата реалност. Когато силно завишаваме важността на някой обект, човек, събитие, работа и т. н. възникват излишни потенциали и задейства Законът за равновесието. Случва се така, че ако придаваме изключително голяма важност на дадена работа , то все нещо няма да се получава и ще възникват проблеми, ще се разболеем или работата ще се окаже зле свършена и безполезна. Ако придаваме голяма важност на някой човек, се слува така, че или се разочароваме или става така, че обстоятелствата ни разделят. Завишаването на важността създава енергия, която влияе на предметите, обстоятелствата, на всичко около нас. Луйз Хей в книгата си „Силата е в теб“ разказва как енергията от нашите емоции влияе и на предметите и машините около нас: „Спомням си как по едно време имахме множество проблеми с компютърната система и всеки ден нещо се издънваше. Понеже по мое мнение машините отразяват нашето съзнание, дадох си сметка, че мнозина от нас изпращат отрицателна енергия към компютрите и ние просто бяхме с очакването постоянно да се развалят. Програмирах в компютъра едно утвърждение: -Добро утро, как сте днес? Аз работя добре, когато ме обичат. Обичам ви. Сутрин, когато всеки включеше компютъра си, се появяваше това послание. Удивително беше как повече нямахме никакви проблеми с компютрите си. “ Това, че нашата енергия влияе и върху предметите многократно съм се убеждавала и аз. Случвало се е толкова често, че изобщо не остава място за съмнение, че може да е станало случайно. Спомням си какво се случи на рождения ми ден, когато официално споделих моя блог с приятелите си и публикувах първите си статии. Хората започнаха да ми пишат и явно толкова съм завишила важността,че…токът угасна и то не за 10-15 минути…а за 3 часа! Ужас! Точно тогава имало някаква профилактика! Точно когато най-много искаш нещо да направиш, се появява пречка…Но това е нещо като напомняне да успокоим топката, сякаш ти казва: „Внимание! Намали Важността! Спри, нищо не е чак толкова важно. Огледай се, има и други неща, които заслужават вниманието ти, а може би имаш нужда от почивка.“ Това действие на равновесните сили е като едно стряскане – за да може да се усетиш и да си кажеш: „Не се ли вманиачавам много, не придавам ли твърде голяма важност на нещата, а не забравям ли нещо друго?“ Изводът е един: За да овладеем положението, за да неутрализираме закона на равновесието, трябва да НАМАЛИМ ВАЖНОСТТА. Въпросът е КАК? Не можем да станем безчувствени…И за мен, тъй като съм много емоционална, често е много трудно да намаля важността. Но все пак какво можем да направим? * Първо: Да се събудим навреме(преди да са се задействали равновесните сили) и да си напомним: „Внимание! Намали важността. Нищо не е чак толкова важно.“ Самите нещата и събития не са добри или лоши, важни или незначителни. Просто нашата мисъл и отношение ги правят да изглеждат такива. * На мен много ми помагат утвърждения от рода на: - Тази работа (човек)не е целия ми живот. Ако нещата трябва да се случат, ще се случат. Ако нещо не стане както искам, значи така е трябвало или може би още не му е дошло времето. Може би не се случва, защото по-натам ме очаква нещо по-добро или ми предстои да науча някои неща, да срещна нови хора. Сигурно си има причина за това. Повтарям си неща, които да ме доближат до настройката – Ако се случи добре, ако не – пак добре. - Проблемите, които имам с тази работа(човек) са просто възможности, от които се уча и израствам. - Знам, че никой и нищо не може да ми отнеме това, което по право е мое и което трябва да се случи. Понякога си казвам : „Бог си знае работата. “ - Доверявам се на моето подсъзнание и Универсалната енергия, на Вселената(Бог или в каквото вярвате), че всичко ще се развие по най-добрия за мен начин. Тези утвърждения са вид препрограмиране на ума и пренастройват нагласата. А с промяната на отношението и нагласата, се променят и обстоятелствата. * Друго, което помага да се намали важността, е както ни предлага и Вадим Зеланд – да се застраховаме, да си приготвим резервен вариант. Това ни дава усещане за сигурност и намалява важността. Примерно ако трябва да минем по греда, която е на земята, това няма да е проблем за нас. Но ако гредата е много високо, преминаването по нея носи риск за живота ни и това ще е изключително важно за нас. Самата важност ще ни пречи да преминем спокойно. Тук за да намалим важността, може просто да сложим отдолу дюшек или да се вържем…тогава важността се намалява. Макар че много рядко може да се случи да се използва ролята на въжето, чисто психологически за нас вече преминаването не е проблем. Защото сме намалили важността. Понякога за нас е от огромно значение дали ще ни вземат на дадена работа и толкова сме заложили на нея, че само мисълта за това ако не се представим добре ни блокира. Тогава, за да намалим важността, можем да си потърсим и друга работа, да идем и на друго интервю. Просто заради усещането, че това не е единственото ни спасение и за да не се хващаме като удавник за сламка. В някои случаи разбира се, това е невъзможно. Например ако сме влюбени, не можем да си вземем друг/а като вариант, за да намалим важността. Но можем просто да обръщаме повече внимание и на други неща, да се отдаваме и на свои хобита, работа, приятели, за да не се натрупва излишен потенциал. * Друго средство е отказването, необързаността с резултата. Приемете евентуалния провал, загуба и т. н и спокойно действайте. Знайте, че дори нещата да не се получат, винаги има начин. А понякога дори ако нещо не се случило, се оказва че е за добро… Знайте, че винаги има начин. Винаги има и план Б. Това са едни от средствата, които на мен ми помагат да намаля важността. Разбира се , случва се емоционалността да ми да надделее и докато се усетя съм завишила страшно важността и равновесните сили ме перват и напомнят за себе си.
--------
Интервю с Леонид Радзиховский - само за ...
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
Лавров стана за смях -само за часове шве...
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
Лавров стана за смях -само за часове шве...
Вие употребявате думата вселена като астрономически субект или като елемент от човешкото съзнание. Защото то не е едно и също...
цитирай
2.
анонимен -
Невероятно е всичко казано !!! П...
01.11.2010 10:47
01.11.2010 10:47
Невероятно е всичко казано !!! Просто съм без думи ! Истина след истина.... и до истината - пак истина ! Не знам какво да кажа, освен, че толкова точно и ясно формулирани истини за нас самите никъде до момента не съм срещала ! Поздравления за автора ! И да продължава с писанията в същия дух ! Има много хора, на които може да помогне "да открият себе си " !!!
цитирай
3.
анонимен -
вселената
27.11.2010 22:08
27.11.2010 22:08
да така е,но има и още..........търсете КЪНЧО КРЪСТЕВ от гр.ЯМБОЛ Какво бихте ми казали за сътворението на света,изключвам Библията или за смисъла на човешкия живот или пък за произхода на човека ,имате ли определение за това що е време......
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
