Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2010 14:49 - Прошка
Автор: snow4eva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4367 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

ЧУДОТО НА ПРОШКАТА
Грег Андерсън

 

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.
Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.
Прошката ни освобождавана от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта.
Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило - изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не-прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.
Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата - най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.
Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.
Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.
Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.
Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.
Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма.
Как изглежда Законът за прошката в действие. Мога да отговоря на този въпрос единствено с личния си опит.
Лежах у дома, измършавял от рака, с непрекъснати болки. Всички - и семейството, и лекарите, а и аз самият знаехме, че умирам. И въпреки това нещо ме държеше. Звънях по телефона на всеки, който бе оцелял. Исках да разбера как го е постигнал. Отговорите винаги бяха: "Необходимо е да простиш. Опрощаването променя нещата."
Първата ми реакция беше: "Няма какво да прощавам. Опрощаването не е мой проблем." Грешах.
На първо място бе моята критичност. Каквото и да погледнех, аз търсех да открия какво не му е наред. Правех това без изключение. Любимият ми обект бяха хората. Набързо изучавах даден човек, за да открия къде са слабите му места. Правех го с цел да унижа някого, за да се издигна над него в своите представи. Моето мислене беше изкривено, лишено от милосърдие и състрадание.
Критичността ми преминаваше в обвинения. Заемах ролята на съдник. Бях убеден, че правият винаги съм аз. Раздавах присъди и продължавах да доказвам правотата си на друго място. Моето отровно поведение бе основната причина за диагнозата, която сам си отсъдих. Бях въплътил чувството си за достойнство и пълноценност в представата, че винаги съм прав. Изпитвах потребност всеки да знае и признае, че съм прав.
Поведение на враждебност, породена от убеждението, че винаги сме прави и че трябва на всяка цена да отстоим правотата си, води до огромни загуби на енергия, генерирайки негативен дух и дух на противопоставяне, което е чиста емоционална отрова и за нас, и за другите.
След втората операция, която потвърди, че ракът се е разпространил в лимфната система, ми оставаха 30 дни живот. И едва тогава, с произнесена смъртна присъда, знаейки часа на изпълнението й, аз започнах своето пътуване към благосъстоянието на ума, духа и тялото си.
Свързвах се непрекъснато с хора, успели да оцелеят, и от всички чувах все едно и също: "Трябва да простиш." Отпадайки все повече физически, започвах своята работа по опрощаването. Процесът се състои в съзнателни решения и действия, които са неразделна част от явлението опрощаване. Всеки сам открива своя начин да престане да изразява отрицателни чувства, да сложи черта на миналите несправедливости, били те действителни или въображаеми. Луиз Хей казва, че е достатъчно да поискаме да простим; за начина ще се погрижи Вселената.
Проумее ли се веднъж идеята за прошката, тя трябва да се прилага непрекъснато и искрено. Тя не е еднократен акт, а начин на живот. Същността на процеса е в това, да изчистиш враждебното си отношение към човека, на когото искаш да простиш - все едно дали това е някой друг или ти самият, и да започнеш да си представяш, че му се случват хубави и добри неща.
В леглото, в което умирах, написах на лист:
Име:
Премахни
:
Утвърди:
И започнах да съставям дълъг списък от имена на хора, на които трябваше да простя. Притварях очи, отпусках се и ясно си представях човека. Представях си как казвам от цялата си душа: "Прощавам ти. Прощавам ти изцяло за всяка неприятност, която си ми създал; за всичко, което не си направил за мен." Припомнях си отделни случаи. Не се вторачвах в подробности, просто си спомнях отделните случки и освобождавах неприязънта, признавайки, че вината всъщност е била моя.
После си представях как на този човек му се случва нещо хубаво; как има това, към което се стреми. Виждах го усмихнат, щастлив, доволен. Да поискаш на другия да му се случи нещо хубаво, е част от процеса на опрощаването.
Не винаги всичко минаваше гладко. С изненада установих, че се съпротивлявам; болката оставаше. Постоянствах и след 3-4 упражнения успях да постигна емоционалната и духовна промяна, която ми бе необходима, за да изчистя от себе си задръстващата ме отрова. Когато не успявах, казвах: "Боже, вземи това, не мога повече."
Трудният момент от процеса на опрощаването за мен бе да си представям, че на другия му се случва нещо хубаво. Искрено се отдадох на този процес, без да очаквам облекчение.
Докато работех върху опрощаването, открих, че започвам да опознавам хората, на които се опитвам да простя; да проумявам мотивите им.
Ден след ден напредвах по списъка. Назовавах хора. Прощавах им и ги освобождавах от вината. Утвърждавах ги. По много пъти се връщах на някои имена, особено когато споменът за тях ме изпълваше с голямо безпокойство. И предлагах моята прошка с голяма искреност.
В някои случаи се оказа, че работата трябва да продължи чрез личен контакт; че на някои хора трябва да се извиня лично, не чрез писането. А това определено не беше лесно. Всъщност, това бяха едни от най-трудните моменти в живота ми: да се изправя очи в очи с човека, когото смятах за враг, и да му поискам прошка. Но и никога през живота си не съм изживявал такова облекчение, както след като съм намерил сили да е изправя пред врага си и да му поискам прошка. Едва тогава познах свободата; проумях, че прошката освобождава мен.
Времето, когато работех по опрощаването, бе обратът във физическото ми оздравяване. Започнах да наваксвам изгубените килограми; по-лесно се справях с болките; мислите ми все по-дълго се задържаха в бъдещето, което предстоеше. И тези мисли бяха положителни, далеч от страха за предстоящата смърт.
Вярвам, че с опрощаването ние се променяме не само на духовно ниво; променя се нашата биохимия. Знам, че лекарите и приятелите ми се чувстват неловко, когато споделям с тях своята вяра в силата на прошката, но факт е, че качеството на живот рязко се подобрява, когато се практикува Законът за прошката.
Освободете се чрез прошката!

