Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2010 15:42 - 1000 пословици и поговорки
Автор: snow4eva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12427 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 30.03.2010 15:45


Агне в чувал не се купува
Адет (навик) не е закон, ама закон става
Аз го оставям, тютюна, ама той на ме оставя
Аз мижа и продавам, ти си очите отваряй
Аз съм това, което ще бъдеш, което си, аз бях преди — Sum, quod eris, quod es, ante fui
Аз ти показвам плевника, пък ти му търси вратата
Ако видиш мечка в лозето на комшията, чакай я и в твоето
Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял
Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца
Ако гониш два заека, не можеш да хванеш нито един
Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен
Ако Господ слушаше гаргите, щеше да даде мор по конете
Ако господ слушаше магаретата, нямаше да има самари
Ако денят е къс, годината е дълга
Ако е мъчно да даваш, по-мъчно е да искаш
Ако е гарга - рошава да е!
Ако е мъчно да даваш, по-мъчно е да искаи
Ако жена ти е много хубава, не я пущай сама на сватба
Ако живеем на село, трева не пасем
Ако живееш в Рим, живей по римските обичаи — Si vivis Romae, Romano vivito more
Ако има грешка, има и прошка
Ако имаш вино за напиване, аз нямам глава за разбиване
Ако искаш да вземаш, научи се да даваш
Ако искаш да познаеш човека, дай му власт
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата
Ако искаш мир, готви се за война — Si vis pacem, para bellum
Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
Ако не знаеш доста, не си залагай главата
Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш
Ако не помогне правината, кривината - никога
Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи
Ако не съмва рано, ти подрани
Ако не тече, ще капе
Ако не харесваше всеки себе си, всички биха се издавили
Ако не щеш мира, на ти секира!
Ако попът се напива, селото не изтрезнява
Ако работата беше хубаво нещо и дядо владика щеше да работи
Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става
Ако са ти мили рогата, не се бий с агата
Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде
Ако си богат, всекиму си сват
Ако си глупав, очаквай бой
Ако си мома, стой си дома
Ако си овца, вълци все ще се намерят
Ако слушаш хората, можеш в морето да ловиш зайци, и риба - в гората
Ако сме братя, кесиите ни не са сестри
Ако сме деца, от стар баща сме
Ако сполучи, сам се хвали; ако сбърка - хората му криви
Ако сърцето не казва, лицето показва
Ако тежи на квачка да мъти, пилци не може да отвъди
Ако ти е горещо, бери топло за зимата
Ако ти е слаб умът, да ти е як гърбът
Ако ти са лоши децата, не им трябва имот; ако ли са добри - защо им е?
Ако ти се свиди маслото, не става кашата хубава
Ако тръгнеш по пчелата, ще те отведе на меда; ако тръгнеш по бръмбара, ще те отведе на сметта
Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои — Amici vitia si feras, facis tua
Ако хвърляш зад себе си, ще намериш пред себе си
Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода
Акъл до коляно, ум до глезени
Апетитът идва с яденето
Балък лозе копа, юнак вино пие
Бащина поука – синова сполука
Без време гост - от турчин по-лош
Без жена къща - без кофа кладенец
Без здраве имот - омразен живот
Без мокри гащи раци не се хващат
Без пари ни в рай, ни в пъкъл те прибират
Без труд почивката не е сладка
Бели пари за черни дни
Бивол от муха не взема
Бисерът е малко зрънце, ама е на голяма почит
Бистра водица, мирна главица
Блага дума железни врата отваря
Благоденствието на пациента е най-висш закон — Salus aegroti suprema lex
Благословено вино, проклето пиянство
Бог високо, цар далеко
Бог от машина — Deus ex machina
Бог помага, ала в кошара не вкарва
Бог търпи, ама не спи
Богат е, който е здрав
Боднеш пръчка, пиеш вино
Болен здрав носи!
Боли го зъб, та куца
Бостанджията иска дъжд, а керемидчията – слънце
Брат брата не храни, ама все го брани / ама тежко му, който го няма /
Бързай бавно! (Девиз на Август Цезар) — Festina lente!
Бързата кучка - слепи ги ражда!
Бързата работа - срам за майстора
Бързият не ходи за вода, а жадният
Бяга като дявол от тамян
В голяма река голяма и рибата
В голямата работа и малката помощ е ценна
В живота никога не знаеш кой трън ще настъпиш
В каквото хоро влезеш, така и щеш и да играеш
В морето дупка пробил
В мътна вода лесно се лови риба
В него хляба, в него и ножа
В нужда се другар познава
В рядка кал не хвърляй камък, да не те оплиска
В сляпо царство който е с едно око той царува
В царството на слепите едноокия е цар
В чужда манджа сол не туряй
Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария
Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, докато се счупи
Вечерната работа не оставай за сутринта
Видяла свинята рогозина, па сакала и постеля
Видяла свинята рогозка, па поискала и постеля
Виж му ума, че му крой аба
Викат ли магарето на сватба - или дърва, или вода няма
Виното влиза, думите излизат
Виното и дядо разиграва
Виното и музиката радват сърцето — Vinum et musica laetificant cor
Водата изпира всичко освен позора
Време е за пиене Сега е време да пием — Nunc est bibendum
Времето каквото отнесе назад го не връща
Всеки ден не е Великден
Всеки е на себе си най-близък
Всеки мечкар своята мечка хвали
Всеки си е башка луд
Всеки си хвали краставото магаре
Всеки тегли чергата към себе си
Всеки умен и глупост показва
Всеки шут отзад води до крачка напред
Всички сме луди - кой много, кой - малко
Всичко омръзва — парите никога! — Omnis distaedere — pecunia nunquam!
