L-карнитин

L-карнитинът е витаминоподобна аминокиселина, която организмът синтезира на базата на лизин, метионин, витамин В6 и желязо. Основната функция на L-карнитина е да пренася мастните киселини през клетъчната мембрана, за да бъдат трансформирани в енергия като в същото време съдейства за изхвърлянето на отпадъчните продукти от метаболизма на мазнините. L-карнитинът повишава притока на кислород до мускулите и мозъка като подпомага физическия тонус и концентрацията. Освен това, L-карнитинът благоприятства понижаването на нивото на холестерола и мазнините в кръвния серум, нормализира обмяната на липидите в черния дроб.

Дефицитът на L-карнитин води до нарушаване на мастната и белтъчината обмяна. Проявяват се нарушения на оптималното физиологично състояние и нормалната функция на мускулите, както и забавен метаболизъм и затлъстяване.

През последните години L-карнитинът стана изключително популярен като средство за понижаване на телесното тегло и ускорено изгаряне на мазнините. Освен това обаче, той е ефективен и при сърдечна недостатъчност, стенокардии и аритмии. Tой потиска развитието на атеросклерозата, оптимизира обмяната на веществата и подобрява функцията на черния дроб. Това има голямо значение за хора, страдащи от алкохолизъм, захарен диабет, тъй като при тези заболявания неговото ниво в тъканите е понижено. Освен това, аминокиселината нормализира дейността на централната нервна система, притежава антидепресивен ефект и подобрява паметта. Тя е необходима и за функционирането на репродуктивната система при мъжете като увеличава количеството и подвижността на сперматозоидите.

L-карнитин се съдържа най-много в червеното месо, особено в телешкото и агнешкото, а в по-малки количества в млечните продукти.

 

Аланин
Аланинът е най-важната аминокиселина за правилното поддържане нивата на глюкозата в кръвта. Той се освобождава и разгражда в организма по време на интензивно физическо натоварване и отговаря за почти половината количество глюкоза, произведена от черния дроб. По този начин аланинът се явява важен компонент на доставянето на енергия за работата на основните системи на тялото. Неговите изомери са градивна част от структурата на витамин В5 (пантотенова киселина) и витамин А, които на свой ред са от съществено значение за правилното протичане на редица процеси в тялото.

Когато организмът преживява физиологичен стрес, причинен от продължително физическо натоварване или от хроничен недостиг на въглехидрати, причинен от нисковъглехидратна диета, аланинът започва да се синтезира от верижно-разклонените аминокиселини, изграждащи мускулната тъкан. Затова е от особена важност да се знае, че драстичните ограничителни хранителни режими на практика първо атакуват и разграждат мускулната маса, което може сериозно да застраши здравето на организма – т.е. загубата на тегло, която се наблюдава при нисковъглехидратните диети, на практика е за сметка на мускулите, а не на изгорените мазнини.

Когато се набавя в достатъчни количества в организма, аланинът е важен източник на енергия за мускулите, мозъка и централната нервна система. Той помага в метаболизма на захари и органични киселини и допринася за засилване на имунната система, като стимулира производство на антитела и неутрализира токсините, получени от обмяната на веществата.

Сред най-добрите източници на аланин са червените меса, птиците, рибата, яйцата и млечните продукти. Някои растителни храни, богати на протеини, като авокадото и бобовите растения също доставят известни количества аланин на тялото.

 

Аргинин

Научните изследвания са доказали, че есенциалната аминокиселина аргинин е необходима за синтеза на белтъците и допринася за синтеза на растежния хормон в хипофизата. Потребността от аргинин е особено голяма при мъжете, тъй като в спермата се съдържа 80% от това протеин-изграждащо вещество. В същото време аминокиселината поддържа доброто състояние на бъбреците като улеснява отстраняването на токсичния амоняк, с което подпомага функциите на черния дроб и укрепва имунната система.

Недостатъчният прием на аргинин с храната води до забавяне на растежа, а при деца в предпубертетна възраст би могъл значително да забави половото съзряване.

През последните години аминокиселините заеха своето заслужено място в терапевтичната практика. Доказано е, че приложението на аргинин поддържа здрава сърдечносъдовата система, като способства за разширяване на съдовете, възпрепятства слепването на тромбоцитите и натрупването им по стените на кръвоносните съдове и по този начин предотвратява развитието на тромби. В същото време, той помага при профилактиката и облекчаването на симптомите на нарушена или болезнена менструация, някои видове безплодие, нарушена сперматогенеза. Приложението му може да доведе и до подобрение в случай на увреждане на черния дроб. Редица лабораторни експерименти са установили, че аргининът забавя растежа на доброкачествени и злокачествени туморни образувания, като увеличава броя и функционирането на белите имунни тела, атакуващи раковите клетки. Това имуностимулиращо свойство е и причината аминокиселината да бъде включена в програмата за профилактика и лечение на СПИН.

Основният хранителен източник на аргинин са растителните протеини, съдържащи се в слънчогледовото семе, сусама, пълнозърнестия хляб, кафевия ориз, орехите, лешниците, брашното и в шоколада. Установено е, че протеините от животински произход набавят значително по-малки и по-трудноусвоими количества от аминокиселината.

 

Аспарагин

Аспарагинът е една от 20-те най-разпространени природни аминокиселини. Въпреки че се класифицира като неесенциална аминокиселина, той е особено важен за човешкия организъм, тъй като служи за синтеза на редица есенциални аминокиселини в черния дроб. Аспарагинът участва в изграждането на имунната система, в синтеза на ДНК и РНК, както и в преобразуването на въглехидратите в енергия. Достатъчните количества аспарагин в тялото поддържат баланса на централната нервна система като неутрализират токсичните амонячни отпадни продукти от метаболизма, които могат да увредят функциите на мозъка.

По отношение на физическото и психическо здраве има индикации, че отсъствието на достатъчно аспарагин може да бъде от медицинско значение в някои случаи. Най-често дефицитът на тази аминокиселина се проявява под формата на дезориентация, главоболие, депресия, раздразнителност и макар и изключително рядко - като психоза.

Допълнителният прием на аспарагин се препоръчва в случаите на нарушения в бъбречната дейност, функциите на черния дроб като може значително да облекчи оксидативния стрес от алкохола върху чернодробните клетки и токсичния ефект, свързан с махмурлука.

Дневните нужди на организма от аспарагин могат да бъдат задоволени с балансирано присъствие в диетата на млечни продукти, говеждо и птиче месо, яйца и аспержи, от които именно произлиза името на аминокиселината.

