Витамин С (Аскорбинова киселина)

Отново за най-популярния витамин.

Нуждата на човешкия организъм от витамин С (аскорбинова киселина) е безспорна. Той представлява водоразтворим витамин, който изпълнява множество важни функции в човешкия организъм. Той увеличава значително усвояването на желязо (Fe), участва в образуването на костите, зъбите и тъканите. Витамин С подпомага заздравяването на рани, поддържа еластичността на кожата, подобрява устойчивостта към инфекции, помага при високо кръвно налягане, атеросклероза и рак. За съжаление, за разлика от повечето бозайници, човешкият организъм не може свободно да синтезира витамин С, поради което е нужно набавянето му чрез храната или хранителни добавки.

Има много фактори, които увеличават нуждите от витамин С: пушенето, приемът на противозачатъчни и други лекарствени средства и подлагането на големи физически натоварвания при работа или спорт. Недостигът на витамин С се характеризира с прояви на слабост и летаргия, последвани от забавено оздравяване на рани. Ако запасите са напълно изчерпани, се появява скорбут със симптоми, включващи деменция, кървящи венци, загуба на зъби, прекалено силно кървене и болки в мускулите, ставите и костите.

Витамин С е основно средство за подобряване на общия тонус на организма. Особено често се препоръчва в период на растеж, при повишен риск от вирусни и бактериални инфекции, понижен имунитет, кръвотечения, при физически и психически натоварвания, при недохранване. Той е изключително важен антиоксидант, който същевременно усилва действието на други антиоксиданти, като витамини А и Е, поради което може да се твърди, че тези три витамина са жизненоважни един за друг, понеже всеки от тях има свойството да усилва и подпомага значително действието на другите два. Освен това, витамин С подобрява дейността на белите кръвни телца, които имат функцията да откриват и разрушават вирусите, бактериите и раковите клетки. Белите кръвни телца на хора, които приемат витамин С в порядъка на 2 до 3 гр. дневно се отличават със значително по-голяма активност. Витамин С противодейства и на други токсични и и канцерогенни процеси, предизвикани от цигарен дим, никотин, автомобилни газове, тежки метали, които ежедневно атакуват организма ни.

Витамин С се намира в най-голямо количество в цитрусовите плодове, шипките и касиса, а от зеленчуците безценен източник са магданозът, лютите чушки и зелето.

 

 

Германий

Германият (Ge) е микроелемент, отговорен за поддържането на редица жизнено важни физиологични процеси и за младостта на клетките. Той подобрява протичането на окислителните процеси в клетките, тъй като подобно на хемоглобина подпомага обогатяването на тъканите с кислород. Германият активно съдейства за нормализирането на еластичността и тонуса на кръвоносните съдове, увеличава скоростта на кръвния поток и спомага за изхвърлянето на токсини и отрови извън тялото. Този микроелемент е и от съществено значение за дейността на имунната система като способства производството на имунните клетки, които атакуват вирусите и туморните образувания в организма.

Към настоящия момент няма категорични данни за клинични състояния, възникващи при недостиг на германий, за сметка на което терапевтичните му свойства са доказани в редица изследвания. Установено е, че различните съединения на германия имат болкоуспокояващо действие, намаляват налягането в артериите и вътрешните органи, предотвратяват анемия и стимулират имунитета. Германият подобрява функционалното състояние на централната нервна система, повишава работоспособността и ускорява възстановяването след тежки физически натоварвания.

Минимални количества германий могат да се открият почти във всички храни както от животински, така и от растителен произход. Особено богати на този елемент са чесън, лук, броколи, целина, доматен сок, кисело зеле и мляко.

 

 

Глицин

Въпреки че е определян като най-малката и най-простата аминокиселина, глицинът е особено важен доставчик на азот за синтеза на жизнено важни аминокиселини и участва в синтеза на ДНК и РНК. През 2004 г. следи от тази аминокиселина бяха открити в космическа проба от опашката на комета – първият случай, в който се намират следи от живот извън рамките на Земята. Глицинът участва в активирането на гликогена в черния дроб и доставя креатин, без който енергийната обмяна в организма е практически невъзможна. Той играе изключително важна роля в производството на имуноглобулини и антитела и по този начин подпомага правилното функциониране на имунната система, а като част от структурата на хемоглобина участва в процеса на снабдяване на клетките с кислород.

Недостигът на глицин в организма води до авитаминоза (особено на витамин В9) и до заболявания на ставите. Освен това, при недостатъчен прием на тази аминокиселина се наблюдава обща отпадналост, намалена издръжливост на мускулите, отслабено зрение и нарушения в имунната система и работата на простатата.

Проучвания показват, че глицинът е полезен при мускулна дегенерация, включително множествена склероза, предпазва от артроза и други заболявания на ставите. Поради успокояващия си ефект глицинова терапия се прилага с особен успех при профилактиката на заболявания на централната нервна система, като епилептични гърчове, маниакални депресии, агресивни състояния и дори шизофрения. Освен това, в по-високи дози глицинът стимулира отделянето на растежен хормон и подпомага зарастването на раните.

Като част от храната глицин може да се набави от храните от животински и растителен произход, богати на протеини, като месо, мляко и млечни продукти, яйца и соя.

