Молибден

Молибденът (Mo) е необходим в относително малки количества на човешкия организъм, но въпреки това участва в редица важни биологични процеси. Той подпомага метаболизма на въглехидратите и мазнините и е важна съставка на ензимите, отговорни за усвояването на желязото и за преработката на алкохола в черния дроб. Молибденът е основна съставка и на зъбния емайл като го предпазва от разрушаване.

Към настоящия момент все още няма категорични данни за връзката между недостига на молибден и проявата на някое клинично състояние. Съществуват обаче косвени доказателства за по-висока заболеваемост от тахикардия, често главоболие, психични разстройства и рак на хранопровода при хора, в чийто организъм се наблюдават по-ниски от нормалните нива на молибден.

Една от най-важните терапевтични функции на този микроелемент е качеството му на мощен антиоксидант. Той влияе върху разграждането на консервантите, сулфитите и азотните отпадъци, след което спомага за изхвърлянето им от организма с урината. Това качество на молибдена го прави особено важен в случаи на интоксикация с цветни метали, като медта. Освен като антиоксидант, той се използва и при профилактиката на редица заболявания като анемия, астма, акне и някои алергии, подагра, екзема, хепатит С, херпес и др.

Най-добри естествени източници на молибден са тъмнозелените листни зеленчуци и бобовите и зърнени култури.

 

 

Натрий

Натрият (Na) е един от макроелементите с най-голямо съдържание в човешкия организъм и вероятно единственият, който системно се приема в дози, многократно надвишаващи препоръчителните за деня, поради факта, че е съставна част от готварската сол, която приемаме в големи количества с почти всяко хранене. При добре балансирана диета натрият е от жизнено важно значение за правилното функциониране на човешкия организъм на клетъчно ниво, тъй като заедно с калия участва в поддържането на водния баланс и рН на клетките, които от своя страна регулират кръвния обем и кръвното налягане. Освен това натрият стимулира правилното функциониране на нервите и мускулите.

Случаите на натриев недостиг са относително рядко срещани, но се наблюдава тенденция към тяхното зачестяване като резултат от „кръстоносния поход” срещу готварската сол, който диетолозите провеждат през последните години. Както с всяко нещо, и с ограничаването на натрия в диетата не бива да се злоупотребява, тъй като дефицитът му може да наруши обмяната на въглехидратите, да причини невралгия, хиповолемия и да настъпи и срив във функциите на бъбреците. От друга страна, повишеното ниво на натрий в организма може да доведе до задържане на течности, което на свой ред повишава кръвното налягане и също нарушава функциите на бъбреците.

В наши дни медицинската наука е по-склонна да акцентира върху положителните профилактични резултати от намаляването на количествата натрий в организма. Всеизвестен факт е, че свръхприемът на този макроелемент води до артериална хипертония, може да причини наднормено тегло и заболявания като хроничен гастрит, остеопороза, синдром на Мениер, рак на стомаха, цироза на черния дроб и др. Не бива да се подминават обаче и положителните свойства на натрия за профилактиката на редица клинични състояния, като анорексията. Поради силно изразените си бактерицидни и антимикробни качества натрият и готварската сол се използват за лечение на инфекции и рани, за пречистване на водата и за консервиране на хранителни продукти.

Освен готварската сол, съществуват редица други естествени източници на натрий, които хората, спазващи безсолна диета, биха могли да използват, за да си набавят минерала. Сред тях са риба, мозък, бъбреци, моркови и цвекло.

 

 

Омега-3 Алфа-линоленова киселина

Алфа-линоленовата киселина е представител на групата на Омега-3 есенциалните мастни киселини, които киселини осигуряват нормални биологични функции на човешкия организъм и са важна част от хранителния прием при профилактика и превенция на редица заболявания. Тя не може да се синтезира самостоятелно от човешкото тяло, затова е необходимо да се приема допълнително в храната или под формата на хранителни добавки. Веднъж постъпила в организма, алфа-линоленовата киселина се преработва от ензимите в черния дроб и служи като суровина за производството на други две жизнено важи Омега-3 мастни киселини, а именно ейкозапентаеновата киселина и докозахексаеновата киселина.

Недостигът на алфа-линоленова киселина нарушава редица биологични процеси в организма, като започнем със забавен растеж при децата, отпадналост и намалена подвижност, забавяне на метаболизма, високи нива на триглицеридите в кръвта, високо кръвно налягане. Дефицитът на Омега-3 киселината е обвързан и със значителни промени в поведението и умственото състояние – нарушаване на способността за заучаване, намалена координация, разсеяност.

През последните години ролята на есенциалните мастни киселини все повече застава във фокуса на вниманието на медиците и на обществеността. Основна причина за това е способността им и в частност на алфа-линоленовата киселина да подобряват значително едни от най-често срещаните в наши дни клинични състояния, като сърдечносъдови заболявания, хипертония, артрит, астма, автоимунни нарушения. Алфа-линоленовата киселина намалява нивата на „лошия” LDL-холестерол и триглицеридите в кръвта. Редица проучвания сочат, че приемът на алфа-линоленова киселина е свързан с понижен риск от коронарна болест на сърцето и внезапна сърдечна смърт.

Алфа-линоленовата киселина е изключително нестабилна на светлина и кислород, затова е препоръчително да се набавя от сурови пресни ядки и семена, които са най-богати на веществото, или от студенопресовани в контролирана безкислородна среда масла и хранителни добавки.