 

Аспартинова/Аспарагинова киселина

Аспартиновата киселина, известна още като аспартат или аспарагинова киселина, играе важна роля в клетъчното хранене и синтеза на редица съществени за правилното функциониране на организма аминокиселини и биохимикали като аспарагин, аргинин, лизин, метионин, треонин, и изолевцин. Тя помага за транспортирането на минерали, необходими за формирането на носителите на наследствената информация РНК и ДНК, и укрепва имунната система като насърчава производството на имуноглобулини и антитела. Аспартиновата киселина поддържа работата на мозъка като стимулира производството на невротрансмитери и химични вещества, необходими за нормалното психическо функциониране.

При хората, чиято диета е с ниско съдържание на протеини или страдат от недохранване, може да се развие дефицит на аспартинова киселина, който се проявява под формата на силна физическа умора или депресия. Именно общото укрепване на издържливостта и увеличаването на устойчивостта на организма срещу умора е причината аспартиновата киселина да присъства във формулите на редица хранителни добавки за спортисти и хора, подложени на тежки натоварвания.

Освен под формата на добавки, аспартинова киселина може да се набави и от редица храни в ежедневната диета като млечни продукти, говеждо месо, птици, покълнали семена, овесени ядки, авокадо, аспержи, тръстикова захар и меласа.

 

Биофлавоноиди

Растенията са развили естествена защита, която може да помогне и на нас!

Биофлавоноидите са ключов компонент на всяка диета. Те представляват група витаминообразни водоразтворими растителни пигменти, които действат като антиоксиданти и неутрализират свободните радикали (молекули с нестабилни и неравномерни връзки между електроните, които увреждат клетките). Смята се, че пораженията, които нанасят свободните радикали водят до различни здравословни проблеми, включително рак, сърдечни заболявания и преждевременно състаряване. Установено е, че биофлавоноидите проявяват по-мощно антиоксидантно действие от класическите антиоксидантни хранителни вещества като витамин С, Е и бета-каротин и подпомагат детоксикацията на организма в дългосрочен план. Те защитават клетъчните мембрани от токсините на околната среда и понижават способността на холестерола да образува плаки в артериите.

Недостигът на биофлавоноиди води до капилярна неустойчивост със зачервени или сини петна по кожата, възпаление, кръвотечение от венците и вътрешна болка в ушите – симптоми, сходни с тези на недостиг на витамин C, чието правилно усвояване се подпомага именно от тези вещества.

До момента са идентифицирани повече от 4 000 биофлавоноида с разностранно положително действие върху човешкия организъм. Изследвания, проведени с животни, доказват, че нарингенинът предпазва от рак. Кверцетинът помага на диабетно болните и може да намали възпалителните процеси, свързвани с алергиите, да забави растежа на рак в мозъка, да защити дробовете от вредното въздействие на замърсителите и цигарения дим. Рутинът укрепва капилярите и по този начин помага на хората, страдащи от атеросклероза и високо кръвно налягане. Ползата от хесперидина за имунната система е голяма – той предпазва от инфектиране с някои вируси: херпес симплекс и грипни вируси и може да ни предпази от някои сърдечни заболявания. Тангеритинът помага в профилактиката срещу рака. Той активира т. нар. ензими от Фаза 2, които са защитен механизъм на организма против навлизането на канцерогенни, токсични, радиоактивни и други вредни вещества. Понастоящем се провеждат изследвания за възможността биофлавоноидите да потискат развитието на вече появили се ракови процеси.

Има експериментални данни, че някои биофлавоноиди имат защитно действие по отношение развитието на язва на стомаха и че те могат да бъдат полезни при нейното лечение. Съществуват и претенции, че биофлавоноидите са полезни при редица други заболявания, като хемороиди, алергии, астма, синдрома на менопаузата, както и за предотвратяване на спонтанния аборт, но за да се стигне до окончателно заключение са необходими допълнителни научни изследвания.

Особено ценно свойство на биофлавоноидите е, че те се усвояват изключително лесно от организма – трябва само да си ги набавите. Изобилието от пресни плодове и зеленчуци означава и изобилие от биофлавоноиди. Най-ценни в това отношение са цитрусовите и горските плодове, черният и зеленият чай, виното, какаото, кайсиите, броколите и доматите.

Не на последно място, биофлавоноидите не само се усвояват, но и се изхвърлят лесно, поради водноразтворимата си структура, което прави приема им напълно безвреден.

 

Бор

Борът (В, присъстващ в периодичната таблица под номер 5) е важен микроелемент, който трябва да присъства в човешката диета, тъй като регулира редица биохимични процеси в живите организми. Той подпомага метаболизма на минералите калций, магнезий, фосфор, мед и витамин D. Борът е от съществено значение за производството на някои стероидни хормони, като естроген и тестостерон, които са жизнено важни за цялостното функциониране на организма - от растежа и укрепването на костите и мускулите, до сексуалната функция и оплодителната способност.

Недостигът на бор може да затрудни метаболизма на калция и да направи костите по-крехки. Недостатъчният прием на този микроелемент чувствително изостря симптомите на настъпване на менопаузата при жените, а у мъжете предизвиква значително намаляване на нивата на тестостерона и може да доведе до преждевременна импотентност.

Една от основните терапевтични функции на бора е свързана с доброто здраве на ставите и костите. Редица изследвания потвърждават, че повишеният прием на бор предотвратява отделянето на калций, магнезий и фосфор с урината и значително увеличава кръвните нива на витамин D и на хормона естроген, които възпрепятстват деминерализацията на костите с възрастта. В този смисъл борът намалява риска от остеопороза, остеоартрит и ревматоиден артрит. Не на последно място, борът стимулира мозъка като подобрява способностите му да черпи енергия от мазнини и захари.

Природен източник на този микроелемент са листните зеленчуци, ядките, зърнените култури, морковите, ябълките, крушите и гроздето, а сред продуктите от животински произход той е открит в яйчния жълтък и млякото.

 

Валин

Валинът е есенциална аминокиселина, която човешкият организъм не може да синтезира самостоятелно и която има стимулиращи свойства по отношение на растежа, мускулната маса и възстановяването на тъканите, поради което е най-разпространен в мускулната тъкан. Валинът може да служи като източник на енергия, със съхраняващ глюкозата ефект, благодарение на което стимулира и повишава умствената енергия. Освен това той поддържа азотния баланс в тялото и предотвратява интоксикацията с амоняк при повторна резорбция на урината от бъбреците.

Дефицитът на валин може да увреди миелиновата защитна обвивка на нервите и да предизвика дегенеративни неврологични състояния. При хора с нарушения във валиновия метаболизъм се наблюдава и специфично заболяване, известно като синдром на Менкес – при него урината на болните започва да мирише на кленов сироп, което е предвестник на тежки неврологични увреждания, като летаргия, умствена изостаналост и дори кома.