Всичко хубаво си има и край
Всичко, що хвърка, не се яде
Всяка жаба да си знае гьола
Всяка пречка за добра случка
Всяка работа от майстор се бои
Всяко дърво си има червей да го яде
Всяко начало е трудно
Всяко чудо за три дни
Вчера ни грош, днеска цял кош
Вълк овце пасе!
Вълкът козината си мени, но нрава – никога
Върви му като на бито куче тояга
Вържи попа да е мирно селото
Върти се като муха без глава
Вятърът големите дървета катуря, а малките превива
Гарван гарвану око не вади
Гдето го не сеят, там никне
Гдето дума не помага, там тояга
Гдето иглата там и конецът
Глава има, ама в главата няма
Главата не е само за калпак
Глад не види нищо освен хляб
Гладна кокошка просо сънува
Гладна мечка хоро не играе
Гладно куче и гол кокал гризе
Гладът е по-голям господар и от царя
Глас народен — глас божи — Vox populi, vox dei
Гледа, ама не вижда
Глух от гайда не отбира
Гневен става, бит сяда
Голям е тъпанът, но празен
Голям залък лапни, голяма дума не казвай
Голяма паница и много и малко събира
Голяма хапка лапни, голяма дума не казвай
Гори ли къщата на съседа, бягай да гасиш своята
Горят на бедните свещите, броят на богаташите парите
Господ забавя, но забравя
Госта гощавай, на врага прощавай
Гостенин яде що му дадат, не що иска
Готови пари и печен хляб бързо се ядат
Грък циганин надлъгва
Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил
Гузен негонен бяга
Гърбицата само гробът я изправя
Гърло с думи се не пълни
Да би мирно седяло, не би чудо видяло!
Да е учено – добро, да е умно – по-добро
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя
Да ме рита кон, не щеше да ме е яд, а то краставо магаре
Да острижем ние овцата, пък който ще да я пасе
Да прави каквото ще, само мир да е
Да спи зло под камък
Да ти дава ум всеки може, ама няма кой да ти помогне
Да ти е на ухото обеца!
Да хванеш бика за рогата
Давали на циганина царство, а той питал: ами хляб?
Дават ли ти – вземай, гонят ли те – бягай!
Дай ми пари да си купя кесия, та да си слагам в нея парите
Дай ми по-добре днес хляб и сол, а не утре печена кокошка
Дай ми фактите и ще ти дам правото — Da mihi facti, dabo tibi ius
Два калпака на една глава не се побират
Дваж лисица в капан не влиза
Дваж мери, веднъж режи
Де го удари, де се пукна
Де гърми, де вали
Девет баби - хилаво дете
Ден година храни
Денят се познава от сутринта
Дето гърми големия тъпан, малкия се не чува
Дето е тънко, там се къса
Дето комин, там и дим
Дето топорът, там и топоришката
До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село
Доброто начало е половината от работата — Bonum initium est dimidium facti
Доброто се забравя, злото - никога
Дойде гост, развали пост
Докато болният е в съзнание, все още има надежда — Aegroto dum anima est, spes est
Докато гонеше дивото, изтърва питомното
Докато дишам се надявам — Dum spiro, spero
Докато има зъби, лисицата хаджийка не става
Докато не изпиташ злото, не ще познаеш доброто
Докато ти завиждат, радвай се Започнат ли да те съжаляват - тежко ти
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват
Докато човек умре, все ум събира и пак без ум умира
Донес си, да ти сложа да ядеш!
Дорде не изпиташ брода, не нагазяй във водата
Дорде не потърпиш дима, не можеш да се радваш на огъня
Друго време, друг ум
Дружбата, скрепена на чаша, в повечето случаи е нестабилна — Amicitia inter pocula contracta plerumque vitrea est
Дума дупка не прави
Дума дупка не прави, пощипване фуста не къса
Дума дупка не прави, само хабер праща!