източник-http://zashto-kak.hit.bg/greg_chudoto.htm

-----

Как да простим

 

Болестите и засилената тревожност се хранят най-вече от негативната ни енергия. Тя пък от своя страна се генерира много силно от потисната обида – сърдите се на някой, че не ви е помогнал, че не е направил нещо спрямо вас, което сте очаквали да направи, не е реагирал по начина, по който бихте искали да реагира. Може да не обръщате внимание на това, което се случва в тялото ти и да си мислите, че когато сте обидени на някой, вие всъщност защитавате себе си, но това изобщо не е така..

Болестта започва на енергийно ниво, формира се блокаж, спира се свободният поток на жизнената енергия, което в последствие се изразява на емоционално ниво - като страх, лошо настроение, завист, гняв, злоба и пр., а след това, ако не се отработи, е най-вероятно да се преобразува на физическо - всички симптоми на нервна почва и доста болести.

И затова, ето няколко простички начина как да простим на другите:

1. Всеки човек, независимо дали е наш родител, приятел, близък или враг, си живее в собствения си филм. Държи се спрямо вас така, както са го научили неговите родители, неговият опит и неговите мисли. Вие нямате нищо общо с това! Вие може да сте прекрасни, но той да има проблем с вас, защото има проблем със себе си. Всеки прави най-доброто, на което е способен. Той повече не може за момента. Единственият начин да сте в хармония с другите е като се грижите за себе си, като промените себе си. Другите не можем да променим.

2. Ако се сърдим на някой, ако сме обидени, ако не можем да простим, си е за нас. Другият човек си живее своя живот и наказвайки него, всъщност наказваме себе си. Защото на нас се отразяват неприятните чувства. На него може въобще да не му дреме.

3. Всеки човек, който смятаме за лош, се държи по този начин, защото на свой ред той не може да обича себе си, не са го обичали достатъчно като дете, не са го възпитали правилно, нещастен е, не му е добре със себе си - има купища причини. Не се знае дали вие, ако бяхте живели като него, нямаше да станете същият човек. Това, което виждате с очите си в него, не е същото, което той преживява в душата си. Човекът, който през деня си е сложил най-самодоволната и дразнеща маска на света, може да сънува кошмари през нощта и да се чувства безкрайно самотен. Бъдете сигурни, че човек, който се държи лошо с другите, се държи лошо и със себе си. Той сам си го връща. Състрадавайте на такъв човек, защото все още не е открил, че каквото дава на другите, това дава и на себе си. "Прости им, Господи, те не знаят какво правят" - но не го казвайте високомерно и с нотка на "Той, Бог ще ги накаже", а със състрадание. Разберете този човек. Само така освобождавате енергийния блокаж в тялото си.

4. Когато вие очаквате някой да се държи по определен начин, това си е вашето очакване. Той може и да не подозира, че вие имате нужда от това. Или пък да няма силите да ви го даде, защото се бори със собствените си страхове и проблеми. Не очаквайте! Никой не ви е длъжен. Вие сте тези, които сте длъжни да се грижите за себе си.

5. Всеки човек в сърцевината си е добър. Никой не се ражда лош. Обстоятелствата го правят такъв. Но той винаги може да се върне към добрата си природа, защото всеки иска да е щастлив, да е в мир със себе си, да има приятели. Затова - само с любов към другите, не с насилие, принуда, обида или стремеж да ги промените. Всеки си е за себе си.

6. И един изпробван метод да не се сърдиш на някой - приеми го като дете. Представи си, че той е дете и не знае какво прави. Как да му се сърдиш? Дръж се с него като с голям човек, но в главата си дръж успокоителната мисъл, че той е като дете. Не се дръж високомерно и снизходително! Само с любов към едно дете.

Прошката е едно от най-големите освобожения на блокирана енергия във вас! Когато прощавате, се грижите за себе си.

А как да простим на себе си?

Да простиш на себе си означава да се приемеш такъв, какъвто си - с всичките си слабости и качества, които смяташ за недостатъци. Няма недостатъци на този свят. Всяко качество ти служи за една ситуация, а за друга е неприемливо. Ние правим най-доброто, на което сме способни в дадена ситуация. Не трябва да се самообвиняваме. Не сме могли другояче да постъпим, постъпили сме така според тогавашните си разбирания.

 

/източник http://www.self-help.bg/

 

 

Човек е най-велик,когато прощава или сам моли за прошка!!!

 

"Най-красивия подарък-прошката" Майка Тереза

Майка Тереза

 

Хората често са безразсъдни, нелогични и егоцентрични...Прощавай им, въпреки това!

 

Прошката е лечебен инструмент,който нося навсякъде със себе си!

Луиз Хей

 

Да поискаш прошка не те прави по нисш,
а този който прощав
а, значи има голямо сърце!!!

 

Да простиш означава да продължиш да даваш от себе си.

 

 

Да се научиш да прощаваш изисква практика.


 




Тагове:   чудо,   наказание,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sophia11011 - snow4eva, поздравявам те за този ...
31.03.2010 11:09
snow4eva,поздравявам те за този прекрасен постинг.
цитирай
2. snow4eva - Благодаря
31.03.2010 12:46
Благодаря много! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: snow4eva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 651771
Постинги: 81
Коментари: 136
Гласове: 230
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031