 

 

Омега-3 Докозахексаенова киселина

Докозахексаеновата киселина е незаменима Омега-3 мастна киселина, която отговаря за приблизително 20% от сивото вещество в мозъка и 97% от общото съдържание на мазнини в него. Тя е и една от ключовите съставки на кърмата, чрез което гарантира нормалното умствено развитие на бебето. Човешкият организъм е в състояние да синтезира докозахексаенова киселина въз основа на друга важна Омега-3 киселина – алфа-линоленовата, съдържаща се в лененото, конопеното и рапичното масло, за което обаче е необходимо ензимната система на тялото да функционира нормално. Ето защо е необходимо подсигуряване на докозахексаенова киселина в готов вид посредством набавянето й от хранителни източници и добавки.

Недостатъчният прием на докозахексаенова киселина особено по време на кърмене може да доведе до забавяне на умственото развитие на децата, както и да влоши здравето на майката, водейки до намалена концентрация, нарушаване на способността за запаметяване и поведенчески отклонения.

Ползите от докозахексаеновата киселина са доказани от редица изследвания. Освен че спомага за поддържане на вниманието, мисленето и координацията, тази есенциална мастна киселина има положителен ефект и върху сърдечносъдовата система и развитието на ретината и зрителната острота. Изследователите са установили, че докозахексаеновата има антиканцерогенно действие, като намалява натрупването на бели кръвни клетки и оксидативния стрес, допринасящи за растежа на туморите, и в същото време действа превантивно спрямо нежеланите странични ефекти от химиотерапията, особено върху бъбреците. Достатъчен прием на докозахексаенова киселина може да се осигури с включването в дневното меню на мазна риба, като скумрия, сьомга, херинга и сардина.

 

 

Омега-3 Ейкозапентаенова киселина

Ейкозапентаеновата киселина е една от трите омега-3 мастни киселини, необходими на тялото. Тя активно участва във функционирането на мозъка и централната нервна система, като предпазва миелина – защитната обвивка на нервните клетки, от увреждане. Освен това, попадайки в кръвната циркулация ейкозапентаеновата киселина се свързва със свободните триглицериди и ги неутрализира като по този начин подобрява циркулацията на кръвта и предпазва артериите.

Тъй като омега-3 мастни киселини са необходими за правилното развитие и функциониране на мозъка, недостигът на ейкозапентаенова киселина може да доведе до хиперактивност у децата, както и до поведенчески разстройства като депресия, тревожност, а в някои случаи да обостри симптомите на биполярно разстройство.

Повишеният прием на ейкозапентаенова киселина има благотворен ефект върху коронарната болест на сърцето, високо кръвно налягане, както и върху възпалителни заболявания като ревматоиден артрит. В медицинската практика и диетологията тя е доказала положителното си въздействие и върху белодробни и бъбречни заболявания, диабет тип 2, затлъстяване, язвен колит, болест на Крон, анорексия невроза, изгаряния, остеоартроза, остеопороза и ранните стадии на рак на дебелото черво, което прави ейкозапентаенова киселина незаменим помощник в поддържането на доброто здравословно състояние.

Ейкозапентаенова киселина в готов вид се съдържа в студеноводната мазна риба и в хранителните добавки, съдържащи рибено масло, най-често в комбинация с докозахексаенова киселина. Организмът може да я синтезира и от растителни източници, доставящи алфа-липоева киселина, но в значително по-малки количества.

 

 

Омега-6 Арахидонова киселина

Арахидоновата киселина е представител на семейството на Омега-6 мастните киселини. Основната й роля в човешкия организъм е да контролира имунните реакции, но в същото време участва активно и в структурирането на клетките и синтеза на хормоните. Арахидоновата киселина регулира нивото на холестерол в кръвта и поддържа хормоналния баланс. Необходима е за възстановяването и растежа на скелетната мускулатура. Тя е и една от най-разпространените мастни киселини в мозъка и конкурира съдържанието на докозахексаеновата киселина като и на двете се пада по около 20% от сивото вещество. В този смисъл арахидоновата киселина е от изключителна важност за здравето на централната нервна система.

Нарушената обмяна на арахидонова киселина или недостигът й в диетата могат да доведат до неврологични заболявания, като болестта на Алцхаймер и биполярно разстройство. В същото време, повишеният прием на тази Омега-6 киселина може да обостри симптомите на възпаление при хора, страдащи от ревматоиден артрит, за сметка на което от провъзпалителните й свойства могат да се възползват активните спортисти.

Провъзпалителното действие на арахидоновата киселина е основна причина за слабото й приложение в терапевтичната практика. Допълнителни количества от нея приемат предимно хора, занимаващи се с културизъм, които искат да подсилят анаболния ефект върху мускулатурата си. Това обаче не означава, че арахидоновата киселина трябва да се избягва, тъй като, както вече беше посочено, тя играе редица ключови роли в развитието и нормалното функциониране на организма.

Арахидонова киселина се съдържа в умерени дози в храни от животински произход, особено в рибата, яйцата, черния дроб и мозъка.

 

 

Омега-6 Гама-линоленова киселина (GLA)

Гама-линоленовата киселина (GLA), както повечето есенциални мастни киселини, спомага за нормалната функция на мозъка. Това вероятно е и еволюционната причина тя да се съдържа в най-големи концентрации в майчината кърма, което я прави изключително важна за растежа и развитието на новородените. Освен това, в организма гама-линоленовата киселина се превръща в простагландин, който има противовъзпалителна активност и влияе на кръвосъсирването. Тя е изключително важен градивен елемент и на кожата, където участва в изграждането на междуклетъчното вещество и естествената защита на организма от външни влияния.