Дърво и камък да седи, ти да не седиш
Дървото се превива докато е младо
Дяволът не е толкова чер, колкото го описват
Евтин на брашното, скъп на триците
Евтиното месо и псетата не го ядат
Един вълк стига на едно стадо
Един гледа попа, друг попадията
Един гроб е и за сиромаха и за болярина
Един дол дренки
Един държи рогата, друг дои кравата
Един камък триста гарги пропъжда
Един на вили, друг на кокили
Един път написано, десет пъти прочетено — Semel scriptum, decies lectum
Един се е родил да сее, друг - да пее
Един ум - дали за лете или зиме?
Един юнак не е юнак
Една баба - една беля; две баби - две бели
Една беля да е, с шекер ще я храня
Една лястовичка пролет не прави
Една уста - за смях или за плач ?
Една шугава овца цяло стадо ошугавява
Едната ръка мие другата — Manus manum lavat
Едни плачат, други скачат
Едно мисли, друго казва, трето върши
Едно на ума, друго на устата
Езикът кости няма, ама кости троши
Езикът по-зле сече и от ножа
Ела зло, че без тебе по-зло
Жабата на сухо не кряка
Жабите се плашат от щъркела, жената от старостта
Жадна мечка и росата лиже
Жадният кон и мътна вода пие
Желаеш ли чуждото, загубваш своето
Желязото се кове, дорде е горещо
Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде
Жена и котка мъчно умират
Жена се смее кога може, а плаче кога ще
Жена, огън и море да не срещаш по-добре
Жената е колкото сладка, толкова и горчива
Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива
Женски език от турска сабя по-остър
Живее само да яде, а не и да работи
Живее, колкото да не е светът без хора
Животът е като стълба – едни се качват, други слизат
Животът е кратък, изкуството е вечно — Ars longa, vita brevis
Жребият е хвърлен — Alea iacta est
За брадата на кьосето - бръснари колкото искаш
За вода ходил, а вода не пил
За всеки влак си има пътници
За всичко цяр има, ама иска да го знаеш
За вълка говорим, а той е в кошарата
За вълна тръгнал, а остриган се върнал
За една бълха не изгаряй цялата черга!
За закъснелите остават кокалите — Tarde venientibus ossa
ЗА МАГАРЕТО тръните са по-сладки от сеното
За мързеливия - ден година трае
За пара свири, за пет не млъква
ЗА СЛЕПИТЕ продавачи има слепи купувачи
Забоди пръчка, пий вино
Завистта е враг на честта — Hostis honori invidia
Законът е суров, но е закон — Dura lex, sed lex
Залудо работи, залудо не стой
Запънал се като магаре на мост
ЗАРАДИ бълхата изгориха юргана
ЗАРАДИ Иван намрази и Свети Иван
Заръчал да го закопаят под бъчвата
ЗАХВАНАЛО пилето да учи кокошката как се снасят яйца
Захванало пилето да учи кокошката как се снасят яйца
ЗАЩО ЛИ бабата (акушерката), дето ти е отрязала пъпа, не ти е отрязала главата?
Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?
Здрав като камък
Здрав на болен не вярва
Здравей, Цезар! Отиващите на смърт те приветстват (Поздрав на гладиаторите към императора) — Ave, Caesar (imperator)! Morituri te salutant!
Знае Господ чие масло гори в кандилото
Знае ти свиня що е диня
Зряла круша сама пада
И агнето цяло, и вълкът сит
И агнето цяло, и вълкът сит
И без петли съмва
И вълкът сит, и агнето цяло
И вълкът сит, и агнето цяло
И ГРОБАРИТЕ имат своите гробари
И гробарите имат своите гробари
И малкото камъче обръща колата
И на гърба си има очи
И най-мъдрия си малко прост
И сам войнът е войн
И слънцето изведнъж не изгрява
И стените имат уши
Игла в купа сено
Играчка - плачка
Играчка - плачка
Извади сабя ръждива, уплаши баба страхлива
Изниза се като мокра връв
Изпърво посей, после пожъни
Изпърво посей, после пожъни
Изтъках си платното, ритнах ти кросното
Има ли комат - кучета много
Има си крушката опашка
Имане без труд лесно се пилей
ИМАХМЕ куче, помагаше на вълка
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика!
ИСКАШ ЛИ, монахо, да те оженим?