 

 

Глутамин

Глутаминът е най-разпространената аминокиселина в тялото и е ангажирана в огромен брой жизнено важни процеси. Той се синтезира от различни органи на организма – волевите мускули, черния дроб и др. като отговаря за 60% от свободните аминокиселини в мускулната клетка и 30-35% от кръвната плазма. Глутаминът играе решаваща роля при снабдяването с енергия, подпомага дълготрайната и краткотрайната памет и способността за концентрация, повишава отделянето на хормона на растежа, играе важна роля в белтъчния метаболизъм, поддържа функциите на имунната система, черния дроб, панкреаса и други органи.

Концентрацията на глутамин драстично намалява при тежки физически натоварвания и стресови ситуации, при което органите и тъканите, нуждаещи се от него, започват да черпят от резервите в мускулната тъкан. Ето защо продължителният дефицит на глутамин води до значително отслабване на мускулната маса и до обща отпадналост на организма.

В медицинската практика допълнителен прием на глутамин се препоръчва за намаляване на негативните странични ефекти от химиотерапия, при язви в устата, диария, мускулни и ставни болки. Глутаминът съдейства за прочистването на стомаха от токсичния амоняк и предпазва стомашните клетки от увреждане, поради което често се прилага за облекчаването на раздразнени черва, улцерозен колит, язва на стомаха и др. Глутаминът може съществено да повлияе и да подобри състоянието на пациенти, страдащи от алкохолизъм, настинка, грип и дори СПИН.

Както повечето аминокиселини, глутаминът може да се набави в ежедневната диета от богати на протеини храни като бобови, месо, риба и млечни произведения.

 

 

Глутаминова киселина

Глутаминовата киселина е една от най-разпространените аминокиселини – открива се в почти една четвърт от растителните белтъчини. В организма тя играе ролята на главен предавател на нервни импулси в мозъка и в същото време се явява основно гориво за мисловната дейност поради участието й в метаболизма на мазнините и въглехидратите като в същото време играе съществена роля в азотния обмен и синтеза на протеините в мускулите. Освен това, глутаминовата киселина се свързва с натрия, за да образува мононатриев глутамат – вещество, което се синтезира от организма като стимулатор на вкусовите рецептори. Това е и причината съединението да се използва широко в хранително-вкусовата промишленост, като подобрител на вкусовите качества на храните, известен под името Е-621.

Специалисти препоръчват в хранителния режим при склонност към високо кръвно налягане да се включат повече продукти, които съдържат глутаминова киселина като профилактика на хипертония и сърдечни заболявания. От своя страна, мононатриевият глутамат се използва в не по-малко здравословен план, като повишава удоволствието от вкуса на храната и чувството за ситост, извличайки на повърхността уникалния натурален вкус на всяка гозба.

Източник на глутаминова киселина са бобовите култури, нерафинираният кафяв ориз, макаронените изделия, хлябът, зърнените култури и продуктите на основата на соеви ферменти.

 

 

Глюкозамин

Глюкозаминът е вещество, което се образува при съединяване на глюкозата с аминокиселина, и служи като съставна част на съединителната и хрущялната тъкан. Той стимулира производството на смазващата ставите синовална течност и осигурява подвижността им като в същото време забавя загубата на покривната хрущялна тъкан на ставните повърхности. С напредване на възрастта концентрацията на глюкозамин в тялото намалява, което от своя страна води до появата и развитието на редица костно-ставни заболявания като артрит и остеопороза.

Глюкозаминовите добавки са широко използвани при лечението и профилактиката на остеоартрит, при който хрущялите системно се износват, ставите губят своята еластичност и се появяват болки и възпалителни процеси. Съществуват експериментални данни, че повишеният прием на глюкозамин (особено на най-популярната му в производствената практика форма – глюкозамин-сулфат) може да благоприятства и редица други състояния, сред които ревматоиден артрит, болест на Крон и язвен колит, хронична венозна недостатъчност и някои дерматологични заболявания.

В естествен вид глюкозаминът се среща основно в обвивката на някои морски мекотели, поради което набавянето му в допълнителни дози става най-вече под формата на хранителни добавки.

 

 

Желязо

Желязото (Fe) е жизнено важен елемент за всички живи организми, тъй като участва в изграждането на редица ензими и протеини, отговарящи за нормалното функциониране на организма посредством контрол на кислородния метаболизъм и клетъчния растеж. То се свързва с протеините, образуващи молекулата на хемоглобина в червените кръвни клетки и „улавя” кислорода от белите дробове. Червените кръвни клетки на свой ред пренасят кислород до всички тъкани на организма. Желязото е важна съставка и на друг протеин – миоглобин, който от своя страна разпределя кислород към клетките в скелетните мускули и сърцето. Този елемент играе ключова роля и в производството на енергия като съставка на някои ензими, включително карнитин, който отговаря за правилното усвояване на мазнините.