Недостигът на гама-линоленова киселина води до блок на ключови ензими на метаболизма, влошава концентрацията и опосредства появата на кожни проблеми като екземи, атопичен дерматит и др.

Освен, че способства за развитието на бебетата, гама-линоленовата киселина намира широко приложение в терапията на редица клинични състояния като помага за намаляване на високото кръвно налягане и холестерола, облекчава артритни болки и ПМС, намалява сърбежа и площта на кожните увреждания като екзема и псориазис. Диабетната невропатия също се повлиява много благоприятно при употреба на гама-линоленова киселина.

Освен майчиното мляко, единствените естествени източници на гама-линоленова киселина са маслото от вечерна иглика и синьозелените водорасли спирулина, които могат да се набавят основно под формата на хранителни добавки.

 

 

Омега-6 Линолова/линоленова киселина

Линоловата киселина е полиненаситена Омега-6 мастна киселина, използвана в биосинтеза на арахидоновата киселина и на някои простагландини. Тя се намира в липидите на клетъчните мембрани и е от изключителна важност за защитните функции на кожата. Линоловата киселина съставлява и 5-6% от общата енергийна стойност майчиното мляко и е жизнено необходима за правилния растеж и развитие на кърмачетата. Човешкият организъм не може самостоятелно да синтезира линолова киселина, поради което тя трябва да се набавя чрез пълноценно хранене или под формата на добавки.

Дефицитът на линолова киселина се проявява най-вече чрез козметични симптоми, включително суха коса, косопад и трудно зарастване на раните. Продължителната липса на линолова киселина може да наруши защитната функция на кожата и по този начин да засили склонността към възпаления, екземи, сърбеж и други кожни проблеми. В същото време може да се потисне образуването на еритроцитите и съзряването на тромбоцитите, както и да настъпят нарушения във функциите на хипофизната жлеза, която контролира растежа и функциите на щитовидната и надбъбречната жлеза.

В клиничната практика линоловата киселина се прилага най-вече за лечение и профилактика на дерматологични проблеми и заболявания като суха, напукана кожа, рагади и като съпътстваща терапия при кортикоидното лечение на дерматозите. Доказано е и защитното й действие при рентгеново и ултравиолетово облъчване, което я прави изключително важен фактор в превенцията и борбата с рака на кожата. Редица проучвания показват, че диабетиците имат нужда от по-високи от нормалните количества линолова киселина, която намалява множество усложнения, причинени от диабета.

Линолова киселина може да се набави от редица нерафинирани масла, предлагани на пазара под формата на хранителни продукти или добавки като сред тях най-добри източници са маслото от шафраника, конопеното масло, слънчогледовото олио, маслото от гроздово семе и др.

 

 

Омега-6 свързана линолова киселина (CLA)

Свързаната линолова киселина (CLA) е разновидност на линолова киселина, която принадлежи към Омега-6 мастните киселини. Нормално се открива в телесните течности и мастната тъкан на човека, но нашият организъм не може да я синтезира самостоятелно. Тя е необходима за поддържане на оптималните функции на фосфолипидните мембрани на клетките като повишава способността на клетъчната мембрана да пропуска важни за организма вещества.

При бедни на мазнини диети често пъти възниква недостиг на свързана линолова киселина, който предизвиква проявата и обострянето на редица странични ефекти като депресия, раздразнителност, кожни проблеми, загуба на коса и др.

В последните години, успоредно с оповестяването на резултатите от множество клинични изследвания по отношение на качествата на свързаната линолова киселина, тя зае важно място в диетологията и терапевтичната практика. Основното й приложение е свързано с редуцирането телесните мазнини, тъй като CLA намалява производството на ензимите, отговорни за увеличаването на размера на мастната клетка, подобрява профилите на липидите в кръвния серум, намалява високите нива на глюкозата в тялото. Тя също така способства за увеличаването на мускулната маса, което я прави предпочитана хранителна добавка за хората, занимаващи се със спорт. Освен това свързаната линолова киселина укрепва имунната система и редуцира риска от някои видове рак. Не на последно място тя намалява нивата на лошия холестерол и предотвратява развитието на атеросклероза.

Основният природен източник на свързана линолова киселина в готов вид е консумацията на говеждо и телешко месо, краве мляко, сирене и млечни изделия от преживни животни.

 

 

Омега-9 Олеинова киселина

До скоро полиненаситената олеинова Омега-9 мастна киселина се използваше основно като емулгатор в козметичните продукти, но по-задълбочените клинични изследвания напоследък й отреждат много по-важна роля за човешкото здраве. Тя участва в състава на клетъчните мембрани, където възпрепятства усвояването на наситените мастни киселини, отговорни за редица заболявания. В същото време, олеиновата киселина стимулира клетъчните рецептори за „лошия” холестерол и намалява количествата му в кръвта, както и участва във формирането на защитната обвивка на нервните окончания.

За сега няма данни за клинични проявления на недостига на олеиновата киселина, за сметка на което полезните й свойства са категорично доказани. Тя активно намалява нивата на холестерола и предпазва от развитието на сърдечносъдови заболявания, намалява инсулиновото съпротивление, с което повишава метаболизма на глюкозата. Олеиновата киселина подобрява имунните функции и способства синтеза на антиоксиданти като по този начин има благоприятно въздействие в борбата с определени видове рак, особено с рака на гърдата.

