Постинг
21.11.2012 13:52 -
Болезнено самопризнание
Сънувах мечта.
Държа я здраво заключена.
Измъква се нощем,
тихо гушва ме
и ме целува,
а после,
в началото на деня,
към затвора
за неканени гости
отплува.
Там сама е.
Всички други килии
пустеят.
Само тя ми е скъпа
и е някак си тъжно,
зад решетките
да държа точно нея,
а не тези, с които и днес
просто ще се
залъжа.
Държа я здраво заключена.
Измъква се нощем,
тихо гушва ме
и ме целува,
а после,
в началото на деня,
към затвора
за неканени гости
отплува.
Там сама е.
Всички други килии
пустеят.
Само тя ми е скъпа
и е някак си тъжно,
зад решетките
да държа точно нея,
а не тези, с които и днес
просто ще се
залъжа.
наистина болезнено откровение...
как само, те разбирам...
поздрав за теб...
цитирайкак само, те разбирам...
поздрав за теб...
не мислиш ли? Мотото на това ти стихо е ,, утрото е по-мъдро от вечерта,,
Е, не мислиш ли, верно, че и е дошло времето да отплува пък на тая алчно-глезена мечта... Е, то пък насила хубост не става... я, я остави да гони Михаля...
Стига вече! Време е за слънце на твоята улица...
цитирайЕ, не мислиш ли, верно, че и е дошло времето да отплува пък на тая алчно-глезена мечта... Е, то пък насила хубост не става... я, я остави да гони Михаля...
Стига вече! Време е за слънце на твоята улица...
някои мечти са химери , но затова пък толкова красиви и изящни.
цитирайmariniki написа:
наистина болезнено откровение...
как само, те разбирам...
поздрав за теб...
как само, те разбирам...
поздрав за теб...
А изводите... понякога са болезнени.
Поздрави!
anibel написа:
не мислиш ли? Мотото на това ти стихо е ,, утрото е по-мъдро от вечерта,,
Е, не мислиш ли, верно, че и е дошло времето да отплува пък на тая алчно-глезена мечта... Е, то пък насила хубост не става... я, я остави да гони Михаля...
Стига вече! Време е за слънце на твоята улица...
Е, не мислиш ли, верно, че и е дошло времето да отплува пък на тая алчно-глезена мечта... Е, то пък насила хубост не става... я, я остави да гони Михаля...
Стига вече! Време е за слънце на твоята улица...
много обичам да пиша тъжни неща, а иначе, слънцето никога не е спирало да грее на моята улица. Аз дори и през зимата съм с тен :)
Поздрави!
и аз много мразя стиховете ми да се приемат, като лично мое преживяване и да се коментират, като такива... особено в специализирани сайтове за поезия, където всеки според мен автор очаква що годе компетентно мнение за стихоборството си... хе- хе .... каква дума само а? Та... мразех на, ама и аз го правя... Радвам се за теб, приятелче... Но знай, по едно си приличаме и аз обичам да пиша тъжни неща... тогава и ти не ме ,,ограничавай,, хе....
цитирайа пък ти описваш какво би се случило с мечтата, ако попадне при някой...тъжно е да стои зад решетки...
Незнам как се получи, но и аз бях на тема мечта...
Поздрави, Дидо!
цитирайНезнам как се получи, но и аз бях на тема мечта...
Поздрави, Дидо!
Свободна нека да лети.
Счупи оковите и тежки.
Загубиш ли я ще боли...
Убиеш ли я ще е страшно!
цитирайСчупи оковите и тежки.
Загубиш ли я ще боли...
Убиеш ли я ще е страшно!
faktifakti написа:
някои мечти са химери , но затова пък толкова красиви и изящни.
започвам да не правя нищо, т.е. да мечтая :)))
и за по сигурно, записвам, скицирам, или изсвирвам,
а чертите са си все едни и същи...
и малко съм уморен...
Търсене
За този блог
Гласове: 6435