Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2015 15:21 - ПАТРИОТИЗМЪТ – ДОБРОДЕТЕЛ, ИЛИ ПОРОК?
Автор: djani Категория: Политика   
Прочетен: 2665 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 25.02.2015 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

ПАТРИОТИЗМЪТ – ДОБРОДЕТЕЛ, ИЛИ ПОРОК?

image


      Не подлежи на съмнение, че в обществото няма единно мнение за патриотизма. Преобладаващата част от хората го считат за добродетел, но вече не малка част от претендиращите, че са политически и интелектуален елит го отричат. Без да се взема страна в спора, следва да разгледаме това, което ги разделя. Като патриотизъм се определя чувството за лоялност към дадена страна, което е присъщо за хората от дадена националност. Например само французите могат да бъдат патриоти на Франция, докато всички останали могат да се определят като ценители на особения вид цивилизация, на която тя е носител. Това се отнася и за гражданите на всяка една страна. Но патриотизма не следва да се бърка с безадресна лоялност към собствената нация, без да се отчитат особените национални характеристики. А това е обвързаността му със специфичните характеристики, достойнства и постижения на съответната нация. Именно ценността на националните достойнства и постижения мотивира поведението на патриота. Защото той ги цени не само като такива, а като принадлежащи на нацията му. Това е лоялност, близка до семейната, родовата и клановата, тази към приятелите, колегите, или любимия спортен клуб. Всъщност тя е форма на особен вид безкористна признателност, защото не се отдава заради получаване на някакви ползи и отличия. Личния характер на това отношение е изключителна и неотстранима негова характеристика. И в това е проблема на някои с патриотите. От какво естество са претенциите и критиките на днешните либерали и глобалисти?
     Първо от недостига на първостепенни природни ресурси. Исторически погледното, някога от недостига на обработваема земя, а в наше време от недостига на природни ресурси, полезни изкопаеми  и горива. Но това, което твоята общност изисква като предпоставка за развитието си като нация, може да бъде изключителна собственост на друга нация. При подобен конфликт, за някои морално изглежда, че всички индивиди, независимо от националността си имат право на тези, макар и чужди блага. Това е бил и основния мотив при всички колониални завладявания и жестока експлоатация на местните и ресурсите им. А гледището на патриота е, че тези блага са на страната му и следва да се защитават с цената на всичко, дори с война. Щом става дума за оцеляване, или за защита на основни интереси на дадена общност, гледището на патриотизма неизбежно се свързва с готовността на отделната личност за война в името на своята общност.
     Вторият тип конфликти се поражда от различния начин, по който общностите определят правилния според тях начин на живот. Заедно с борбата за оскъдните и привършващи природни ресурси, несъвместимостта между убежденията за начина на обществено устройство водят до ситуации, при които гледищата на либерализма и патриотизма са напълно противоположни.
     Важно предисловие за личността в националната общност е приемането на моралните правила, характерни за нея. В съответствие с тях тя черпи благата, присъщи за тази общност и съществува като индивид  в зависимост от приемането и прилагането им. Привързаност към тази общност и лоялност към изискванията и, дори до степен на саможертва, в името на нейното пребъдване. Така че патриотизмът и сродните му прояви на лоялност не са просто добродетели, а централни и висши добродетели за всяко общество и държавността като цяло.
     Отличителна черта на либералния морал е изискването да няма ограничения на критиката на социалното статукво. Нито една институция, религия, социална система, или форма на лоялност не може да не се постави под въпрос и дори отричане. Обратно, морала на патриотизма, поради зависимостта си от социалната общност с храктерната и социална, икономическа и политическа структура трябва да изключи критичните посегателства, поне към фундаменталните структури на обществения си живот. Доколкото патриотизма е форма на лоялност, която в много случаи е безусловна, критиката е изключена в тези случаи. Но отказът от обсъждане на фундаментални идеи и вярвания и това дали са оправдани е равнозначен на тяхното приемане и затваряне в ирационализъм, според либералите.
     Отговорът на патриотите е, че те възприемат нацията като проект, който по един или друг начин е възникнал в миналото и се е развил така, че се е зародила една морална общност, която претендира за политическа автономия чрез най-различни организационни и институционални форми. Така всеки може да бъде патриот и на нация, чията политическа независимост предстои, като борбите на Гарибалди за независимост и обединение на Италия например. Или по отношение на нация, която преди е била независима – Петьофи за Унгария, Мицкевич за Полша, Ботев и Левски за България.  