Един от главните източници на олеинова киселина в храните е зехтинът. Маслата от гроздово семе и рапица също са богати на Омега-9.

 

 

Пантетин

Пантетинът е органично съединение на пантотеновата киселина (витамин В5), което играе редица важни функции в организма. В тялото той се превръща в ацетил-коензим А, който играе централна роля в метаболизма на белтъчините, мазнините и въглехидратите. Пантетинът е необходим и за производството на противовъзпалителни стероидни хормони в надбъбречната кора, както и за синтеза на тестостерон, който подобрява мъжката потентност. В същото време пантетинът съдейства за подобряването на паметта и увеличава мускулната сила и издръжливост. Той активно се грижи за сърдечносъдовата система като увеличава синтеза на Омега-3 докозахексаенова и ейкозапентаенова мастни киселини, които отговарят за намаляване нивата на вредния холестерол и подобряват кръвообращението.

При недостиг на пантетин страдат белтъчинната, мастната и въглехидратната обмяна на веществата, особено при гладуване, осъществявано без консултация от лекар.

Пантетинът притежава изненадващо широка гама от терапевтични свойства. Той е високо ефективен при лечение на автоимунни заболявания (ревматизъм, ревматоиден артрит, лупус и др.), алергии (уртикария, астма, екзема). Има положително действие върху червата при колит, болест на Крон и кандидоза, като допринася за развитието на полезни бактерии. Пантетинът се прилага и за подобряване на обмяната на веществата в сърдечния мускул, като увеличава силата на контракциите и намалява честотата им. Той помага в програмите за корекция на теглото, особено при отслабване с ниско-въглехидратната диета на д-р Р. Аткинс, като подобрява окисляването на мастните киселини. Не на последно място, пантетинът има силен анти-стресов ефект – той повишава устойчивостта към всички стресови фактори и помага за преодоляване на синдрома на хроничната умора.

Най-добрите източници на пантетин са яйчни жълтъци, царевица, карфиол, зеле, броколи, доматите, авокадо, леща, животинските дреболии, пуйка, патица, пилешко, сьомга, мляко, грах, фъстъци, соя, сладки картофи, слънчогледово семе, цели зърна и зърнени култури.

 

 

Пролин

Пролинът е неесенциална аминокиселина, която може да се синтезира от глутаминова киселина. Пролинът все още не е напълно проучен, но резултатите от проведените изследвания показват, че е от особено значение за ставите и сухожилията в качеството си на значителна по обем (15%) съставна част на колагена, който изгражда и поддържа костите и съединителната тъкан. Пролинът помага на мускулите да запазят еластичността си и предпазва кожата от вредните UV лъчи. Той участва в синтеза на аспаргина и аспартиновата киселина като в същото време подпомага усвояването на протеините при създаване на здрави клетки в тялото.

Дефицитът на пролин е непосредствен резултат от недостатъчния прием на глутаминова киселина. В следствие от намаления синтез на пролин се проявяват редица козметични и дерматологични проблеми, като отпускане на кожата, влошаване на състоянието на косата, а ноктите стават по-чупливи.

Приложението на аминокиселината обаче не се изчерпва само с поддържане на младостта на кожата и красотата и здравината на косата и ноктите. Пролинът има ключова роля и в лечението на заболявания като остеопороза и хронични болки в гърба. В същото време, способността му да подпомага усвояването на протеините го прави предпочитан от атлетите и хората, подложени на интензивни физически натоварвания, с цел предотвратяване на загубата на мускулна маса.

Макар и в малки дози пролин може да се набави от месо, млечни продукти и яйца, както и от източниците на глутаминова киселина, която е суровина за производството му – бобови култури, нерафиниран кафяв ориз, пълнозърнести макаронени изделия, хляб, зърнени култури и продукти на основата на соеви ферменти.

 

 

Самбукус

Достоинствата на черния бъз са известни още от древността. От векове плодовете му се използват за лечение на така наречените зимни болести. Съвременните проучвания също доказват полезните свойства на растението, дължащи се на високото съдържание на биологично активни вещества.

Черният бъз има широко приложение в хранителната индустрия и се използва за приготвянето на различни храни и напитки, но в народната медицина, той е изключително полезна билка, която повишава способността на организма да устоява и да се възстановява от сезонните заболявания като настинка и грип. Черният бъз облекчава кашлицата, успокоява възпаленото гърло и действа общоукрепващо на организма. Приемането на черен бъз е препоръчително като превантивна мярка в началото на зимния сезон.

Самбукус е най-продаваната хранителна добавка с екстракт от черен бъз в света. Екстрактът се извлича посредством специална технология, разработена от д-р Маделин Мумкуглу, която изолира ключовите компоненти от плодовете на черен бъз. Самбукус е известен по целия свят с това, че осигурява добро здраве през зимния сезон.

Самбукус е 100% натурална хранителна добавка с превъзходен плодов вкус, подходяща за деца и възрастни. Самбукус е комбинация от стандартизиран екстракт от черен бъз, пречистена вода, глицерин и лимонова киселина. 100мг Sambucus съдържат 6.4гр свежи плодове на висококачествен култивиран черен бъз.