Истината е във виното (Алкохолното опиянение кара хората да говорят истината) — In vino veritas
Историята е учителка на живота — Historia vitae magistra
Кажат ли на едно куче " бясно е ", то и да не е, ще побеснее
Кажи истината и бягай
Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си
Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди
Казана дума - хвърлен камък
Казвам ти дъще сещай се снахо
Каквато козата, такова и ярето
Каквото мислят мишките, котката го разваля
Каквото повикало, такова се и обадило
Каквото посадиш, такова ще пожънеш
Каквото селото, такъв и кмета
Каквото си дробил, това ще сърбаш
Каквото си надробиш, такова ще сърбаш
Каквото си надробиш, това ще сърбаш
Каквото си сеял, таквоз ще жънеш
Както и да се въртиш гъзо ти е все отзад - Шопска мъдрост
Както и да сядате, не ставате за музиканти
Както му свирят, така играе
Какъвто светецът, такъв и тамянът
Камъкът на мястото си тежи
Канят ли те - еж, гонят ли те - беж
Капка катран бъчва мед разваля
Капка по капка вир става
Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство
Като вдигнеш тоягата виновната котка ще избяга
Като две капки вода
КАТО се претегли на своя кантар, комарът 99 кила тежи
Като се претури колата - пътища много
Като съм здрав - защо ми е имот; като не съм здрав - защо ми е имот
Керванът да си върви, кучето да си лае
Клин клина избива — Cuneus cuneum trudit
Кога две кучета се борят за един кокал, трето го изяжда
Кога е за лекар, они викат поп; кога е за поп - викат лекар
Кога много гърми, малко вали
Когато вървиш - гледай напред: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш
КОГАТО вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш
Когато вървиш, напред гледай: ако не намериш нищо, поне няма да се препънеш
Когато глупавият говори, умният мълчи
КОГАТО морето станало на мед, беднякът си изгубил лъжицата
Когато няма риба, и ракът е риба
Когато се роди женско, и стрехите плачат
Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът
Когато ти отиваше, аз се връщах
Кого де сърби, там се чеше
КОЕТО дяволът не може, вика жената да го направи
Което дяволът не може, вика жената да го направи
Което му е на сърцето, туй и му на устата
Които високо лети от високо пада
Кой каквото прави, на себе си го прави
Кой лежи, той тъжи; кой оре, той добре
Кой няма ума, няма и дума
Който бърза, далеч не стига
Който бяга от дъжд, на град налита
Който видял вълка – вика, който не видял – дваж вика
КОЙТО вярва на сънищата, пасе ветровете
Който говори пред теб зад гърба на другите, ще говори и пред другите зад твоя гръб
Който гони два заека, и двата изпуща
Който е копал лозето, той ще яде гроздето
КОЙТО е откраднал минарето, той ще намери и калъф да го скрие
Който е паднал в морето, той от дъжд не се бои
Който е работен, ще бъде имотен
Който жали подковата, загубва коня
КОЙТО жали подковата, загубва коня
Който завижда, не вижда
Който зло мисли, зло и намира
Който знае да чака, всичко му идва овреме
Който иде полека, той отива далеко
Който има крава пие мляко
КОЙТО има сокол, той има триста яребици
Който копае гроб другиму, сам пада в него
Който купува това, което не му е трябва, продава това, което му трябва
КОЙТО КУПУВА, каквото не му трябва, продава онова, което му трябва
КОЙТО лъже - на въже, който не - на две
Който лъже и сам вяра си хваща
КОЙТО много дава, скоро ще проси
Който много знае, бързо остарява
Който не пази парата, не види и гроша
Който не работи - не трябва да яде!
Който не работи, не трябва да яде
Който не се е родил, той няма да умре
Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото
Който не слуша, и него не го слушат
КОЙТО не ще да храни котка, храни мишките
Който нож вади, от нож умира
Който нож вади, от нож умира
Който пее, зло не мисли
Който пее, зло не мисли
Който пита, той не скита
Който плаща, той поръчва музиката
Който презира малкото, няма да види и многото
Който работи честно, ще живее по-лесно
КОЙТО се захваща с много работи, не свършва нито една
Който се смее последен, най-добре се смее
Който се труди, не губи
Който се цапа, той лапа
Който се ядосва, бързо остарява
КОЙТО се ядосва, бързо остарява
Който седи на воденицата, той си смила брашното
КОЙТО си пази старите дрехи, спечелва и нови
КОЙТО спи с куче, трябва да му търпи и бълхите
Който спи с куче, трябва да му търпи и бълхите
Който търси намира
КОЙТО хвърчи високо, пада ниско
Колкото повече мълчи, по-хубава дума ще рече
КОЛКОТО по-стар се ожениш, толкова по-дълги са нощите ти
Комуто Господ дал, хората не могат да му го вземат
Комуто е харна жената, нему не трябва рай
Комуто лозето е прекопано, той ще има пълна бъчва
Конят има четири крака и се препъва, а камо ли човек
Коприна носи, коприва яде
Котка по гърб не пада
Която работа се оставя за утре, нея дяволи я довършват
Краставите магарета през девет баира се подушват
Краставото куче всички го лаят