Железният дефицит е най-често срещаната форма на хранителен недостиг. Той може да бъде причинен от недостатъчния прием на желязо с храната, лошо усвояване, паразитни инфекции и вътрешни кръвоизливи. Освен, че води до често срещаната желязодефицитна анемия, неговите последици са твърде тежки при децата, защото проявата му в ранна възраст може да доведе до забавено развитие и нарушения в поведението. При бременни, в чието хранене има недостиг на желязо, съществува риск от преждевременно раждане и ниско тегло на бебето при раждане. Проявата на железен дефицит се осъществява под формата на различни симптоми, включително умора, слабост, ниска издръжливост на физически натоварвания, намалена способност за концентрация, повишена чувствителност към инфекции, косопад, световъртеж, главоболие, чупливи нокти и дори може да доведе до психо-соматични състояния, като апатия и депресия.

Приемано в достатъчни количества, желязото може да играе важна роля в превенцията и лечението на множество заболявания като желязодефицитна анемия, левкемия, алкохолизъм, колит, диабет, обилна менструация, паразитни инфекции, стомашни язви и туберкулоза. В рамките на общата профилактика желязото подпомага растежа и увеличава съпротивителните сили на организма като има и ясно изразен козметичен ефект – възстановява добрия тонус на кожата.

В природата съществуват две различни форми на желязото, съответно срещащи се в растителни и в животински продукти. Тези разновидности имат и различна степен на усвояемост от организма: от растителните храни се абсорбират 2-10% от желязото, докато от животинските продукти се усвояват до 30-35%. В този смисъл най-голямо количество лесноусвоимо желязо може да се набави от червени меса и дреболии като най-добри източници са свинският черен дроб, говеждите бъбреци и телешкото месо. Сред храните от растителен произход се открояват зелените листни зеленчуци, копривата, ядките, фасулът, аспержите и др. До скоро съществуваше масово разпространената заблуда, че спанакът е един от най-богатите на желязо зеленчуци, но изследванията напоследък доказват, че по-скоро става въпрос за техническа грешка, която обаче е повлияла на хранителния режим на хората по света в продължение на повече от 100 години. Изключително важен за правилното усвояване на желязото от хранителни източници е приемът му в комбинация с храни или добавки, богати на витамин С и на фолиева киселина.

 

 

Изолевцин

Изолевцинът е незаменима аминокиселина, която заедно с левцина и валина образува така наречената група BCAA – аминокиселини с разклонена верига, отговарящи за производството на протеини, глюкоза и редица други аминокиселини, необходими за правилното протичане на основните жизнени функции. Изолевцинът участва в образуването на хемоглобина и регулира нивото на кръвната захар.

Недостигът на изолевцин се среща само при хора, които спазват строги ниско протеинови диети като симптомите могат да включват главоболие, виене на свят, умора, депресия, объркване и раздразнителност. Често пъти дефицитът на изолевцин може да имитира симптомите на хипогликемия.

Допълнителният прием на изолевцин с храната или под формата на добавки повишава издръжливостта и подпомага възстановяването при травма или операция и ускорява зарастването на рани. Поради участието си в производството на хемоглобин и регулиране на нивата на кръвната захар, аминокиселината присъства и в профилактиката на анемия и диабет. Лабораторни експерименти, проведени с животни, установяват намаляване на тремора, но все още няма категорични резултати за действието на изолевцина в тази посока при хора.

Храни източници на изолевцин са високо протеиновите храни като бадеми, кашу, пилешко месо, яйца, риба и черен дроб.

 

 

Йод

Йодът (I) е от съществено значение за функционирането на щитовидната жлеза при производството на тироидни хормони, които регулират метаболизма (степента, в която организмът изгаря калории), както и превръщането на каротин във витамин А, синтеза на холестерола и този на протеините. Този минерал е жизнено важен за развитието на плода и по-късно – за нормалното физическо и психическо развитие на децата. Йодът има съществена роля и в поддържането на съединителната тъкан, която обхваща сухожилията и връзките.

Когато организмът приема недостатъчно количество йод с храната, щитовидната жлеза, която съхранява и използва две трети от наличните в организма количества от минерала, полага огромни усилия да компенсира ниското му съдържание, за да осигури достатъчен синтез на хормони. Това води до нейното увеличаване и предизвиква заболяването, познато като „гуша”. Тъй като щитовидната жлеза контролира метаболизма, дефицитът на йод може да доведе и до увеличаване на телесното тегло. Затрудненият синтез на тироидни хормони се отразява неблагоприятно и върху развитието на мозъка. Това е особено критично в ранните етапи на бременността, когато мозъчните клетки на плода са чувствителни на липса на йод. Тогава могат да възникнат различни нарушения в развитието: от по-лека умствена изостаналост, до тежки забавяния на умственото и физическо развитие на индивида.

В достатъчни количества или в рамките на назначената от специалист профилактика със завишен прием, йодът може да играе важна роля в превенцията и лечението на заболявания на централната нервна система и метаболитни нарушения като когнитивно увреждане, кретенизъм, фиброкистозно заболяване на гърдата, гуша, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, спонтанни аборти. Като компонент на здравословните диети той съдейства за изгарянето на излишните мазнини и доставя по-голямо количество енергия на организма като и допринася за доброто състояние на костите, ноктите, кожата и зъбите. Йодът има и няколко други физиологични функции. Той може да спомогне за унищожаването на редица бактерии и често се използва като кожен дезинфектант. Лабораторни тестове показват, че провеждането на профилактика с йодни препарати може да подобри състоянието на пациентки с доброкачествена бучка на гърдата.