Биосертифициран екстракт от черен бъз:

· Клинично тестван;

· Стандартизиран, биосертифициран екстракт с доказана бионаличност;

· От култивиран черен бъз с гарантирано ниво BioActives®;

· Изцяло натурална формула – без изкуствени оцветители и консерванти;

· Без глутен;

· Със сертификат от „Kosher”;

 
Съдържание:

Екстракт от черен бъз, Фруктоза, Лимонова киселина, Глицерин

 
Дозировка:

възрастни - 2 чаени лъжици дневно

деца – 1 чаена лъжица дневно

Да се приема от 6 до 8 седмици с 2 седмици пауза между всеки курс.

 

 

Селен

Селенът (Se) е микроминерал, малки количества от който са от съществено значение за нормалните функции на организма. В човешкото тяло той е силно концентриран в бъбреците, черния дроб, далака, панкреаса, а при мъжете – в тестисите и частите от семенните канали в съседство с простатата. Мъжете се нуждаят и от по-голямо количество селен, тъй като значителна част от него се изхвърля заедно със спермата. Този минерал участва в производството на т.нар. селенопротеини, които са необходими за обмяната на хормоните на щитовидната жлеза, в репродуктивните функции, в развитието и функционирането на мускулите, в имунните процеси и др.

Продължителният дефицит на селен води до увреждания основно в сърцето и ставите. Той може да причини сърдечни аритмии и загуба на сърдечна тъкан – състояние, известно като болест на Кешан. Недостигът на селен деформира свързващата тъкан на ставите, което на свой ред значително намалява издръжливостта и подвижността им.

Съвременната медицина препоръчва балансирани на селен диети и хранителни добавки за профилактика на акне, астма, рак на дебелото черво, множествена склероза, болест на Паркинсон, псориазис, ревматоиден артрит и др. Особено важен е за жените в менопауза, защото облекчава пристъпите на топли и студени вълни, както и някои други неразположения, произтичащи от това състояние. При мъжете влияе положително върху потентността и се прилага за профилактика на безплодие. Селенът се цени особено поради козметичното си свойство да поддържа еластичността на тъканите и да забавя стареенето им, като прави кожата гладка и стегната. Той противодейства на образуването на пърхот и помага при лечението му. Добър естествен източник на селен са пълнозърнестите храни, ядките и морските храни. Минералът се съдържа и в телешкия черен дроб, агнешкото месо, яйцата, както и в гъбите шийтаке.

 

 

Серин

Серинът е неесенциална аминокиселина, която се синтезира в организма на базата на глицин, за което е необходимо и присъствието на достатъчни количества витамин B3, витамин B6 и фолиева киселина. Той е важен както за физическото, така и за психическото здраве на човека. Серинът е от особено голямо значение за правилното функциониране на мозъка и централната нервна система, тъй като е основен градивен елемент на невротрансмитера ацетилхолин. Освен това той взема дейно участие при формирането на мускулите, метаболизма и поддържането на имунната система. Серинът е необходим при производството на триптофан, имуноглобулини и антитела и подпомага понижаването на нивата на кортизол в кръвта.

Недостигът на серин е особено опасен при бебетата и малките деца, тъй като може да доведе забавено умствено и физическо развитие (психомоторно изоставане), припадъци и микроцефалия – състояние, при което главата е по-малка от нормалното и е предизвиквано от недостатъчно развитие на мозъка. При възрастните дефицитът на тази аминокиселина се изразява в намалена способност за запаметяване на нова информация и в хронична умора.

Основното терапевтично приложение на серина, най-вече под формата на хранителни добавки, е профилактиката на работата на централната нервна система, при което спомага за засилването на паметта, повишава бдителността и концентрацията и облекчава депресивните състояния. Серинът е индиректно свързан с производството на хормона серотонин, който подобрява настроението, помага при смущения на съня и благоприятства половата функция при мъжете. Редица спортисти използват серин и за да намалят нивата на кортизол и да ускорят възстановяването след тежки физически натоварвания. В последните години редица козметични продукти против стареене започнаха да включват серин във формулите си поради способността му да стимулира клетъчните процеси, които са в основата на хидратацията на кожата и обновяването й.

Основни хранителни източници на серин са месото, особено пуешкото и мозъка, соевите продукти и фъстъците.

 

Сяра

Сярата (S) е неметален елемент, който се открива във всяка клетка на тялото като в най-висока концентрация се съдържа в кожата, косата и ноктите, за които е жизнено важен структурен компонент. Сярата участва в изграждането на аминокиселините, отговарящи за правилното функциониране на мускулните тъкани, и е неизменна част от важното за ставите и сухожилия вещество – хондроитин сулфат. В съчетание с витамините от В-комплекса тя осигурява основния метаболизъм на мазнините и въглехидратите в организма. Сярата е позната в две разновидности: синтетична – под формата на сулфати и сулфити, чийто прием е токсичен за организма, и органична – като метилсулфонилметан (МСМ), от който именно организмът ни се нуждае.

Все още няма категорични доказателства, че недостигът на сяра е пряко отговорен за възникването на някои клинични състояния, но с оглед на ключовата роля на елемента за поддържане на редица жизнени функции се счита, че при дефицит на това вещество организмът не може да създава качествени здрави клетки, което води до проблеми, като косопад, загуба на еластичност на кожата и артериалните стени, образуване на белези, поява на бръчки, разширени вени, ставни проблеми и затрудняване на имунните реакции.