Краткият живот на човека е достатъчно дълъг, за да се живее добре и честно — Breve tempus aetatis satis longum est ad bene honesteque vivendum
Краят увенчава делото
КРЕПОСТТА се превзема отвътре
Крепостта се превзема отвътре
Кротко агне от две майки суче
КРОТКОТО агне от две майки суче
Крушата не пада по-далеч от дървото
Крушата не пада по-далеч от дървото
Кръвта вода не става
Кръвта вода не става
Кръвта на всички е червена
Куче влачи, диря няма
Куче от грозде не умира
Кучетата лаят, керванът си върви
КУЧЕТО лае, за да опази не селото, а себе си
Кучето лае, за да опази не селото, а себе си
Кучето скача според тоягата
КЪДЕТО има много овчари, там овцете се губят
Където има пушек, там има огън — Ubi fumus, ibi ignis
Лае песът да си брани комата
Лежешката не можеш си хапна ябълка
Лекарят лекува, природата излекува — Medicus curat, natura sanat
Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш
Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш
Лесно е на готови деца баща да бъдеш
Лесно е на готови деца баща да бъдеш
ЛЕСНО е на готови деца баща да бъдеш
Лесно е на готови деца баща да бъдеш
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите
ЛЕСНО се галят момите, мъчно се дялкат гредите
Лесно се обещава, мъчно се дава
Лете измекяр, зиме господар
Лисица два пъти в капан не влиза
Лисица дваж в капан не влиза
Лисица дваж в капан не влиза
Лисицата и калугерка да стане, между кокошките не я пущай
Лисицата обича не курника, а кокошките
Лицето жени момата
Лозето не ще молитва, а мотика
Лозето не ще молитва, а мотика
Лозето не ще молитва, а мотика
Лоша жена - вечна мъка
Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя
Лошата дума от лошо сърце излиза
Лоши сме си, ама наши сме си
Лоши усти всичко могат да кажат
Лошите връзки развалят добрите нрави — Bonus mores corrumpunt congressus mali
Лошите се лесно сдружават
ЛОШИЯТ бирник ще ти продаде единия вол, добрият - и двата
ЛОШО време се оправя, лош човек - никога
Лошо правил, па добро никога не видял
Лошо се с лошо изпъжда
Лошото време се оправя, лош човек - никога
Лошото време се оправя, лошия човек никога
Луд умора няма!
Лудите и несеяни никнат
Лудост се на пазар не продава
Лудост се на пазара не продава
Лъжа се с лъжица не сърба
Лъжата върви по-напред, а истината - след нея
Лъжи ме да те лъжа, да си минава времето
Любов и кашлица не се крият
Любов хубост не гледа
Любовта побеждава всичко — Amor vincit omnia
Любовта побеждава всичко — Omnia vincit amor
Лют човек приятел не държи
Ляга с кокошките, ама става с петлите
Лятоска царува, зимъска гладува
Магаре и на хаджилък да иде, пак си остава магаре
МАГАРЕТО и на Божи гроб да иде, пак ще се върне магаре
Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне
Магарещината кой сака, той си я купува и без пари
Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората
Майски дъждове плащат дългове
Малки деца - малка беля, големи деца - голяма
Малко говори, а много слушай
Малкото камъче колата обръща
Малкото камъче претуря колата
Малък лъжец, голям крадец
Медицината е най-благородното изкуство — Omnium artium medicina nobilissima est
Между два стола - та доле
Механата е капан за пияниците
Миналото не се връща, само се прегръща
Мисълта ражда действието
Млад да се жениш - рано е, стар да се жениш - късно е
Млада жена си имай и старо вино купи си, не се бой
Много баби - хилаво дете
Много думи малко пари струват
Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат
МНОЗИНА си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му
Мнозина си мият ръцете да ядат с владиката, малцина ще седнат на трапезата му
Мнозина философи пасат говеда
Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки
Мокър от дъжд се не бои
Мокър от дъжд се не бои
морето дупка пробил
Морето не е до колене
Мразила мома хорото, че се оженила за гадуларя
Мъжът казва : "Дай, Боже, работа", а жената - "дай, мъжо, пари"
МЪРДАТ му ръцете като на млада невеста нозете
Мързела не мори, а мъчи
Мързеливата булка срещу празник преде
МЪРЗЕЛИВИЯТ два пъти работи, скъперникът два пъти плаща
Мъчно е да напълниш съдран чувал
На бедните хора не им достига много, на алчните — всичко — Desunt inopiae multa, avaritiae omnia
НА БОГАТИЯ и петелът му снася яйца
На всяко гърне меродия
На всяко гърне меродия
На вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам
На вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата
НА ГОРДЕЛИВИЯ носът му да падне на земята, няма да се наведе да си го вземе
На две врати куче гладно умира
На две врати куче гладно умира
НА ДОБЪР СИН наследство не му трябва, на лош - съвсем
На добър син наследство не му трябва, на лош - съвсем
На заем брашно тъпкано се връща
На заем брашно тъпкано се връща
На каквото си постелиш, на това ще легнеш!
На каквото си постелиш, на това ще легнеш
На краставичар краставици не се продават
На краставичар краставици ще продава
На лъжата краката са къси
На лъжата краката са къси!