Валинът, приеман в рамките на съпътстваща терапия или оздравителна диета, може да помогне за лечение на заболяване на черния дроб и жлъчния мехур, както и увреждане на тези органи, причинени от алкохолизъм и злоупотреба с наркотици. Аминокиселината може да помогне за лечението или дори доведе до пълно възстановяване при чернодробна енцефалопатия, или други увреждания на централната нервна система, причинени от чернодробна недостатъчност или злоупотреба с алкохол. Валинът намира широко приложение за предотвратяване на загуба на мускулна маса при диабет и за предотвратяване на амонячна интоксикация при лежащо болни.

Сред добрите хранителните източници на валин са рибата, сиренето, пилешко и пуешкото месо, фъстъците и лещата.

 

Ванадий

Ванадият (V) е микроминерал, който осигурява и подобрява протичането на метаболитните процеси в човешкия организъм. Солите му имитират действието на инсулина, като активират придвижването на протеини, аминокиселини и въглехидрати директно към мускулите и по този начин увеличават обема и плътността им и стимулират растежа и издръжливостта им.

Все още не е установена пряка зависимост между дефицита на ванадий и проявата на клинични състояния, но присъствието му в здравословната диета е от съществено значение.

Способността на ванадиевите соли, като ванадиевия сулфат например, да имитират действието на инсулина е причина те да намират широко приложение в профилактиката на диабет, като дори се провеждат редица изследвания по посока използването им като абсолютни заместители на инсулиновата терапия. Ванадият потиска наслагването на холестерол в кръвоносните съдове и помага за превенцията на сърдечни пристъпи.

Богати на ванадий са черният пипер, гъбите, магданозът, семената на копъра, маслините, пълнозърнестите храни и всички морски храни.

 

Витамин B12 (Кобаламин)

Кобаламинът е водноразтворим витамин от В-комплекса. Известен още и като "червен витамин", той участва в образуването и регенерирането на червените кръвни клетки, с което предотвратява появата на анемия и нездрави кръвни телца. В12 е единственият витамин, който съдържа основни минерални елементи и коензими, спомагащи за доброто състояние на костния мозък. Кобаламинът е важен и за поддържането на нормалните функции и състояние на централната нервна система, защото служи за изграждането на липопротеиновата основа, на базата на която се изграждат нервните клетки. Освен това В12 участва и в метаболизма на протеините, мазнините и въглехидратите. За да е максимален ефектът от употребата на B12, трябва допълнително да се приемат фолиева киселина и B-комплекс.

При недостиг на витамин В12 се потиска синтезът на ДНК и се развива злокачествена анемия. Недостатъчният прием на витамина може да доведе и до преждевременна атеросклероза, мигрена и други видове главоболие, нервно напрежение, необосновани промени в настроението - от прекомерна възбудимост до депресия и дори до шизофрения. Голяма част от хората след 65 години страдат от недостиг на витамин В12, което неизбежно се отразява на здравето им. Напоследък се установи, че недостигът на витамина може да е предизвикан от понижената секреция на сокове от стомаха. Така че хронични гастрити и други стомашно-чревни заболявания могат да блокират усвояването му ог организма.

Витамин В12 се препоръчва при различни анемии, лъчева болест, дистрофия, заболявания на черния дроб (хепатит, цироза), полиневрити, радикулити, невралгии, мигрени, кожни заболявания (псориазис, фотодерматоза, дерматити, невродермити), след прекарани инфекциозни заболявания. Той значително подпомага растежа и усилва апетита при децата. Увеличава енергията. Поддържа нервната система, намалява раздразнимостта и подобрява концентрацията на вниманието, паметта и равновесието. Не на последно място, заедно с останалите витамини от В-групата кобаламинът допринася за правилното оползотворяване на мазнини, въглехидрати и протеини.

Витамин В12 се синтезира само от някои видове бактерии, включително от нормалната бактериална флора в храносмилателната система на човека. Затова основен източник на кобаламин е храната от животински произход: месо, черен дроб, яйца и мляко. Други хранителни източници на витамин В12 са сардините и морските храни като цяло. Учени, изследващи качествата на някои видове водорасли, са установили че в спирулината и синьо-зелените водорасли има значително съдържание на лесноусвоим витамин В12.

 

Витамин B15 (Пангамова киселина)

Силата на пречистването!

Витамин В15 - пангамова киселина, е класифициран в групата на В-витамините поради факта, че се синтезира в следствие консумацията на продукти, богати на този комплекс. Витамин В15 е необходим на организма за синтезирането на витамините, хормоните и други вещества. Предпазва от затлъстяване на черния дроб, стимулира дейността на надбъбречните жлези и хипофизата и повишава способността на организма да изхвърля токсините.

Все още не са доказани симптоми или заболявания в следствие недостиг на витамин В15. Все пак има данни за увреждания на жлезите, нервни смущения, сърдечни болести и намалено окисляване на живата тъкан.

Витамин В15 успешно се използва при профилактика на алергии, артрит, аутизъм, проблеми с дишането като астма и емфизема, диабет и хипогликемия, сърдечни проблеми (сърдечно-съдови заболявания) и преждевременно стареене. Сред особено полезните ефекти на панфамовата киселина е способността й да удължава живота на клетките. При зависимост от алкохол витамин В15 успешно неутрализира влечението на организма, като в същото време спомага за детоксикацията му и предпазва черния дроб от цироза, с което е осбено полезен и за за хора, живеещи в големите градове с висока степен на замърсяване. Най-добри профилактични резултати витамин В15 дава,  ако бъде вземан заедно с витамините А и Е.

Витамин В15 се съдържа в семената на много растения. Най-добри естествени източници за набавянето му са: бирена мая, нелющен кафяв ориз, житни растения, тиквено и сусамено семе.

 

 

Витамин B2 (Рибофлавин)

Витамин В2, известен и като рибофлавин, е от групата на В-витамините, които са особено важни за правилното функциониране на организма ни. Понеже е водно разтворим (излишните количества от тялото се изхвърлят с водата), трябва да си го набавяме ежедневно.

Този витамин е много чувствителен към видима и ултравиолетова светлина. Така излагането на слънце или изсушаването на открито на храните унищожава по-голямата част от тяхното съдържание на рибофлавин. Обикновеното готвене не засяга витамин В2, но готвене в големи количества вода причинява загубата на част от съдържанието му.

Витамин В2 участва в производството на червените кръвни телца и по този начин съдейства за движението на кислородните молекули в кръвта, засилва функциите на имунната система и помага на организма в борбата с различни болести и вируси. Заедно с други вещества подпомага усвояването на белтъчините и на енергията, отделяна при разграждането на въглехидратите. Улеснява и работата на отделителната система, с което е от полза за дебелото черво. Витамин В2 има значение и за растежа и развитието на организма, както и за възпроизводствените му функции. Не на последно място поддържа кожата и косата здрава, а ноктите – твърди.