Поради участието си в структурата и функциите на кожата, косата и ноктите сярата намира широко приложение в естетичната медицина като важен фактор в борбата против стареене, който съдейства за предотвратяване и намаляване на косопада и подобрява еластичността на кожата, спомага за по-бързото заздравяване на рани и изгаряне и за изличаването на белези. Сярата помага на черния дроб при детоксикация на организма от алкохола и никотина, както и от други замърсители и метали, като олово и цианид например, като по този начин подобрява и дейността на имунната система.

Добри източници на нетоксичната органична форма на сяра са яйцата, месото, и костните риби, а вегетарианците могат да си набавят този елемент от ядки, зеле, брюкселско зеле, боб, чесън, соя, ряпа и пшеничен зародиш.

 

 

Тирозин

Тирозинът е заменима аминокиселина, която тялото синтезира на базата на фенилаланин. Той поддържа функцията на надбъбречната, щитовидната и хипофизната жлеза и образуването на червените и белите кръвни телца. Тирозинът има важно значение за стимулирането и регулирането на мозъчната дейност и има способността да подобрява настроението като стимулира отделянето на хормоните епинерфин и допамин.

Когато тялото е подложено на стрес или умора и с напредването на възрастта, концентрацията на тирозин в организма значително намалява. Дефицитът на тази аминокиселина може да причини ниско кръвно налягане и ниска телесна температура, а по-продължителният недостиг може да предизвика хипотиреоидизъм – уголемяване на щитовидната жлеза, по-известно като гуша.

Тирозинът е популярен като хранителна добавка за намаляване на последствията от стреса. Допълнителният му прием подобрява психичната бодрост и настроението и с успех се прилага при лечение на депресии, тревожност и умствена умора. Освен това, аминокиселината често съпътства диетите за редукция на теглото като средство за потискане на апетита. Някои изследвания сочат, че тирозинът има благотворно влияние и върху половата функция.

Тирозин се съдържа във всички белтъчини от растителен или животински произход като особено богати са киселото мляко, пуешкото месо, морските дарове, тофу, риба тон и бобовите растения, като фасул и соя.

 

 

Треонин

Треонинът е незаменима аминокиселина, която допринася за поддържането на протеиновия баланс в организма. Той се намира в сърцето, централната нервна система, скелетните мускули и има липотропно действие като контролира мастното отлагане в черния дроб. Треонинът участва в изграждането на емайла на зъбите, еластина, колагена, както и в синтеза на други аминокиселини като глицин и серин. Не на последно място, той стимулира имунната система и производството на имуноглобулини и антитела.

Недостигът на треонин пречи на нормалното формиране на стотици протеинови структури в тялото и се проявява под формата на по-бързо настъпване на умора и обща физическа отпадналост.

Треонинът е полезен при лечение на амиотрофична латерална склероза и доказано облекчава симптомите на множествената склероза, друго заболяване, което засяга нервите и мускулите. Някои изследвания обвързват допълнителния прием на аминокиселината с успешния контрол над епилепсията. Освен това, треонин е широко прилаган имуностимулант, който подпомага развитието и активността на тимусната жлеза.

Треонин се съдържа в най-големи количества в меса, риба, млечни продукти, яйца, банани и моркови. Други, макар и не толкова добри източници, са пшеничен зародиш, множество ядки, фасул, семена и зеленчуци.

 

 

Триптофан

Триптофанът е незаменима аминокиселина, която не може да се синтезира самостоятелно от организма. Основната му роля е на участник в синтеза на ключовите за здравето на централната нервна система серотонин и мелатонин и в този смисъл триптофанът е гарант за емоционалния баланс и мисловната дейност. Освен това, той се използва от черния дроб за синтеза на витамин В3 (ниацин), който отговаря за нормалното функциониране на храносмилателните органи, нервната система, кожата, както и за производството на някои полови хормони.

Поради връзката си с ниацина хранителният дефицит на триптофан може да предизвика симптомите, характерни за недостига на витамин В3, а именно развитието на болестта пелагра – заболяване, което се характеризира с дерматит, диария, деменция и смърт. В случай на достатъчен прием на витамина обаче недостигът на триптофан води до ниски нива на серотонина и се проявява под формата на нервни разстройства, като депресия, тревожност, раздразнителност, нарушена концентрация и безсъние.

В клиничната практика триптофанът се използва като безвредна алтернатива на синтетичните антидепресанти и играе важна роля в превенцията и лечението на депресия, мании, неврози, зависимости и дори шизофрения, както и на главоболие, безсъние, затлъстяване на нервна почва и старческа деменция. Не на последно място, той облекчава болките от наранявания и травми и симптомите на предменструален синдром.

Храни, които са добри източници на триптофан, са пуешко, телешко, млечни продукти, риба, кафяв ориз, соя и фъстъци, шоколад, овес, банани и фурми.

 

 

Фенилаланин

Фенилаланинът е незаменима аминокиселина, участваща в изграждането на молекулите на ДНК, на протеините в тялото, както и в това на редица важни за правилното функциониране на централната нервна система хормони, като допамина, който е сред основните невромедиатори в мозъка и участва в регулацията на движенията и настроението.

Недостигът на фенилаланин се проявява при нарушена хормонална активност, както и при употреба на синтетични антидепресанти. Той се изразява в неприятни ефекти като потиснатост, сънливост, умора, депресия и намалена продуктивност и мотивация. В същото време високият прием на фенилаланин може да бъде опасен за хора с проблеми на сърдечносъдовата система (аритмия, високо кръвно) или при пациенти, страдащи от психоза.