На лъжата краката са къси
На магарето тръните по-му са сладки от сеното
На мокра земя малко дъжд трябва
На мълчащия не може да му се отнеме думата
На подарен кон не се гледат зъбите
На смъртта церът е умирачката
На страха очите са големи
На страха очите са големи
На страха очите са големи
На умряло куче нож вади
На умряло куче нож вади
На умряло куче нож не се вади
На харизан кон зъбите се не гледат
На чужд гръб и сто тояги са малко
На чужд гръб и сто тояги са малко
Навикът е втора природа
Назаем брашно двойно се връща
Най-добре се смее, този който се смее последен
Най-напред да шием, след това да пием
Най-напред да шием, след това да пием
Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл
Направи ме пророк, да те направя богат
Направил си сметката без кръчмаря
Направил си черква, направи и олтаря
Насила хубост не става
Насила хубост не става
Натясно да сме, ама сърце да е широко
Не влизаме два пъти в една и съща река — In idem flumen bis non descendimus
Не всички семена покарват
НЕ ВСЯКА калугерка става игуменка
Не гледай ми шапката, а под шапката
Не гони пръдльо, да не го направиш юнак
Не дай боже сляпо да прогледне!
Не е луд, този който яде баницата, а този, който му я дава
Не купувай къща, а комшии
Не можеш току така и рибка да извадиш от река
Не питай старило, а питай патило!
Не питай старило, ами патило
Не питай старило, питай патило
Не плюй в кладенеца, от които ще пиеш
Не по врат, а по шия
Не ритай срещу ръжена
НЕ СЛАГАЙ всички яйца в една кошница
Не слагай всички яйца в една кошница
Не учи дяда си попа как да кръщава
Не учи старец как се пасат кози
Не ще мляко с ориз, иска ориз с мляко
Нека те рита ат, а не магаре
Непознаването на закона не е извинение — Ignorantia legis non excusat
Ни риба, ни рак
Никои не е по-голям от хляба
Никой не се е родил научен
Нито роза без бодли, нито обич без свада
Нищо не е толкова необходимо, както медицината — Nulla res tam necessaria est quam medicina
Нищо не съхне по-бързо от сълза — Nihil lacrima citius arescit
Нов ден – нов късмет
Нова метла чисто мете
Нова риза, с нови конци кърпена
Нужда закон не гледа
Няма медицина без латински — Nulla est medicina sine lingua Latina
Няма правило без изключение — Nulla regula sine exceptione
НЯМА риба без кости
Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ — Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum
О, времена! О, нрави! (Цицерон) — O tempora! O mores!
Обича го като куче тояга
Обичат се като куче и котка
Обущарят бос ходи
Обущарят все със скъсани обуща ходи
Огън не се гаси със слама
Озърта се като обран евреин
Ойде коньо у реката
Опитваш се да пробиеш небето с глава — Caelum capite perrumpere conaris
Орала мухата на вола на рогата
ОРАЛИ мухите рогата на вола
Орташката работа и кучетата не я ядат
От всяко дърво овошка не се бере
От всяко дърво свирка не става
От всяко дърво свирка не става
От всяко дърво свирка не става
От две злини, по-малката хвани
От думи попара не става
От инат няма по-лош занаят
От лош длъжник и кош плява е добре
От нас песен, от Бога здраве
От потури фрак не става
От работа не се хубавее, а се гърбавее
От работа тежко, без работа по-тежко
От ситни парици стават жълтици
От трън, та на глог
ОТ ШЕГА деца се раждат
От шега се деца раждат
Отбира, колкото магаре от кладенчова вода
ОТИШЪЛ за зайци, изяли го вълци
Очи плахи, ръце роби
Очи пълни, ръце празни
ОЧИТЕ виждат всичко, но не виждат себе си
Очите всичко виждат, ала себе си – не
Пази се, да те пази и Господ
Парен каша духа
Парен каша духа
Пари на заем можеш да вземеш, акъл - не
Пари при пари отиват
Пари при пари отиват
Пари при пари отиват
Парите излъгват жената, а жената – мъжа
Парите излъгват жената, а жената – мъжа
Парите не миришат (Веспасиан, като обложил тоалетните с данък) — Pecunia non olet
ПАРИТЕ подлъгват жената, а жената - мъжа
Петима Петкан не чакат
Пили – пели, плащали – плакали
Пили – пели, плащали – плакали
Пилците се броят на есен
Плашена врана от шубрак се бои
Плодовете на науката са сладки, корените — горчиви — Doctrina est fructus dulcis, radicis amarae
По добре цяла ден да мислиш, отколкото цяла седмица да се трудиш напразно
По дрехите посрещат, по ума изпращат
По дрехите посрещат, по ума изпращат
Победата е там, където има съгласие — Ubi concordia, ibi victoria
Поверяваш овцата на вълка — Ovem lupo committis
Повторението е майка на знанието
Повторението е майка на знанието — Repetitio est mater studiorum
Под вола теле търси
Под вола теле търси
Под голям камък – голяма риба
Под голям камък – голяма риба
Под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица — Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina
Под лежащ камък, вода не тече
Подобните се лекуват с подобни — Similia similibus curantur
По-добре в пъкъла с умните, отколкото в рая с лудите
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия
По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия
ПО-ДОБРЕ гроб отколкото роб
По-добре да имаш лош брат, отколкото лош съсед
По-добре късно, отколкото никога
По-добре малко, но добро, отколкото много, но лошо
По-добре сврака в рука, отколкото сокол в гора
ПО-ДОБРИТЕ плувци по-често се давят
Покрай сухото гори и суровото
Помни, че си смъртен — Memento mori
Помогни си сам и Господ ще ти помогне
По-напред да добием, па тогаз да попием
По-напред мери, по-тогаз режи
Последната хапка е най-сладка
Правилна диагноза — успешно лечение — Bene diagnoscitur, bene curatur
Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш
Превържи си пръста и тръгни из селото, да видим колко доктора ще срещнеш
ПРЕВЪРЖИ си пръста и тръгни през село, че да видиш колко лекари ще срещнеш!