Дефицитът на витамин В2 може да възникне при поддържане на нерационални диети, които изключват както протеините от животински произход, така и пресните зеленчуци. Недостигът на витамин B2 може да бъде много лесно разпознат. Симптоми на липсата на рибофлавин са умората без видима причина, болките и кръвоизливите в очите. Кожата губи мекотата си и става суха на допир. Арибофлавинозата може да доведе и до преждевременна поява на признаци на стареене. По-серозни признаци за недостатъчен прием на витамин В2 са неправилното функциониране на надбъбречните жлези, както и развитието на заболявания като анемия, вагинален сърбеж и катаракта.

Ползите от витамин B2 са много. Рибофлавинът намалява главоболието и увеличава нивото на усвояемост на желязото в организма като с това си свойство е много полезен при хора, страдащи от желязонедоимъчна анемия. Той функционира като част от група ензими, които участват в метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините. Витамин В2 спомага храносмилането и подобрява функционирането на нервната система. Този витамин е особено полезен и за противодействие на тенденцията към глаукома.

Витамин B2, макар и широко разпространен в зеленчуците и животинските храни, е наличен само в малки количества в повечето от тях. Храните, богати на рибофлавин, са зелените зеленчуци, като ряпа, цвекло, листа от репички, дива роза и листа от моркови; плодове като папая, стафиди, кайсии, ябълки и тропически плодове; храни от животински произход като овчи черен дроб и яйца. Други добре известни източници на този витамин са бадемите, орехите, фъстъците и горчицата. Най-добрите източници на витамин В2 обаче са бирата, бирената мая, черният дроб, млякото и млечните продукти.

 

 

Витамин B3 (Ниацин)

Гаранция за емоционално здраве!

Витамин B3, или ниацин, е един от най-стабилните витамини от В групата, устойчив на топлина, оксидация и алкали. Играе важна роля в производството на енергия като участва в метаболизма и синтеза на мазнини и въглехидрати. Витамин B3 е необходим за нормалното функциониране на храносмилателните органи, нервната система, кожата, както и за синтеза на някои полови хормони (като тестостерон, естроген и инсулин).

Лекият дефицит на витамин B3 може да доведе до облагане на езика, разранявания в устата, раздразнителност, нервност, кожни лезии, диария, разсеяност, безсъние, хронично главоболие, нарушения в храносмилането, както и до анемия. При по-сериозен недостиг може да проявят продължителна неврастения, психически разстройства, депресия, душевно униние и дезориентация.

Витамин В3 е важен за правилното кръвообращение и здравословното функциониране на нервната система. Той поддържа нормалните функции на стомашно-чревния тракт и е от съществено значение за правилния метаболизъм на протеините и въглехидратите. Той помага да се поддържа здрава кожа. Ниацинът разширява кръвната капилярна система, подобрява кръвната циркулация и намалява повишеното кръвно налягане и нивото на холестерола и триглицеридите в кръвта като косвено предотвратява и намалява пристъпите на мигрена. Помага за облекчаване на болки при стомашни язви и отстраняване на неприятния дъх в устата.

По принцип, месото и рибата са по-добри източници на ниацин от растителните продукти. Храните от животински произход, богати на този витамин, са овчи черен дроб, постно месо, скариди, свинско и краве мляко. Вегетарианските източници, богати на витамин В3 са ориз, трици, пшеница, фъстъци, слънчогледови семена, бадеми и листни зеленчуци като ряпа и цвекло, както и листата на морковите, дивата лоза и целината. Дрождите и триците са добри естествени източници на този витамин, но премахването на дрождите от смилането на пшеницата води до значително снижаване на съдържанието на ниацин в бялото пшенично брашно.

 

 

Витамин B5 (Пантотенова киселина/Пантенол)

Повече от козметична съставка!

Витамин В5, познат още като пантотенова киселина или като пантенол, е водноразтворим витамин, част от В-комплекса, вероятно най-популярен като активна съставка на хидратиращите козметични формули. Благотворното му въздействие върху организма обаче се простира много по-далеч. Витамин В5 подпомага клетъчното изграждане, нормалния растеж и развитието на централната нервна система и е от жизнено важно значение за правилното функциониране на надбъбречните жлези. Пантенолът също така стимулира превръщането на мазнините и захаридите в енергия. За съжаление обаче, стресът, тютюнът, алкохолът, приспивателните, естрогенът и термичната обработка на храните до голяма степен разрушават или ограничават усвояването на витамин В5.

Симптомите на дефицит на витамин B5 включват умора, безсъние, депресия, раздразнителност, повръщане, стомашни болки, парене на краката и горни дихателни инфекции. При липса на пантотенова киселина страдат белтъчинната, мастната и въглехидратната обмяна на веществата, особено при гладуване, осъществявано без консултация от лекар.

В терапевтичната практика витамин В5 се прилага като помощно средство за заздравяване на рани и изгаряния, за възстановяване от следоперативен шок и като имуностимулиращ агент, който противодейства на инфекции чрез формиране на антитела. Понякога го наричат „анти-стрес” витамин, защото спомага за засилването на способността на организма да противодейства на стресови фактори. През последните години се появиха изследвания, резултатите от които сочат към извода, че високите дози пантетин (стабилна форма на витамин B5), могат да подобрят нивата на холестерола при хора с рискови фактори за сърдечно заболяване (като например диабет, затлъстяване, менопауза). Доказано е действието му при различни патологични състояния, свързани с нарушаване на метаболитните процеси (включително при нарушена функция на щитовидната жлеза, надбъбречната жлеза), при недостатъчност на кръвообращението, при нарушени функции на нервната система (при полиневрити, невралгии, парестезии) и алергични заболявания (бронхиална астма, дерматити, сенна треска и др.).

Прясното месо, зеленчуците, както и целите необработени зърна имат повече витамин B5 от рафинираните, консервираните и замразените храни. Най-добрите източници на този витамин са яйчни жълтъци, царевица, карфиол, зеле, броколи, доматите, авокадо, леща, говеждо месо (по-специално в дреболиите, като например черния дроб и бъбреците), пуйка, патица, пилешко, сьомга, мляко, грах, фъстъци, соя, сладки картофи, слънчогледово семе, цели зърна и зърнени култури.