Като най-масов и достъпен източник на този минерал се препоръчва йодираната готварска сол, която обаче трябва да се добавя към храната в края на готвенето, за да се избегнат загубите на йод от термичната обработка. Естествени източници са и всички морски храни като кафяви морски водорасли, мазни риби, като скумрия, херинга, сьомга и пъстърва, морски дарове, както и млечни продукти

 

 

Калий

Калият (К) е сред най-важните минерални елементи в човешкия организъм след калция и фосфора. Заедно с натрия той участва във функционирането на клетъчните мембрани и осигурява необходимата среда за пълноценното клетъчно хранене. Този минерален „тандем” регулира водното равновесие в организма и съдейства за нормализиране на сърдечните ритми, подобрява работата на костите и мускулите. Доказано е, че калият най-ефективно стимулира задържането на азота – основна градивна единица на протеините, което на свой ред води до повишаването на мускулната маса.

Липсата на достатъчно калий в организма е класифицирана като отделно заболяване известно като хипокалемия. То се проявява чрез обща отпадналост, липса на енергия, мускулни крампи, проблеми със стомаха и сърцето. Калиев дефицит може да бъде предизвикан както от умствен, така и от физически стрес, ниско ниво на захар в кръвта, продължително гладуване или силна диария. Поради участието на калия в правилното функциониране на мускулите недостигът му може да причини забавяне или блокиране на мускулните контракции, което на свой ред може да доведе до остри смущения в работата на сърдечния мускул и дори до директно спиране на дейността на сърцето.

При нормални нива калият в организма спомага за нормалното оросяване на мозъка и опосредства яснотата на мисълта. В същото време той ускорява изхвърлянето на отпадъчни продукти от организма посредством регулирането на водния баланс и успоредно с това понижава кръвното налягане. Лекарите препоръчват допълнителен прием на калий при лечението на алергия. Във връзка с участието му в обмяната на веществата той се предписва и като превантивно средство срещу образуването на камъни в бъбреците, което е страничен ефект от богатия на мазнини хранителен режим, който поддържат милиони хора в съвременния свят. Съчетан с необходимите дози калций, калият способства за заздравяване на костната система и предпазва от остеопороза.

От хранителните продукти с най-високо съдържание на калий са маслините, зрелият боб, сушените сливи и смокините. Спанакът, лещата, сушеният грах, ръженото брашно, картофите и бананите също са богати на този минерал. Сред животинските продукти като добри източници се отличават говеждото месо, различните видове риби и хайверът.

 

 

Калций

Калцият е макроелемент, който е необходим за нормалния растеж и развитие на костите и зъбите. Деветдесет и девет процента от запасите му в организма се натрупват в костите и зъбите, а остатъкът се намира в меките органи като черен дроб, стомах, черва и мускули. Калцият участва в съсирването на кръвта, проводимостта на нервите, производството на енергия и функционирането на имунната система. Солите на калция укрепват стените на кръвоносните съдове и намаляват тяхната проницаемост. Заедно с натрия, калия и магнезия той участва при съкращението на мускулите и нервната възбудимост, и сърдечносъдовата система. За да може минералът да бъде абсорбиран, необходимо е наличието в организма на достатъчно количество витамин D.

Недостигът на калций в храната във всеки момент от живота може да доведе до рязко намаляване на костните запаси, което значително може да увеличи риска от остеопороза, а при децата може да се развие рахит. Когато организмът страда от калциев дефицит, се наблюдава свиване на стените на малките артерии и повишаване на кръвното налягане. Наблюдават се сериозни изменения и в правилното функциониране на мускулите, в това число и в дейността на сърцето – недостигът на калций предизвиква схващания и нарушава способността за съкращаване. Нервните импулси не се забавят и предаването им се нарушава без необходимото количество калций.

Калцият има изключително широко приложение в терапевтичната практика. Освен за общо укрепване на двигателния апарат и профилактика на пряко зависимите от наличието му състояния, като остеопорозата, той има положителен ефект за облекчаване на менструални спазми и предотвратява мускулни схващания. Наблюденията на диетолози показват, че консумацията на храни с достатъчно високо съдържание на калций може значително да помогне в борбата с излишните килограми като активира ензимите, които са необходими за усвояването на белтъчните молекули. Напоследък в научните среди широко се дискутира приложението на калция за предотвратяване на рака на дебелото черво. Според една от хипотезите минералът се свързва със солите на жлъчката в дебелото черво, които се нареждат сред рисковите фактори за възникване на ракови образувания, и ги неутрализира.

Най-добри източници на калций са най-вече млечните продукти: прясно и кисело мляко, саламурено сирене, а освен това рибата и морските храни. Изключително богати на калций са и някои растителни продукти, като целина, ядки и необработени зърнени храни. За страдащите от желязодефицитна анемия е важно да знаят, че високите нива на калций в храносмилателния тракт са противопоказни при увеличен прием на желязо.