ПРЕГЪРНИ змията - да те ухапе
Прескочи, пък тогаз викай "хоп"
ПРИ ЦАРЯ - като при огъня: нито близо, нито далеч
Присмял се хърбел на щърбел
Приятел в нужда се познава
Приятел в нужда се познава
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари
Приятелят е половината ни душа — Amicus animae dimidium
Простирай се сподер чергата си
ПЪКЪЛЪТ - и той за хората е направен
ПЪРВАТА чаша за здраве, втората - за радост, третата - за веселба, четвъртата - за лудост
Първата чаша за здраве, втората - за радост, третата - за веселба, четвъртата - за лудост
Първата чаша за здраве, втората - за радост, третата - за веселба, четвъртата - за лудост
Работата да се бои от тебе, не ти от нея
Работата да се бои от тебе, не ти от нея
Работата не грози човека, мързелът го грози
Работата не грози човека, мързелът го грози
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре
РАЗГРАДЕНА градина - заградена пустиня
Рано пиле рано пее
Рано пиле рано пее
Рано пиле, рано пее!
Рибата в морето, а ний туряме котлето
Рибата още в морето, той приготвил тигана
Рибата още в морето, той приготвил тигана
Рибата се вмирисва от клавата
Рим, каза, въпросът е приключен — Roma locuta, causa finita
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели
Ръка, ръка мие за да бъдат и двете бели
С едната ръка държи камък, а с другата протяга хляб — Altera manu fert (tenet) lapidem, panem ostentat altera
С игла геран не се копае
С инат къща се не върти
С какъвто се събереш такъв ставаш
С какъвто се събереш такъв ставаш
С каъвто се събереш, такъв ставаш
С огън шега не бива
С питане и до Цариград се стига
С умния човек камъни носи, с лудия не другарувай
С чужди ръце горещо желязо да пипаш – не е трудно
Сабя се на война назаем не дава
САМА РЪКА и на Дунава не може да се измие
Само стани овца, вълци ще се намерят
Свършил си работата - останали му края и средата
Сговорна дружина планина повдига
Сговорна дружина, планина повдига!
Седем пъти мери, един път режи
Сирoмах човек - жив дявол
Сирене няма, попара дроби
Сиромах човек - жив дявол
СКАРАЛИ се врабчетата за чуждото просо
Скарали се врабчетата за чуждото просо
Скъп на триците, евтин на брашното
Слава на победените! — Gloria victis!
Славата променя нравите! — Honores mutant mores!
След добра работа - добро ядене
След добра работа - добро ядене
След дъжд качулка /След Коледа коладе-ле/
Слепият не съди за цветовете — Caecus non iudicat de colore
СЛЪНЦЕТО огрява и калта, но не се окалва
Слънцето огрява и калта, но не се окалва
СЛЯПАТА кокошка, като прогледне, иска да се качи и на петела
Смехът е здраве
СМЪРТТА е по-близо и от ризата
Собствен товар не тежи
Сол се слага, но не се вади
Сол се слага, но не се вади
Спокойствието е най-доброто лекарство — Optimum medicamentum quies est
Срамът се с вода не измива
Среброто е по-евтино от злато, златото е по-евтино от добродетелта — Vilius argentum est auro, virtutibus aurum
Стадо без мърша не бива
Старите хора стават за втори път деца — Bis pueri senes
СТАРИЯ човек не го питат какво го боли, ами защо не го боли
Старост - нерадост
Сто тояги на чужд гръб са малко
Страх лозе пази
Съдбата обича смелите — Fortuna favet fortibus
Съдбата се страхува от храбрите, а потиска страхливите — Fortuna fortes metuit, ignavos premit
Сънуваш ли баница - яж!
Сънуваш ли баница - яж!