 

 

Витамин B6 (Пиридоксин)

Витамин B6, наричан още пиридоксин, е част от видноразтворимите витамини от В-комплексa. Неусвоената част от него се изхвърля от организма в рамките на 8 часа след прием и подобно на останалите В-витамини изисква набавяне чрез пълноценни храни или добавки. Витамин В6 стимулира правилната асимилация на мазнини и белтъчини и допринася за трансформирацията на триптофана (основна аминокиселина) в ниацин (витамин В3). Пиридоксинът е необходим за образуване на антитела и червени кръвни клетки. Алкохолът, кофеинът, противозачатъчните хапчета, консервирането и термичната обработка на храните, радиацията и естрогенът могат да причинят разрушването на пиридоксина или да лимитират усвояемостта му.

Липсата на витамин B6 предизвиква увреждания на имунната система, кожата и води до умствени проблеми. Според някои изследвания злоупотребата с алкохол и продължителното приемане на орални контрацептиви също предизвикват недостатъчност на витамин B6. Установена е пряка зависимост между недостига на витамин В6 в плазмата и тъканите и затлъстяването. Затова той се предписва в по-високи  при диети за отслабване.

Измежду всички В-витамини, витамин В6 е най-важният за пълноценното усвояване на енергия от въглехидратите и респективно за растежа на организма заради ролята му в процеса на обмяна на веществата и асимилацията на аминокиселините. Други полезни ефекти на витамин В6 са облекчаването на гаденето и редуцирането на проблеми, свързани със сухотата на устата и затруднения при уриниране. Свързва се и със стероидни рецептори и може да  бъде използван в комплексната терапия при рак на гърдата и простата. Установено е, че приемът му от възрастни хора в по-високи дози може да намали с 67% риска от сърдечни заболявания. Витамин В6 може да намали и необходимостта от инсулин при диабетици, но ако дозата не се съобрази, би могло да се получи понижение на кръвната. Болни от артрит трябва да също трябва да вземат В6. Пиридоксинът действа оптимално в комбинация с останалите витамини от В-групата, витамин С и магнезий.

Витамин B6 се съдържа в много храни, главно в: месото, зърнените храни, зеленчуците и ядките, бирената мая, жълтъка, черния дроб. Сравнително устойчив е на топлинна обработка, но въпреки това при готвене се губи от 20-40 % от него в зависимост от гормата на витамина. В зеленчуците се загубва най-малко от него при обработка, понеже те съдържат много по-стабилна форма на витамин В6.

 

Витамин B9 (Фолиева киселина)

Витамин В9, по-известен като фолиева киселина, както останалите витамини от група В, играе ключова роля в основните процеси, протичащи в организма. Фолиевата киселина играе важна роля за произвеждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), както и за клетъчното делене. Витамин В9 е необходим и за оползотворяването на въглехидрати и аминокиселини. Той е от особено значение и със свойството си да пренася желязо-съдържащи протеини в организма като спомага за формирането на червени кръвни телца.

Недостигът на витамин В9 може да доведе до сериозни нарушения на нормалното функциониране на организма. Някои проучвания отнасят дефицита на фолиева киселина към факторите, отговарящи за появата и развитието на ракови образувания, както и за възникването на вродени дефекти у плода по време на бременност.

Витамин В9 увеличава апетита, предпазва от чревни инфекции и интоксикации с храни, подобрява лактацията, има аналгетично (обезболяващо) действие, а в комбинация с пантотенова и парааминобензоена киселина (витамини В6 и В12) може да забави както развитието на артеросклероза, така и побеляването на косата. Заедно с витамин В12 фолиевата киселина регулира процесите на кръвообразуване, като оказва антианемично действие при микроцитарна анемия. От особена важност по време на бременност е фактът, че фолиевата киселина съдейства за предотвратяване на вътрешноутробни аномалии на плода и спомага за неговия растеж и развитие.

От хранителните продукти, източници на витамин В9 са зелените плодове и зеленчуци. Сравнително много фолиева киселина има в хляба от типов вид. Богати на този витамин са животинските дреболии като черния дроб и бъбреците. Месото, яйцата и млякото са относително бедни на фолиева киселина.

 

 

Витамин D

Здраве от слънцето!

Така нареченият „слънчев” витамин D е мастноразтворим витамин, който се синтезира в кожата под действието на слънчевата светлина, но може да се набавя и от хранителни източници. Той е отговорен за усвояването на изграждащите костите минерали – калций и фосфор като по този начин подпомага растежа на скелетния апарат при децата и способства зарастването на счупвания и фрактури. За разлика от водоразтворимите витамини, като витамин С например, витамин D може да остане в тялото в продължение на няколко месеца, тъй като е разтворим в мазнините.

Недостатъчното излагане на слънце, което е често явление в страните от северното полукълбо и нарушеното усвояване на витамин D и други вещества, като протеини, калций и т.н., могат да доведат до недостиг на витамин D. Опасностите от този дефицит са сериозни, тъй като при децата се развива рахит, който забавя минерализацията на костите, а при възрастните се проявява състояние, наречено остеомалация – ускорена загуба на костно вещество, болки и намалена мускулна сила, при което се увеличава рискът от остеопороза и фрактури. Според други изследвания, недостигът на витамин D води до депресии и други психични проблеми. Непрекъснато се увеличават доказателствата, че недостигът на витамин D особено при възрастни хора, които се излагат на слънце значително по-рядко, е безшумна епидемия.

Известна е ролята на витамин D в предпазването от рахит и осигуряването на правилно формиране на костно-ставния апарат чрез участитето в калциевата обмяна. Оказва се обаче, че освен с тези свойства, витаминът е важен и за функцията на имунната система, както и за развитието на мозъка. Все повече данни сочат значението му за предпазване от автоимунни заболявания като множествена склероза, диабет първи тип. Витамин D се препоръчва и във връзка с профилактика на ракови заболявания, защото е един от важните антиоксиданти, а това означава, че противодейства на свободните радикали, които атакуват клетките. Изследвания сочат, че хората с по-високи нива на витамин D имат по-голям шанс да преживеят рака на дебелото черво, на гърдата и на белите дробове. Други учени твърдят, че този витамин намалява риска от сърдечни заболявания, от диабет и дори от настинка и грип.

Освен от слънчевата светлина, витамин D може да се набавя и чрез храната. Най-големи количества се съдържат в мазните риби като сьомга, сардини, скумрия и риба тон, както и в млякото, сиренето, жълтъците на яйцата и черния дроб.

 

 

Витамин F

Витамин F е мастноразтворим витамин, състоящ се от линолова, линоленова и арахидонова киселина. Този незаменим за нормалното функциониране на организма витамин е необходим за нормалния растеж допринася за здравината на клетъчните мембрани, добре балансираното хормонално ниво и правилната работа на имунната система. Предотвратява натрупването на т.нар. „лош” холестерол по стените на кръвоносните съдове и го унищожава. Витамин F също така отговаря за доброто състояние на косата и кожата и поддържа свежия им вид. Хора, чиято диета се състои от по-висок прием на въглехидрати, се нуждаят от по-големи количества витамин F, чието усвояване от организма е значително по-добро в съчетание с витамин Е.