 

 

Кобалт

Кобалтът (Со) е минерал, който се среща в относително малки количества в организма, което обаче не го прави маловажен. Той е основната съставна част на витамин В12, откъдето произлиза и другото название на витамина – кобаламин. Кобалтът е от съществено значение за формирането на еритроцитите. Той участва в състава на клетките на главния мозък и в регулирането на правилното функциониране на периферната нервна система и стомашно-чревния тракт. Кобалтът влиза в състава и на панкреаса – жлеза, която регулира въглехидратната обмяна на организма.

Случаите на недостиг на кобалт в организма са относително редки и са основно породени от дефицита на витамин В12, поради което се изразяват със сходни за В12 авитаминозата симптоми – най-вече разстройства във функционирането на централната нервна система, главоболие и раздразнителност, както и анемия. Именно профилактиката на анемията е и основното профилактично приложение на кобалта, отново под формата на или в съчетание с витамин В12.

Естествени източници на кобалт в диетата са храните от животински произход, като черен дроб, бъбреци и сърца, телешко и пилешко месо, яйца, морски храни – риба, стриди и водорасли. Последните, в съчетание с продукти, приготвени от соеви ферменти, са сред малкото възможности за вегетарианците да си набавят необходимите количества от този минерал.

 

 

Коензим Q10

През последните години коензим Q10 се превърна в едва ли не задължителен компонент на всеки уважаващ себе си козметичен продукт, тъй като дарява младост и дълголетие на кожата. Всъщност, полезните свойства на това естествено за човешкото тяло вещество са далеч повече. Коензим Q10 има ключово участие в процесите на генериране на енергия, поради което се открива в най-големи количества в клетките с голяма производствена активност в сърцето, черния дроб, далака и панкреаса.

Естествените нива на коензим Q10 започват да намаляват след 20 годишна възраст, в резултат на което може да се развие недостиг. Липсата на коензима в организма води до нарушение на енергийния баланс и различни функционални отклонения като сърдечна недостатъчност, хипертония и преждевременно стареене.

Освен доказаните си козметични ползи да възвръща жизнеността на кожата, да стимулира защитните й функции срещу действието на UV лъчите и на другите фактори на околната среда, да я обновява и да намалява дълбочината на бръчките, терапията с коензим Q10 намира широко приложение в лечението на сърдечносъдови заболявания. Повишеният прием на коензима увеличава капацитета на сърдечносъдовата система и намалява склонността към инфаркт, повлиява кардиомиопатията и исхемичната болест. Доказано е, че коензим Q10 защитава лигавицата на стомаха и дванайсетопръстника и може да ускори зарастването на язвените лезии. Изследователите са установили и положителен ефект при алергии, астма и заболявания на дихателната система, както и в лечението на шизофрения и болестта на Алцхаймер.

Природни източници на коензим Q10 са скумрия, сьомга, сардини, говежди сърца и черен дроб.

 

 

Левцин

Левцинът принадлежи към групата ВСАА на верижно-разклонените аминокиселини, които не преминават през чернодробния метаболизъм, а се съхраняват в тъканта на скелетната мускулатура, откъдето произтича и основната му биологична роля да стимулира протеиновия синтез в мускулите и да съдейства за укрепването на костите. Освен това, левцинът стимулира синтеза на друга жизнено важна аминокиселина – глутамин и е съществен компонент на хемоглобина като в същото време помага за регулирането на нивата на кръвната захар, производството на растежен хормон и зарастването на рани.

Въпреки че дефицитът на левцин в организма е относително рядко явление поради широкото му разпространение в белтъчините както от животински, така и от растителен произход, той може да се породи от недостатъчен прием на витамин B6 или от интензивни физически натоварвания, при което се проявява под формата на хипогликемични симптоми – световъртеж, умора, главоболие, раздразнителност и др.

Освен широкото си приложение в силовите спортове, допълнителният прием на левцин може също да бъде от полза за лица с фенилкетонурия – състояние, при което тялото не може да синтезира аминокиселината фенилаланин, а в съчетание с другите две верижно-разклонени аминокиселини, изолевцин и валин, помага при лечението на някои случаи на чернодробна енцефалопатия, форма на увреждане на черния дроб в резултат от злоупотреба с алкохол.

В по-големи концентрации левцинът се среща в месото и млечните продукти и в по-малки количества в житните кълнове, кафявия ориз, соята, бадемите, кашуто, граха, лещата и царевицата.

 

 

Ленено масло

Лененото масло е най-богатият на растително базирани Омега-3 мастни киселини природен продукт. То съдържа витамин F, който не се синтезира в организма, витамини А и Е, калий, магнезий, цинк, протеини, фибри и други биологично активни вещества, необходими за здравословното хранене. Най-важните компоненти на лененото масло обаче са есенциалните мастни киселини, по чието съдържание лененото масло се конкурира единствено с рибеното. То е изключително богато на Омега-3, Омега-6 и Омега-9 мастни киселини. Поради съдържанието на хормонобалансиращи лигнани и растителни естрогени лененото масло стабилизира нивата на естроген и прогестерон в женския организъм, което го прави особено полезно в периода на менопауза, но в същото време има укрепващо действие и по отношение на сексуалната функция при мъжете.