Сърдит Петко, празна му торбата
Така баба знае, така и бае
Така баба знае, така и бае
Така преминава световната слава — Sic transit gloria mundi
Такава глава, такава и шапка
Такава глава, такава и шапка
Таман научих магарето да не яде и то умря
Тамън за вълка приказват, а той в кошарата
Тамън за вълка приказват, а той в кошарата
Те не го пущат в селото, той пита - къде е поповата къща
ТЕ НЕ ГО щат в селото, той пита за поповата къща
Тебе лъжа – мене истина
Тежко на умния между будалите
Тежко на умния сред глупавите
Тежък е чуждият хляб
Ти го кръщаваш, то те пърди
ТИ САМО стани овца, вълци ще се намерят
Тихата вода е най-дълбока
Това дето го няма и царят не го яде
Това е страшно - без брашно
Това, дето го няма и царят не го яде
Това, което за един е лекарство, за друг е отрова — Quod medicina aliis, aliis est acre venenum
Това, което човек сам си направи, цяло село не може да му го направи
Този, който дава малко няма право да иска много — Qui vult dare parva non debet magna rogare
Трай, коньо, за зелена трева
Три пъти мери, един път режи
Трима правят компания — Tres faciunt collegium
Трима хайдути, девет капитана
ТРИСТА гарвани един камък ги разпръсва
Труда краси човека
ТРЪГНАЛО морето в реката да се дави
Трябва да очакваш от другия това, което му направиш — Ab alio axspectes, alteri quod feceris
Търкулнало се гърненцето и си намерило похлупака
У всекиго има троха чест
У когото е питата, у него е и ножът
Убиец не е, който прави ножове, а който убива с тях
Удавник и за сламка се лови
Удавник и за сламка се хваща
Удряй циганчето, доде не е счупило тиквата
Улови мига! — Carpe diem!
Ум да дава - много, пари - никой
Ум се с пари не купува, па най много пари струва
Ум умува, ум робува, ум патки пасе
Ум царува, ум богува, ум патки пасе
Ум царува, ум робува, ум патки пасе
Ум царува, ум робува, ум патки пасе
Умислил се като свиня по коледа
Умря тая циганка, що го хвалеше
Управниците са смъртни, държавата е вечна — Principes mortales, respublica aeterna
Утре, утре, винаги утре и така минава животът — Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas
Утрото е по-мъдро от вечерта
Утрото е по-мъдро от вечерта
Учиш рака да върви напред — Cancrum recta ingredi doces
Учиш рибата да плува — Piscem natare doces
Хайдутин от хайдутин не се страхува
Хванеш ли се на хорото, трябва да го играеш
Хвани единия за краката и бий другия по главата
Хвани единия, удари другия
Хитрата сврака с двата крака в капана
Хлябът се пече и не се знае кой ще го яде
Хорските уста не са чувал да ги завържеш
Храни куче да те лае
Храни куче, да те лае
Цар далеко, Бог - високо
Циганин цар станал, инай-напред обесил баща си
Циганин, кога има петмез, не може да заспи, докато го не изяде
Циганин, кога намери масло, намазва си ицървулите
чАбе то ще се мре, ама току здраве да е
Чаша пълна, жена гладна
Чистата съвест се надсмива на лъжливите слухове — Conscia mens recti famae mendacia ridet
Чисто сребро го ръжда не хваща
Човек дорде се пази и бог го пази
Човек дорде се пази, и Бог го пази
Човек за човека е вълк — Homo homini lupus est
Човек мисли едно, Господ дава друго
Човек на себе си всичко прощава
Човек не живее само с хляб
Човек предполага, Господ разполага
ЧОВЕК се учи докато е жив и пак умира глупак
Човек се учи от що му се случи
ЧОВЕКЪТ е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък
Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък
Чуждата кокошка, патка се вижда
Чуждия хляб - зъби кърши
Чуждо жито лесно се раздава
Чуждото яйце е с два жълтъка
Шило в торба не седи
Шило в торба не седи
Шило в торба се не крие
Щастието спохожда смелите — Audaces fortuna iuvat
Ще му мине като на куче
Що е лудо и пиянио, все е наша рода
Що мисли трезвен, пиян го казва
Щом си се хванал на хорото, ще го играеш
Юнак без рана не може
Юнак си кон кове, а жабата крак вдига
Юрганът изгорал, той жали конците
Яж, Пено, сирене, че овчар си сакала

------
източник http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=78&showentry=2146



Тагове:   мъдрости,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - quod licet Jovi
15.04.2010 17:10
non licet bovi
цитирай
2. анонимен - коментар
17.05.2010 17:32
много споочлижи са
цитирай
3. анонимен - поговорки
07.11.2010 12:19
тапи сааа
цитирай
4. анонимен - много са и са подредени по азбучен ...
27.12.2010 16:00
много са и са подредени по азбучен ред.но ненамерих тази която търсих.
цитирай
5. анонимен - Някой може ли да ми ги обясни тези две ...
03.02.2011 19:26
Някой може ли да ми ги обясни тези две : "Човек мисли едно, Господ дава друго" и "Когато женско се ражда и стрехите плачат"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: snow4eva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 319030
Постинги: 80
Коментари: 136
Гласове: 222
Архив
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031