Недостигът на витамин F може да породи редица кожни проблеми, като суха кожа, пърхут, крехки нокти, акне или дори екзема. Загубата на коса и екземата могат да бъдат посочени като първи симптоми на сериозен дефицит на този витамин, в резултат на който може да настъпи увреждане на бъбреците, сърцето и черния дроб. Имунната система може да стане по-неефективна и като резултат да се отбележи значително по-бавно възстановяване и чувствителност към инфекции. Хората с наднормено тегло, сухи очи, и които получават синини по-лесно, също трябва да прибегнат до хранителни продукти и добавки, богати на витамин F.

Витамин F е изключително важен регулатор на здравето. Той стабилизира клетъчните мембрани и нервните окончания на сърцето, благодарение на което се възстановява сърдечният ритъм и се предотвратяват неговите нарушения в дългосрочен план. Витамин F способства за доброто функциониране на кръвоносните съдове и дихателните пътища, подобрява кръвосъсирването, регулира температурата на тялото и имунните реакции на организма. Той непосредствено участва в предотвратяването на развитието на атеросклероза, диабет, бронхиална астма, автоимунни и алергични заболявания. За кожата витамин F носи свежест и еластичност, а косата става по-лъскава и здрава. Той е свързан със синтеза на хормони от надбъбречните жлези, които на свой ред отговарят за сексуалното желание. Изключително важен е приемът му при диети за редукция на теглото, тъй като той участва в изгарянето на наситените мазнини.

Най-добри източници на витамин F са студено пресованите нерафинирани растителните масла – слънчогледово, ленено, фъстъчено, соево и ядките – бадеми, фъстъци, слънчогледово семе, орехи, шам фъстък, кедрови ядки.

 

 

Витамин H (Биотин)

Витамин H, известен още като биотин, е водоразтворим витамин, често причисляван към тези от В-групата. Макар и не толкова популярен в терапевтичната практика и диетологията, той участва в биосинтеза на мастните киселини, производството на енергия, метаболизма на аминокиселините, както и в усвояването на белтъчините и въглехидратите и в обмяната на въглеродния двуокис. Витамин Н се синтезира от чревните бактерии, поради което състоянието на стомашната микрофлора е от съществено значение за набавянето му. Действието му, от своя страна, е далеч по-ефикасно в комбинация с витамини А, В2, В6 и ниацин.

Недостигът на биотин може да се прояви в себореен дерматит и неговата най-често срещана форма – болест на Лейнер, особено при деца в ранна възраст, тъй като по време на бременност нивата му в организма значително се понижават. Хроничният дефицт на витамин Н може да доведе и до крайно изтощение, нарушение на мастния метаболизъм, анорексия и дори до депресия.

Основното терапевтично приложение на биотина е под формата на хранителни добавки и козметични продукти, предназначени да забавят и предотвратят косопада и побеляването на косата, както и за потискане развитието на екземи и себореен дерматит. Той е изключително полезен и за хората, занимаващи се с тежък физически труд и спорт, тъй като има способността да облекчава мускулните болки. Напоследък се появиха редица изследвания, които сочат, че допълнителият прием на биотин може да подобри нарушения глюкозен метаболизъм и по този начин да бъде полезен в някои случаи на диабет.

Витамин Н можете да си набавите чрез хранителни продукти, като говежди черен дроб, бъбреци, жълтъци, мляко, соево брашно, бирена мая и кафяв нелющен ориз.

 

 

Витамин А
Заредете съпротивителните сили на тялото си и вдъхнете нов живот на красотата!
Витамин А е жизнено важен за човешкото здраве мастноразтворим витамин, който съществува в две форми. Първата, известна като „завършен витамин А”, или ретинол, се среща само в животински продукти. Втората форма е позната като провитамин А (каротиноиди) и се среща както в животински продукти, така и в растителни. Организмът има способността да превръща каротеноидите, включително бета каротин, алфа-каротин и гама-каротин във витамин A.
По-голяма необходимост от витамин А имат хората, чийто начин на живот е свързан с физически натоварвания. Той е изключително важен за спортистите, тъй като способства изгарянето на мазнини в организма като в същото време подпомага деленето на клетките и стимулира растежа, особено в комбинация с витамини от В-групата, витамини D, E, калций, фосфор и цинк.
Както става ясно от самото му название, витамин А – ретинол подпомага зрението като позволява на клетките на ретината да улавят и най-малките количества светлина и по този начин играе основна роля в приспособяването на окото за нощно виждане.
С това обаче функциите на този жизненоважен витамин далеч не се изчерпват. Той укрепва имунната система като насърчава делението и растежа на клетките и подобрява функцията на белите кръвни телца с анти-вирусна активност. Витамин А съдейства за правилното развитие и здравината на костната система, зъбите и венците. Недостигът му, особено в ранна детска възраст, може да доведе до забавяне на растежа. Освен това той участва в регулацията на обмяната на веществата като оказва профилактично въздействие спрямо някои видове рак, допринася за снижаване нивата на вредния холестерол и по този начин има превантивна функция по отношение на сърдечносъдови заболявания. От своя страна дерматолозите особено ценят подмладяващия ефект на ретинола поради способността му да стимулира образуването на колаген – основната градивна белтъчина на кожните клетки. Повече колаген означава по-бързо обновяване на кожата и по-добра защита от различни увреждания.
Хранителният дефицит на витамин A е свързан с поява на кокоша слепота, вирусни инфекции, както и детска смъртност. Недостигът на витамин A засяга основно здравето на кожата, косата, очите и имунната система, но също така би могъл да предизвика загуба на апетит, костни аномалии и забавяне на растежа.
Богати на витамин А са: рибеното масло, черният дроб, свинската и говеждата мазнина, кравето масло, яйчният жълтък, хайверът, млякото, а на каротени: тиквите, морковите, доматите, червените чушки, кайсиите, спанакът, зелето, броколите, марулите, копърът, магданозът, портокалите, мандарините и др.
По своята същност мастноразтворимите витамини имат свойството да се натрупват в мастните тъкани и в черния дроб, което означава, че предозирането им носи риск от интоксикация, известна като хипервитаминоза.Витамин A може да предизвика нежелани реакции, когато се приема в прекомерни количества. Токсичността му се проявява при поглъщане на дози над 200 мг за възратни и 100 мг за деца, което причинява загуба на апетит, раздразнителност, умора, слабост и повръщане.