Смята се, че всекидневната употреба на ленено масло подпомага профилактиката на сърдечните пристъпи, инсулта, инфаркта, намалява артериалното налягане (лъжичка ленено масло на ден намалява с 10 единици кръвното налягане при хипертониците), намалява риска от развитие на рак на гърдата и правото черво, понижава честотата на диабетична невропатия. В народната медицина то се използва за лечението на глисти, язви и стомашни киселини. Редица изследвания доказват полезното действие на лененото масло и срещу заболявания като атеросклероза, исхемична болест на сърцето и други. Не на последно място, лененото масло облекчава и протичането на предменструалния синдром и периода на менопаузата при жените, подобрява състоянието на кожата и косата, укрепва нервната система и работата на бъбреците. От своя страна, диетолозите го препоръчват при нарушена обмяна на мазнините и при затлъстяване.

Лененото масло напоследък стана изключително популярно и се предлага както под формата на ленено семе, така и като студенопресован екстракт, който е с най-голяма чистота.

 

 

Лецитин

Лецитинът е уникално вещество, разпространено в повечето живи клетки, и представлява мастната смес от фосфорна киселина, холин, фосфолипиди, триглицериди, мастни киселини и глицерол. Той е основният доставчик на жизненоважния за организма холин, който съдейства за оползотворяването на мазнините, регулира мастните натрупвания в черния дроб и участва в процесите на кръвотворене. Лецитинът подпомага запазването на структурната цялост на клетките, а като есенциална съставна част на мозъчната и нервната тъкан подобрява работата на нервната система и оптимизира паметта.

Недостигът на лецитин води до редица метаболитни проблеми, най-често свързани с нарушаване на функциите на черния дроб, панкреаса, влошаване на паметта и други.

Лецитинът се прилага успешно във всички фази на възстановяване след прекарана болест, както и за преодоляване на умората от тежко физическо натоварване. Освен това, той се препоръчва при редица сърдечносъдови заболявания като атеросклероза, защото намалява нивото на холестерола, прочиства стените на кръвоносните съдове и укрепва работата на сърдечния мускул. Другият важен ефект на лецитина е свързан със способността му да намалява и дори напълно да премахва болката в ставите, което го прави изключително важен в профилактиката на ревматоидни артрити, а в качеството си на участник в доставянето на съставящия костите фосфор в организма, той е неизменен компонент от терапията на остеопороза. С помощта на лецитин ефективно се осъществява рехабилитиране на чернодробните клетки на алкохолици и детоксикация на черния дроб.

Най-богатите на лецитин храни са жълтъците, соята и животинските дреболии като телешкия черен дроб.

 

 

Лизин

Лизинът е незаменима аминокиселина, която е от изключително значение за развитието на костната тъкан, тъй като подпомага усвояването на калция, и е жизнено необходима за възстановяването на тъканите и продукцията на антитела, хормони и ензими. Достатъчният прием на лизин има и козметично действие като спомага за образуването на колаген, който поддържа здравия и красив вид на кожата и в същото време участва в производството на карнитин, който отговаря за пълноценното изгаряне на мазнините и е незаменим помощник в борбата с излишните килограми.

Обикновено с напредването на възрастта се появява лизинов недостиг, който на свой ред може да намали синтеза на протеин и да забави процесите на образуване на мускулна и съединителна тъкан. Понеже организмът не е в състояние самостоятелно да синтезира тази аминокиселина, задължително е да се осигури достатъчният й прием в храната или под формата на добавки.

Освен за поддържане на естествените физиологични функции на организма, лизинът се използва с успех и в терапевтичната медицина поради своята важност за имунната система и преодоляването на вирусни инфекции. Допълнителният прием на лизин има най-голям успех при превенцията и лечението на херпес симплекс. Лизинът предотвратява създаването на среда, благоприятна за активирането на вируса, и възпрепятства проявата на инфекцията и нейните рецидиви.

Най-добър източник на тази аминокиселина са млечните продукти и в по-малка степен храните от животински и хранителен произход, богати на протеини.

 

 

Ликопен

Ликопенът е естествен пигмент, който придава червен цвят на някои плодове и зеленчуци. Той принадлежи към групата на каротиноидите, които са необходими за нормалния растеж и развитие на клетките и за поддържането на различни функции на организма. Ликопенът е може би най-силният антиоксидант, който предотвратява разрушенията, предизвикани от свободните радикали.

Особеност на ликопена е, че той е мастноразтворимо съединение. В този смисъл, недостатъчният прием на мазнини в диетата или заболявания на мастния обмен могат да предизвикат недостиг на ликопен, което да създаде благоприятна среда за развитието на редица хронични болести, включително сърдечни и ракови заболявания.

Ликопенът играе важна роля в превенцията на сърдечносъдови заболявания като намалява нивата на холестерола, а в качеството си на мощен антиоксидант се използва за предотвратяване и профилактика на широк спектър ракови образувания като рак на гърдата, на шийката на матката, на белия дроб, на панкреаса, на простатата, на кожата, на стомаха и др. Последните изследвания показват, че този каротиноид може да повиши и концентрацията на сперматозоидите при безплодни мъже.