Действието на фенилаланина е стимулиращо и антидепресантно. Особено ако се съчетае с витамин C и витамин B6, той подобрява мозъчната дейност и паметта като в същото време намалява апетита и нуждата от сън. В този смисъл фенилаланинът е предпочитан невростимулант от хора, които са подложени на тежки физически натоварвания и системен стрес. Съществуват редица експериментални данни, че аминокиселината може с успех да се прилага за профилактика на сексуална дисфункция.

Фенилаланинът се съдържа основно в протеини от животински произход, особено в органовите меса.

 

 

Фитостероли

Фитостеролите, известни още като станоли, са растителни мазнини, които играят съществена роля в основните процеси, протичащи в човешкия организъм. Основното им свойство е да намаляват нивата на лошия LDL холестерол като по този начин активно предпазват здравето на артериите. Блокираният холестерол се изхвърля от тялото с остатъка от храната. Освен това, фитостеролите подпомагат естествената защита срещу вредни външни въздействия и имат мощен противовъзпалителен ефект.

Недостигът на фитостероли, особено в модерните напоследък високопротеинови диети, богати на животински мазнини, носи риск от значително повишаване на нивата на лошия холестерол, който се свързва с калция, предизвиквайки калциев дефицит, и образува плаки по стените на кръвоносните съдове, което на свой ред води до стесняване на обема им и хипертония.

Именно лечението на високото кръвно налягане и превенцията на сърдечносъдови заболявания са терапевтичните приложения на по-високия прием на фитостероли като част от диетата или под формата на добавки. Редица изследвания доказват, че пациенти, редовно приемащи високи дози фитостероли в продължение на няколко седмици, възвръщат баланса на холестерола в кръвта и намаляват значително опасността от хипертония и инфаркт.

Храните, които са добри източници на фитостероли, включват ядки и семена, както и изкуствено обогатените с тези вещества диетични маргарини.

 

 

Фосфор

Деветдесет процента от фосфора (P) в тялото се свързва с калция в костите като съотношението между двата минерала е 2:1 в полза на калция – изключително деликатен баланс, който гарантира правилното функциониране на редица системи в човешкото тяло. Този баланс лесно може да се наруши при консумация на бяла захар или на газирани напитки, които съдържат високи дози фосфорна киселина. Фосфорът стимулира сърдечната дейност и е от важно значение за функционирането на бъбреците и за предаването на нервни импулси, но най-важната му роля е на гарант за делението на клетките. Минералът е пряк участник и във формирането на високоенергийните ензими аденозин трифосат и креатин фосфат, които отговарят за изгарянето и усвояването на енергия в организма.

Дефицитът на фосфор е относително рядко явление поради широкото разпространение на елемента в хранителните продукти, особено тези от животински произход. Основните проявления на недостиг на фосфор се наблюдават при суровоядните вегетарианци, при които се развиват симптоми като слаба костна плътност, камъни в бъбреците, слабост, умора, мускулни спазми и тикове.

Приеман като част от добре балансираната диета или под формата на хранителни добавки, фосфорът помага за възстановяването на счупени кости и профилактиката на остеопороза и укрепва зъбите. Редица изследвания доказват, че фосфорът намалява умората при инсулин-зависими диабетици и действа превантивно спрямо развитието на бъбречни камъни. Особено важен е допълнителният прием на този елемент за алкохолиците не само за профилактика на фосфорния дефицит, който се наблюдава при тях, но и за цялостно облекчаване на състоянието на зависимост.

Най-добри източници на фосфор са рибата и морските деликатеси, птичето месо, яйцата, какаото и тиквените семки.

 

 

Хиалуронова киселина

Хиалуроновата киселина е сред най-важните вещества за оптимална хидратация на клетките в организма. Тя се синтезира от тялото на базата на полизахариди и играе ключова роля в производството на съединителна тъкан и изгражда основата на междуклетъчното вещество. Хиалуроновата киселина притежава уникалната способност да свързва влагата. Една нейна молекула привлича 100 молекули вода. Тя активизира процеса на възстановяване на клетките на кожата и съединителната тъкан и стимулира зарастването на раните. Когато проникне в кожата, тя активизира фибробластите, които представляват живи клетки със съществена роля в процеса на заздравяването. Когато са активни, те отделят колаген и еластин, два ключови елемента процеса на възстановяване на кожата. Хиалуроновата киселина е важен компонент и на ставния хрущял, като осигурява подвижността на ставите и ги защитава от износване.

С напредването на възрастта организмът не е в състояние да синтезира достатъчно хиалуронова киселина, което на свой ред води до отпускане и изсушаване на кожата, познати като признаци на стареене.

Съвременните козметични продукти за борба със стареенето почти задължително съдържат хиалуронова киселина, която задържа влага в кожата и изпълва бръчките в дълбочина, като в същото време стимулира производството на колаген. Терапевтичните й свойства обаче далеч не се изчерпват с това. Вземана под формата на добавки за перорална употреба, хиалуроновата киселина има благотворно действие при ревматоиден и остеоартрит.

 

 

Хистидин

Хистидинът е незаменима аминокиселина, която участва участва в растежа и възстановяването на тъканите на човешкия организъм. Той е от изключително значение за образуването на белите и червените кръвни телца и отговаря за реакцията на имунната система при възникването на алергии. Хистидиновият баланс в организма е пряко обвързан с баланса на централната нервна система и гарантира добро психическо и физическо здраве. Клиничните проучвания сочат, че хистидинът действа като естествен детоксикатор като защитава организма от радиация и тежки метали и спомага за изхвърлянето им чрез стимулиране на производството на стомашни сокове, необходими за нормалното храносмилане.