 

 

За енергия и тонус!

По-известният като витамин B1 тиамин е водоразтворим витамин, който е от основно значение за хората. Най-напред е бил използван за лечението на някои заболявания на централната нервна система, засягащи лица, консумиращи предимно ориз в Китай (например болестта бери-бери), а в последствие започва да се прилага и при редица други терапии, целящи цялостното укрепване на здравето. Витамин В1 играе важна роля като коензим в метаболизма на въглехидратите, протеините и при синтеза на нуклеиновите киселини. Има отношение и към дейността на нервната и нервно-мускулната система: при недостиг на тиамин в организма се нарушава провеждането на нервните импулси в централната нервна система и оттам – способността за запаметяване. Недостигът на витамин В1 се отнася към т.нар. болести на цивилизацията. Основните причини за нея се явяват, от една страна, нарастващото потребление на тестени изделия от бяло брашно 1-во качество, и на захарни изделия, които са бедни на тиамин.

С оглед на факта, че основната роля на витамин В1 е да способства усвояването на енергията от въглехидратите, равнището на физическа натовареност оказва правопропорционално влияние върху нуждата на организма от този витамин. Денонощната потребност от тиамин при възрастните съставя 0,6 мг на 1000 ккал, или 1,5 до 2,5 мг/денонощие в зависимост от енергозагубите. Установено е значително повишаване на необходимостта от витамин В1 при спортистите, както и при професиите, свързани с голяма физическа натовареност. Не на последно място съществена роля играе и нервно-психическото напрежение. Ако пушите, пиете или ядете много захар, имате повишена нужда от витамин В1.

Витамин В1 спомага за осигуряването на енергия за тялото посредством превръщането на кръвната захар в енергия. С други думи дефицитът на тиамин може да направи така, че въглехидратите да не се превърнат в източник на енергия, а в източник на мазнина. Витамин В1 подпомага растежа, поддържа нормалното функциониране на нервната система, мускулите и сърцето, подобрява умственото състояние и е полезен за преодоляването на морската болест и неразположението при пътуване по въздух. Тиаминът облекчава следоперативните болки в стоматологията и стимулира лечението на херпес зостер. Заедно с други хранителни вещества, витамин В1 може да предотврати развитието на катаракта. Също така, хора с болест на Алцхаймер са се възползвали от допълването на дневната доза от 100 мг на ден на витамин В1 дериват, макар че все още няма достатъчно проучвания в подкрепа на това твърдение.

Тъй като витамин В1 работи съвместно с другите членове на В-комплекса, обикновено се препоръчва приемът му да се осъществява под формата на мултивитаминна добавка, която включва всички витамини от В-групата, освен ако не е определен конкретно В1 дефицит за лечение.

От хранителните продукти най-богати на витамин В1 са хляб и хлебни изделия от типово брашно или витаминизирано брашно, гречка, овес, зърнени и бобови растения; черен дроб и не тлъсто свинско месо. Богати на тиамин са бирените дрожди и пшеничните зародиши.

 

 

Витамин В17 (Амигдалин/Лаетрил)

Години наред това вещество, съставено от две захарни молекули (едната бензалдехид, а другата цианид), е смятано за витамин, причисляван към В-групата под номер 17. Съвременните проучвания обаче установяват, че амигдалинът (другото название на витамин В17) по-скоро принадлежи към т.нар. „витаминоподобни съединения”, което в никакъв случай не намалява полезното му действие за организма, особено при борбата с раковите образувания, тъй като съдържащият се в него цианиден компонент уврежда и унищожава клетките на рака. Макар да няма стопроцентово доказателство за неговата токсичност, прекомерния прием на В17 може да бъде нездравословен поради наличието на цианид в състава на витамина.

Пречистената фрма на витамин В17, известна като лаетрил, се използва орално или на инжекции за лечение на рака (в момента това вещество не е разрешено в САЩ поради необходимостта от провеждане на допълнителни изследвания, които да докажат ефикасността му). Факт е обаче, че за народи, които се хранят с храни, богати на В17, ракът е непознат. Пример за това са жителите на долината Хунза на границата между Индия и Пакистан, за които кайсията, чиито костилки са богати на витамин В17, е неизменна част от хранителния режим. Всяка пролет с напъпването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и единственото, което консумират, е специфична местна напитка, приготвена от сушени кайсии и вода. Тази тяхна т.нар. „гладна пролет” провеждат в период от 2-3 месеца до узряването на кайсиите, като през този период организмът бива захранен с балансирано количество амигдалин.

Витамин В17 може да се счита ефективно средство за превенция срещу рака, ако е приеман редовно чрез изяждане на няколко горчиви ядки от типа на горчивия бадем, кайсия или ябълка. Други добри източници са покълнали семена, люцерна, покълнали бобови, просо и леща.

 

 

Витамин В4 (Холин)

Подкрепа за черния дроб и мозъка!

Холинът е химически подобен на B-витамините и често причисляван към тяхната група под наименованието В4. Биологичната му роля в организма е твърде разнообразна. В качеството си на емулгатор на мазнини холинът съдейства за оползотворяването на мазнините и регулира мастните натрупвания в черния дроб. Той има и спомагателна функция – да предпазва мозъка от промени в 24-часовия хранителен режим и да подобрява паметта. Холинът участва и в процесите на кръвосъздаване.

Недостигът на холин може да доведе до развитието на цироза и мастна дегенерация на черния дроб и втвърдяване на артериите. Ранните симптоми на подобен дефицит са главоболието, повишеното артериално налягане и появата на световъртеж. Особено опасен е недостигът на холин в храната на бременни и деца, тъй като това може да се отрази на умственото развитие на детето. Алкохолът, кофеинът и захарта ограничават усвояването на холина, а естрогенът, сулфамидните лекарства и термичната обработка го разрушават.

Допълнителен прием на холин се препоръчва при интензивни физически натоварвания, нервни изтощения, придружени със стресови последствия и поражения на периферната нервна система, поради което често е прилаган при нервни заболявания, като дистонии (тикове), полиневрит, Алцхаймер и др. Той е особено важен за развитието и дейността на мозъка, тъй като подпомага изпращането на мозъчни импулси и стимулира паметта. Лабораторни тестове показват, че холинът повишава интелекта на ембриона. В същото време, подкрепяйки функциите на черния дроб, той съдейства за детоксикация на организма от лекарства и отрови и може да помогне за обратимост на вреди, които вече са нанесени на черния дроб.

Холин може да се внесе в организма чрез консумация на зелени листни зеленчуци, пшеничен зародиш; мозък, сърца, мляко. Най-богати на това вещество обаче са яйчните жълтъци, така че консумацията им не бива да се избягва.