Ликопенът се съдържа в най-големи количества в червените плодове и зеленчуци, сред които първенство държат доматите, чиято термична обработка дори повишава концентрацията му. Сред останалите храни богати на ликопен са кайсиите, динята и розовият грейпфрут.

 

 

Магнезий

Магнезият (Mg) е сред най-важните за човешкия организъм макроелементи. Той се съдържа и участва в правилното функциониране на костите, мускулите, мозъка и другите ключови органи като сърцето, черния дроб и бъбреците. Неговата основна роля е да се грижи за равновесието на нервната и мускулната система като помага при разпределянето на нервните сигнали и подсилва действието на мозъка и паметта. Магнезият участва в разграждането на гликозата, на мастните киселини и на аминокиселините по време на клетъчното производство на енергия и е отговорен за функционирането на над 300 ензима в организма.

Тъй като магнезият има множество разнообразни функции в организма, симптомите на магнезиев дефицит могат да варират значително. Наблюдават се промени в нервната и мускулната функция като мускулна слабост, тремор и спазми, особено опасни за сърдечния мускул, при който недостигът на магнезий може да доведе до аритмия, нередовна контракция и повишаване на сърдечната честота. Сред нарушенията на нервната система, породени от недостатъчния прием на този макроелемент, най-често се проявяват главоболие, гадене, сънливост и депресия.

Във връзка с жизнено важното му значение за редица ключови органи и системи, магнезият може да подпомогне превенцията и профилактиката на широк спектър състояния и заболявания като алкохолизъм, аритмия, вроден порок на сърцето, коронарна болест, инфаркт, епилепсия, астма, диабет, мигрена, множествена склероза, а във връзка с участието му в калий-калций-магнезий баланса, повлиява и превенцията на остеопороза. Богатата на магнезий диета е полезна и при хипертония, атеросклероза, холецистит и жлъчнокаменна болест.

В естествен вид магнезият присъства в зърнените храни, ядките и какаото, които за съжаление често пъти биват изключвани от нискокалоричните диети. Освен това богати на магнезий са и сушените кайсии, бананите, а сред храните от животински произход като добър източник се отличават скаридите.

 

 

Манган

Манганът (Mn) е минерал, който участва в много ензимни системи в организма. Той активира ензимите, отговорни за усвояване на някои основни хранителни вещества, в това число витамин А, В1 и С. Той е катализатор на синтеза на мастни киселини и холестерол, улеснява метаболизма на протеините и въглехидратите като не на последно място участва и в производството на половите хормони и поддържането на репродуктивното здраве. Манганът е от съществено значение за образуването на тироксин – главният хормон на щитовидната жлеза, който гарантира нормалното функциониране на централната нервна система.

Дефицитът на манган води до повишаване на нивата на кръвната захар и до рисково понижаване на тези на „добрия” холестерол, както и до нарушаване на функциите на репродуктивната система. Острият недостиг на този микроелемент може да доведе до сериозно разстройство на координацията на движенията на крайниците, съчетано с увреждане на малкия мозък, гръбначния мозък и нервите, състояние, известно като атаксия.

Поради разнообразните функции на мангана в човешкия организъм балансираният му прием играе важна роля в терапията на редица заболявания като астма, диабет, епилепсия, множествена склероза и др. Сред другите му полезни действия са и отстраняване на умората, ускоряване на мускулните рефлекси и превенция на остеопорозата. Той спомага за заздравяването на хрущялните тъкани, което го прави изключително важен компонент на диетата на хора, страдащи от ставни заболявания. Поради прякото си участие във функционирането на централната нервна система манганът подобрява паметта и намалява нервната раздразнителност.

Редица храни са отличен естествен източник на манган. Сред тях най-богати на този микроелемент са синап, зеленолистните зеленчуци като къдраво зеле, марули, спанак; плодове като малини, ягоди, ананас, грозде, както и подправките канела, мащерка, мента и куркума. Богати на манган са и пълнозърнестите житни храни, кафявият ориз и ядките.

 

 

Мед

Макар и класифицирана като член на групата на вредните цветни метали, медта (Cu) в много малки количества е необходима за правилното функциониране на организма. Заедно с желязото тя участва в синтеза на хемоглобина и подпомага процеса на доставяне на кислород и енергия в клетките. Също така, медта спомага за повишаване активността на инсулина и оптималното усвояване на въглехидратите. Особено важна е функцията й в кръстосаното свързване на колагена и еластина, които изграждат костите, хрущялите, кожата и стените на кръвоносните съдове, като по този начин гарантира не само устойчивост на съединителната тъкан на тялото, но има и ясно изразени козметични свойства по отношение на кожата. Съдържащите мед ензими са важни антиоксиданти, които възпрепятстват производството на свободни радикали или ги неутрализират.

Хроничният недостиг на достатъчно количество мед, приемано чрез храната или хранителни добавки, може да доведе до тежки заболявания, като анемия, едема, скелетни дефекти и остеоартрит. Медният дефицит може да предизвика и формиране на аневризма на аортата и съдовете на главния мозък. Недостигът на мед в организма често пъти е определян като наследствен фактор, който е отговорен за ранното побеляване на косата във връзка с участието на медта във формирането на някои от основните пигменти в човешкия организъм. Свръхприемът на този метал обаче също носи редица рискове. Интоксикацията с мед и медни соли може да предизвика затруднена усвояемост на друг от жизнено важните минерали – цинка, и води до безсъние, падане на косата, нередовен менструален цикъл и депресия.