Поради специфичните си функции хистидинът в организма трябва да се намира в постоянен баланс. Недостигът на аминокиселината може да доведе до нарушения в работата на слуховия нерв, както и до развитието на ревматоиден артрит. От друга страна, тъй като е с доказан ефект върху централната нервна система, хистидинът в по-големи количества би могъл да предизвика психични нарушения като тревожност и биполярно разстройство.

Счита се, че хистидинът има положително влияние върху заболявания на слуховия нерв, анемии, алергии, ревматоиден артрит и други възпалителни реакции на организма. Редица изследвания доказват и важността му за поддържането на сексуалната функция, тъй като хистидинът е свързан със синтеза на друго вещество – хистамин, който е необходим за стимулирането на сексуалната възбуда. Освен това, хистидинът играе важна роля в поддържането на доброто състояние на кожата, като подпомага възстановяването й при дерматити и способства естествената защита от UVA/UVB лъчението на слънцето.

Подобно на други аминокиселини, хистидинът се намира в много високо протеинови храни, като месо и млечни продукти, както и под формата на зърна като ориз, пшеница, ръж.

 

 

Хром

Хромът (Cr) е микроминерал, който е от голямо значение за нормалната обмяна на глюкозата, инсулина и мастните киселини, както и за растежа на мускулите. Заедно с витамин В3 и триаминокиселините той участва във взаимодействието между хормона инсулин и неговите рецептори в клетъчните стени. Той се свързва с инсулина, за да подпомогне транспортирането на кръвната захар до вътрешността на клетките, където тя може да бъде изгорена и превърната в енергия. Хромът регулира метаболизма на холестерола и поддържа нормалните му нива в кръвта.

Хора, които не получават достатъчно хром, могат да развият нетърпимост към глюкозата, при която нивото на кръвната захар на диабетиците не спада след прием на инсулин.

Именно хората, страдащи от диабет тип 2, са най-облагодетелствани от приема на допълнителни количества хром под формата на храни и хранителни добавки, като последните трябва да се взимат под строг лекарски надзор. Хромът играе роля и в профилактиката на редица други заболявания, сред които глаукома, високи нива на холестерол, високи нива на триглицеридите, хипогликемия, затлъстяване и псориазис.

Храните, които са добри естествени източници на хром, са птиче месо, черен дроб, стриди, сушени гъби, бобови култури, лук, зърнени култури. Бирата и виното, могат да акумулират хром по време на ферментация и се считат за хранителни източници на минерала.

 

 

Цинк

Цинкът (Zn) обезпечава нормалното функциониране на процесите в организма и поддържа ензимната система и клетките. Той е съставна част на над двадесет и пет различни ензима, необходими за храносмилането и метаболизма на въглехидратите, протеините и мазнините, и се използва за производството на тестостерон, което го прави особено важен за организма на мъжете. Цинкът поддържа имунната система, а в съчетание с витамин А осигурява нормалния процес на адаптиране към тъмнината, когато очите се нагаждат към по-ниски нива на осветеност.

Дефицитът на цинк в тялото е виновен за ред заболявания, като диабет, аденом на простатата, катаракта, сърдечни болести, увреждания на мозъка и нервната система, язви, хранителни алергии, кожни болести. Признаците на евентуална недостатъчност на цинк включват загуба на коса, депресия, загуба на тегло, подуване, загуба на апетит, обриви и други кожни алергии.

Освен за поддържане на мъжката плодовитост, цинкът намира широко терапевтично приложение при предотвратяването на вирусни инфекции и за общо укрепване на имунната система. Освен това той подпомага възстановяването и зарастването на рани и подобрява издръжливостта при тежки физически натоварвания.

Богати на цинк са стридите, скаридите, херингата, скумрията, черното пилешко месо, яйцата, черният дроб, тиквените семки, слънчогледът, гъбите и зърнените култури.

 

 

Цистеин

Цистеинът е заменима сяросъдържаща аминокиселина, която може да се набавя по естествен път чрез храни или да се синтезира в организма на базата на аминокиселината метионин. Той може да свързва токсични тежки метали и действа като антиоксидант, като активно съдейства за предотвратяване на чернодробни и сърдечни увреждания. Цистеинът играе важна роля във възстановяването на тъканите, ускорява оздравителните процеси и укрепва имунната система.

Цистеинът е често използван в комплексното лечение на различни заболявания. Той може да играе роля в профилактиката на синдрома на остър респираторен дистрес, астма, рак, катаракта, косопад, заболяване на сърцето, СПИН, псориазис, ревматоиден артрит и вирусни инфекции. Помагайки за елиминиране на слузта в белите дробове, цистеинът може да бъде полезен при лечение на бронхит и други дихателни проблеми. Не на последно място, поради защитните си функции, той може да се прилага успешно и срещу мозъчни и чернодробни увреждания, причинени от алкохолизъм.

Цистеин може да се набави от редица хранителни източници, включително високо протеинови продукти като домашни птици, кисело мляко и яйчен жълтък, както и от сяросъдържащи растителни храни като червени чушки, чесън, лук, зеле, овес и пшеничен зародиш.

 

 

 

Източник: http://www.revita.bg