 

 

Витамин Е
Мощна защита срещу свободните радикали!

Витамин Е е особено важен за организма мастноразтворим витамин, който се синтезира в зелените части на растенията и действа като изключително силен антиоксидант. Проучвания, проведени през последните 15 години, потвърдиха в голяма степен способността на антиоксидантите да предотвратяват пагубното действие на активните форми на кислорода върху клетките на организма. В този смисъл витамин Е се препоръчва на възрастни хора, спортисти, пушачи и всички, които искат в максимална степен да предпазят своя организъм от вредното въздействие на свободните радикали от околната среда. Витамин Е губи силата си, когато е изложен на въздух, топлина и светлина. Най-добре се абсорбира в съчетание с храна, съдържаща мазнини.

Лабораторни тестове показват, че недостигът на витамин Е може да доведе до мускулна дистрофия, до неустойчивост на еритроцитите, до мозъчни и чернодробни смущения и анемия, да намали оплодителната способност и дори да причини спонтанен аборт.

В терапевтичната практика витамин Е се прилага в качеството му на изкючителено силен антиоксидант, който има способността да подобрява циркулацията, предпазва кръвоносната система, намалява кръвното налягане, засилва имунитета и жизнените сили на организма, поддържа свежестта на кожата и подпомага възстановяването на тъканите. Според редица изследвания, антиоксидантните му свойства могат да се използват за предотвратяване развитието на ракови заболявания. Не на последно място, витамин Е облекчава дихателните проблеми и симптомите на Болестта на Алцхаймер и може също така да предотврати някои от пораженията, които диабетът нанася на зрението. С особен успех се използва за подобряване на плодовитостта при мъжете и жените.

Добри хранителни източници на витамин Е са растителните масла (най-вече нерафинираните) от царевица, соя, сусам и др., млечните продукти, риба, пшеничени и овесени зародиши, бобови храни, фъстъци, месо, яйца, черен дроб, зеленчуци – зеле, салати, спанак.

 

 

Витамин К

Основната функция на мастноразтворимия витамин К е да помага на кръвта да се съсирва при нараняване, с което допринася значително за намаляване на кръвозагубата и позволява на нараненото място да се възстанови по- бързо. Съществуват три форми на витамин К – К1 (фитомеданион), който се набавя от зелените листни зеленчуци, К2 (менаквион), който се синтезира от чревната флора, както и синтетичният К3 (менадион). Освен в кръвосъсирването витамин К участва и в синтеза на протеини в плазмата, костите и бъбреците. Допълнителна функция на набавяния от растителни продукти витамин К1 е транспортиране на особено важния за костите калций, правилната му употреба и разпределение в костите. В костите витамин К активира синтеза на формиращите костното вещество протеини, около които калцият кристализира, което на свой ред обяснява и факта, че всяко снижаване на нивото на витамин К се отразява на плътността на костите.

Дефицитът на витамин К е сравнително рядко срещан. От недостиг страдат основно новородените, при които чревната флора е бедна и не е в състояние да синтезира витамина. При възрастните може да се появи витамин К-дефицит при лечение с широкоспектърни антибиотици, потискащи развитието на чревните бактерии. Други причини са провеждане на химиотерапия, лъчетерапия и рентгенови изследвания, тъй като лъчението е един от факторите, разрушаващи витамин К. Основни признаци на недостиг на витамин К са често кръвотечение от носа или продължително кръвотечение при повърхностни рани. При някои сърдечносъдови проблеми (инфаркт, инсулт) се прилагат антикоагуланти, които удължават времето на съсирване, затова лекарите препоръчват на пациентите да приемат по-малко от необходимата доза витамин К.

Във връзка с кръвосъсирващата си функция витамин К е често използвано облекчаващо средство при жени с обилно менструално кървене. Препоръчва се и за профилактика на остеопороза, особено в комбинация с продукти, които съдържат калциеви соли и витамин D. Витамин К е важен и за хората, които са подложени на физически натоварвания, поради способността му да стимулира мускулната дейност като повишава способността за съкращаване както на скелетните, така и на гладките мускули. Не на последно място, той спомага за нормалното функциониране на черния дроб при хора, които приемат увреждащи черния дроб медикаменти или водят нездравословен начин на живот, свързан с тютюнопушене или злоупотреба с алкохол.

Витамин К е широко разпространен в природата, предимно в растителния свят. Най-богати на него са зелето, броколите, спанакът, тиквите и доматите, листата на копривата, царевичните кълнове, овчарската торбичка и зеленият чай. Нерафинираните растителни масла също набавят на организма значителни количества витамин К. Особено важни за правилното му усвояване са пробиотичните храни и добавки, богати на млечнокисели бактерии, които стимулират развитието и функционирането на чревната флора.

 

 

Витамин Р (Рутин)
Витамин Р (рутин) влиза в групата на водоразтворимите витамини и е част от т.нар С-комплекс поради свойството му да повишава усвояването на витамин С като не допуска окисляването и разрушаването му. Физиологичната функция на витамин Р се изразява в укрепването на капилярните стени и регулиране на пропускливостта им. Стимулира образуването на стволовите еритроцити и усилва тъканното дишане.
Недостигът на витамин Р се изразява в обща слабост на организма, болки в краката и в ръцете, чупливост на капилярите и произтичащите от това точковидни кръвоизливи и синини по кожата. Честото кървене на венците при миене на зъбите също може да бъде причинено от дефицит на витамин Р.
Тъй като има уникалното свойство да модифицира отговора на организма срещу различните видове възпаления, вируси, алергени и канцерогени, в профилактичната практика витамин Р се предписва при хеморагични диатези, ревматизъм, хипертония, язва на стомаха и дванадесетопръстника, заболявания на черния дроб и жлъчката, очите, кожата, при отравяне и др. Доказано е благоприятното му действие при изгаряне и лъчева болест. Изследвания показват, че 100-150 мг витамин Р дневно могат да намалят вътреочното налягане с до 15%. Също така се използва за ускоряване лечението на едемата и виенето на свят, дължащи се на смущения във вътрешното ухо. Жените в критична възраст, страдащи от горещи вълни, чувстват реално облекчение при увеличен прием на витамин Р в комбинация с витамин D.
Най-добрият източник на витамин Р са плодовете и зеленчуците в жълто, оранжево и червено: манго, кайсии, лимони, портокали, грейпфрути и други цитрусови плодове, шипки, череши, касис, сини сливи, грозде. Зеленият чай, червеното вино и тъмният шоколад (с над 70% какаово съдържание) също са добри източници на витамин Р поради общата му принадлежност към групата на биофлавоноидите.

Източник: http://www.revita.bg