Лечебните свойства на умерените количества мед са познати от древността, което е и причина за честото използване на този метал за изработка на съдове за хранене, а вероятно мнозина от нас са притискали медна монета към натъртвания с цел предотвратяване на синини. В съвременната терапевтична практика медта се прилага поради изразените си антисептични свойства – тя активира водния и минералния обмен, подобрява левкоцитните функции и оттам – намалява възпалителната реакция. Може да се използва при профилактика на синузит, бронхит, астма. Смята се, че приемът на храни и добавки, съдържащи този метал, помага и при язви, колити, гастрити, сърдечносъдови и ревматични заболявания.

Най-богати на мед са зърнените и бобовите култури – пшеница, зрял фасул и грах, както и ядките, особено орехите. Животинските дреболии, рибата, скаридите и други морски продукти също са особено ценен източник на мед и други минерали.

 

 

Мелатонин

Мелатонинът е хормон, произвеждан от епифизната жлеза в мозъка и регулира цикличния биоритъм на организма като осигурява както редовния сън, така и редовната менструация при жените. Редица изследвания сочат, че равнището на мелатонин е във връзка и с по-големите биологични цикли, като процеса на стареене, тъй като количеството му е най-високо през пубертета и намалява с увеличението на възрастта – резултатите от експерименти с лабораторни животни показват, че повишеният прием на хормона удължава живота им с до 25%. В същото време, мелатонинът е един от най-мощните антиоксиданти, които действат както на ниво клетъчна мембрана, така и вътре в самата клетка.

Тъй като се синтезира през нощта и е пряко обвързан с биоритъма, мелатонинът значително намалява в организма на хора, които спят в осветени помещения, както и при такива, които не са се адаптирали към часовата разлика след далечен полет. При тях се наблюдават безпокойство, понижена възстановителна способност на тъканите, и повишена температура. Хроничният недостиг на хормона при хора в напреднала възраст, от своя страна, е отговорен за често наблюдаваното безсъние, както и за тяхната предразположеност към оксидантен стрес, който може да доведе до развитието на тумори.

Освен че се прилага успешно в профилактиката на безсъние, мелатонинът играе съществена терапевтична роля и в превенцията и ремисията на ракови заболявания, особено по отношение на рака на гърдата и простатата. Той се използва успешно в третирането на неврологични заболявания и психосоматични явления като агресия и хиперактивност, но в същото време е противопоказен при прояви на занижена биофункционалност като депресия, алергия или оплодителни затруднения.

 

 

Метилсулфонилметан (MSM)

Метилсулфонилметанът (MSM) се среща в тъканите на растенията, животните и в човешкото тяло. Той е естествен източник на органична сяра за производството на аминокиселините серин и метионин, както и на така наречения „хормон на щастастието” – серотонин. Освен това, MSM участва в образуването на хрущял и колаген и блокира възпалителните процеси в ставите.

Недостигът на метилсулфонилметан означава понижено производство на серотонин, което на свой ред води до появата на депресия, тревожност и раздразнителност.

В терапевтичната практика MSM се прилага за облекчаване на констипацията (запек), намалява стомашния дискомфорт и контролира образуването на киселини. Би могъл да се прилага и за възстановяване от махмурлук, както и за цялостна детоксикация на организма. Противовъзпалителният ефект на метилсулфонилметана е от особено значение при борбата с артрита, тъй като едновременно потиска възпалението и подпомага възстановяването на хрущялната тъкан в ставите.

Добри източници на MSM са яйцата, месото и костните риби, а вегетарианците могат да си набавят това вещество от ядки, зеле, брюкселско зеле, боб, чесън, соя, ряпа и пшеничен зародиш.

 

 

Метионин

Метионинът представлява незаменима аминокиселина, която участва в състава на редица ензими и протеини в организма и в синтеза на РНК и ДНК, което на свой ред я прави жизнено важна за обновяването на клетките. Метионинът предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб и ускорява възстановяването на чернодробната и бъбречната тъкан и производството на лецитин. Тази аминокиселина има и силно изразени антиоксидантни свойства, с което се явява важен фактор в превенцията на различни видове тумори.

Резултатите от редица клинични изследвания показват, че недостигът на метионин води до натрупване на холестерол, артериосклероза и косопад.

Поради съдържанието си на сяра, която участва в строежа и функциите на ставната тъкан, метионинът често се използва за профилактиката на остеопороза и ревматизъм. Също така се използва от жени при лечение на токсемия, при бременност и за облекчаване на страничните ефекти от оралните контрацептиви, които потискат синтеза на естроген. Метионинът подобрява и състоянието на кожата, предпазва ноктите от чупене и намалява косопада.

Метионин можете да си набавите от хранителни белтъчни като ядки, риба, месо, млечни продукти, чесън, боб и лещата. Богати на аминокиселината са и спанакът, грахът и варената царевица.

Източник: http://www.revita.bg