Патриотът свързва по особен начин миналото, наложило му особена морална и политическа идентичност, с бъдещето, което носи в себе си за реализиране проекта на своята нация. Този вид съпричастност е безусловна, в сравнение с „патриотарските” обвързаности с определен вид управление, или отделни лидери. Следователно няма нищо противоречиво в това патриота да се противопоставя и на сегашните лидери на страната си, ако те не отговарят на неговия идеал. Моралът на патриотизма осигурява ясно третиране и оправдаване на отделните задължения и лоялности, които формират същността на моралния живот. Това става благодарение на наблягането на моралната значимост на всички членове на обществото, разделящи обща история. Всеки от нас разглежда живота си като развитие на история в действие и всички заедно творим историята на нацията си. Защото историята на семейството ни, училището, университета, града ни, страната ни, са елементи от общата история на нацията. Всички заедно сме резултат и причина на една и съща обща история – тривиална, трагична, или героична в отделните си периоди. А емигрантите, откъсвайки се от своята общност, волно, или неволно в името на интереса си за индивидуално оцеляване и по - добър материален статус стават заедно с потомството си неразделна част от чужда история.
     Патриотизма е възможен единствено в определен тип национални общности, при определени условия. Общност, която систематично къса връзката с истинската си история, най-често я заменя с измислици и практики, пораждащи егоистични зависимости. При това положение патриотизма се изражда и става ирационален. А метода за компрометирането му е прост и ефективен. Сриване на националните кумири в калта и принизяването им до обикновени, а често и престъпни идивиди. В момента един претенциозен филм прави това с делото на Левски. А поругаването и рушенето на паметници става едва ли не мода.  Именно от това проекта, конституиращ нацията напълно се проваля. Доколкото всички бюрократични съвременни държави са склонни да принизят нацията си към тези егоистични условия, дотолкова не би останал истински морал на патриотизма, а само негова симулация. Подобно е положението в повечето „демократични”, страни, които постепенно се стремят  да принизят и елиминират патриотичното чувство на гражданите си. Влизайки в наднационални и по същество глобалистки политически и икономически структури, като ЕU, NAFTA, NАТО и др. патриотизма става отживелица.
     Всяка нация и политическа общност поддържа въоръжени сили, за да гарантира защитата си. От своите военнослужещи, чрез клетвата, тя изисква да се жертват в името на сигурността на общността, както и да игнорират индивидуалната си преценка за правотата, или погрешността на каузата, която защитават. Личната им преценка не може да е неутрална спрямо интересите на своята и противниковата общност. Тоест, добрите войници не трябва да бъдат либерали, а да действат от позициите на патриотизма. Така, че оцеляването на всяка политическа и национална общност зависи от готовността на младите хора да отхвърлят егоистичния, т.е. либералния морал. По тази причина, уж от съображения за икономическа ефективност, болшинството държави на НАТО и Запада преминаха към модела на платената военна служба, целяща изключване на всякакви патриотични и морални подбуди сред военнослужащите. Но, дори инвазията в страна като Афганистан, показва абсолютната слабост и неефективност във военен план на тази система.
     В момента, дори Америка е поставяне пред дилемата на двойствените морални категории на патриотизма и либерализма в едно тотално разминаване. Разминаване в представянето си като либерална институционална организация и необходимостта да всее патриотичен респект към себе си в мнозинството свои граждани, ако иска да оцелее като държава. Самият факт на наличие на USA PATRIOT Act – Патриотичния акт, който е федерален закон на САЩ, приет през октомври 2001 г., чиято официална цел е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света, да улесни разследванията според закона и други“. Законът е подлаган на критики с идеята, че дава изключителни възможности на правителството на САЩ за противоконституционно упражняване на власт над гражданите, били те терористи или не, тъй като законът разширява правомощията на ФБР да извършва електронен шпионаж, явяващо се нарушение на четвъртата поправка към конституцията.
     Обвиненията, които либералния морал отправя към патриотичния са огледален образ и на обратното. Заключението на либералите е, че патриотизма е постоянен източник на заплаха за това, че поставя идейната си обвързаност над всяка рационална критика, а това на патриотите, че либералния морал поставя под заплаха от разтрогване връзките с моралните и социални устои на обществото. Всяка страна има своето право и аргументи срещу другата.
     Ще завърша с анекдот от съветско време, който ярко илюстрира в комичен план разликата в двата мирогледа: „В навечерието на 8-ми март самолет, летящ от Тбилиси за Москва е превзет от двама терористи, които заповядват на екипажа да го отклони към Анкара. Грузинец в пристъп на безумна смелост се хвърля срещу тях и ги обезврежда, след което самолета отново се насочва към Москва. Част от пасажерите се нахвърлят срещу него. – Что ты сделал? Там свобода, а ты наоборот?!  Другите ликували – Ты патриот, ты герой! А той скромно отвърнал – А тюлпаны? Тюлпаны пропадут!” Защото в багажното пътуват заедно с него десетки кашони с лалета за пазара в Москва.

 СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg





Гласувай:
9



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djani
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3246398
Постинги: 927
Коментари: 3371
Гласове: 4679
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031