Изкуствените подсладители – за и против

Историята на подсладителите започва през 1879 година.

В лабораторията на американския професор Ремсен работел никому неизвестният химик Константин Фалберг, руски емигрант. Веднъж, когато обядвал вкусът на хляба му се сторил необичайно сладък. Никой друг от семейството не усещал такъв вкус. Тогава Фалберг се досетил: сладък бил не хлябът, а пръстите му - цяла сутрин ученият работил с препарат, носещ страшното наименование сулфаминбензолна киселина.

Веднага след обеда изобретателят хукнал към лабораторията, за да провери догадката си. Предположението му се подтвърдило: съединенията на сулфаминбензолната киселина наистина били изненадващо сладки. Така бил синтезиран захаринът. 20 години по-късно той е разрешен за подслаждане на храни и напитки. И днес захаринът (saccharin) продължава да носи титлата “най-стария подсладител”.

През 1902 г. правителството на Бисмарк забранява продажбата на захарин. Причината е, че били засегнати интересите на неговото правителство в захарната индустрия, тъй като годишното производство на захарин достигнало 175 000 кг. Захаринът станал твърде сериозен конкурент.
По време на Втората световна война обаче производството на захарин е възродено, поради недостига на обикновена захар. Хората по това време се примирявали с лекия горчив следвкус на този подсладител, който днес е отстранен с новите по-рафинирани методи за неговото производство. Все пак, възрастните хора продължават да свързват захарина с този горчив следвкус.

Сега, много години след случайното откритие на Фалберг, търсенето на подсладители е голямо както никога. Без калории, но пък икономични и евтини: една кутийка заменя от 6 до12 кг захар. И все пак, дали трябва да ги използваме на доверие и без да се замислим.

Всички подсладители могат да бъдат условно разделени на две групи: натурални и синтетични. Първите (фруктоза, сорбит, ксилит) се усвояват от организма изцяло и подобно на обикновената захар осигуряват на човека енергия. Те са безопасни, но за съжаление, калорични.

Повечето от синтетичните заменители на захарта (захарин, цикламат, аспартам, калиев ацесулфам, сукразит) нямат енергийна стойност и не се усвояват. Но спомнете си, какъв апетит ви се появява всеки път, когато изпиете чаша нискокалорична кола или след 2-те калории на едно бонбонче “tic-tac”!

След като усети сладкия вкус, нашият стомашно-чревен тракт наивно се готви да получи въглехидрати. Той дори не предполага, че вместо това ние загрижено сме му изпратили нула калории. Организмът ни обаче е на пост и в продължение на денонощие след тази пратка, въглехидратите, които поемаме, предизвикват небивало чувство на глад.
Не всички заменители на захарта са безобидни и безопасни за фигурата ни.

Подсладители, които организмът ни усвоява
Фруктоза
Тази натурална плодова захар в свободно състояние се намира в плодовете, цветния нектар, в семената на растенията и в пчелния мед. Тя е по-сладка от захарозата 1,7 пъти. Използва се обогатена с витамин С (4 лъжици от такава смес изцяло покриват дневната необходимост от този витамин).

Плюсовете: Фруктозата е с 30 % по-малко калорична от захарозата. Освен това, тя в по-малка степен влияе на нивото на захарта в кръвта, затова е разрешена и за някои болни от диабет. Ако обикновената захар се замени с фруктоза, козуначените кифли и закуски остават по-дълго меки и пухкави. При това фруктозата е един от малкото подсладители, които имат консервиращо свойство и затова се използва за приготвяне на диабетични конфитюри и сладка. Още едно безспорно качество на фруктозата: ускорява разграждането на алкохола в кръвта.

Минусите: В по-големи количества (над 20 % от дневната дажба) може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания.
Безопасна доза: не повече от 30–40 г на ден.

Сорбит {Е420}
Съдържа се в ябълките, кайсиите и други плодове. Обикновената захар е 3 пъти по-сладка от него. Този природен подсладител има приятен сладък вкус. Тъй като той не е въглеводород, може да се използва от диабетично болни без никакъв риск.

Добавят го в соковете и газираните напитки като консервант. Неотдавна европейските експерти по хранителни добавки му присъдиха статус на хранителен продукт. Което означава, че неговото използване всячески се поощрява и приветства.

Плюсовете: Сорбитът (сорбитол) е добро жлъчногонно средство. Последните изследвания показват, че той помага на организма да снижи разхода на витамините В1, В6 и биотин, а така също спомага за подобряване на стомашната микрофлора, синтезираща тези витамини. И понеже този сладък спирт е в състояние да поема влагата от въздуха, храните, произведени на негова основа, дълто време остават пресни.

Минусите: С 53 % е по-калоричен от захарта, затова не е подходящ за онези, които спазват диета. В по-големи количества може да предизвика странични ефекти: подуване на корема, гадене, стомашни проблеми.

Безопасна доза: не повече от 30–40 г на ден.

Ксилит {Е967}
Получават го от царевичните кочани и от шлюпките на памученото семе. Калоричен и сладък е почти като обикновената захар, но за разлика от нея подобрява състоянието на зъбите и затова влиза в състава на някои пасти за зъби и дъвки.

Плюсовете: Предотвратява развитието на кариеса, а така също повишава секрецията на стомашен сок и притежава жлъчногонно действие. Ксилитът бавно прониква в тъканите и при това не влияе на нивото на захарта в кръвта.

Минусите: В по-големи дози това вещество има слабително действие.

Безопасна доза: не повече от 40–50 г на ден.

Подсладители, които организмът НЕ усвоява

Няколко проучвания през 70-те години свързват захарина с рак в лабораторни животни. Върху опаковките на сладкиши и диетични напитки в САЩ има предупреждение: “Употребата на този продукт може да бъде опасна за вашето здраве, тъй като съдържа захарин…”
Въпреки това, захаринът може да бъде открит в голямо разнообразие от продукти: детски сокове, сладоледи, чипс, сладкиши, напитки и др.

Захарин {Е954}
Търговско наименование — Sweet’n’Low, Sprinkle Sweet, Twin, Sweet 10. Изобщо не се усвоява от организма и при това е 300-350 пъти по-сладък от захарозата. Основното му качество е устойчивост в кисела среда и на високи температури. Това синтетично вещество влиза в състава на почти всички таблетирани захарозаменители (най-популярният у нас е HUXOL)

Плюсовете: Сто таблетки захарин заменят от 6 до 12 кг захар — и нито една калория!

Минусите: Метален привкус. Някои учени и досега са убедени, че в захарина се съдържат канцерогенни вещества, и затова не препоръчват да се пият напитки, в чийто състав той присъства, на гладен стомах и без да се приема едновременно с него въглехидратна храна (хляб, макарони, сухари и др.) И до днес остава подозрението, че захаринът предизвиква жлъчни кризи. В Канада той е забранен.

Безопасна доза: не повече от 0,2 г на ден.

През 50-те години диетичните напитки включваха смес от захарин и цикламат.
През 1969 г. изследване на хроничната токсичност показва, че такова съчетание причинява рак на лабораторни плъхове.
През 1970 г. цикламат е забранен за употребата в храни, напитки и лекарства в САЩ. Въпреки това, обаче, днес повече от 55 страни все още одобряват неговата употреба.

Цикламат {Е952}
Синтезиран е през 1937 година. 30–50 пъти по-сладък от захарозата. Този подсладител обикновено влиза в състава на комплексните заместители на захарта в таблетки. По-често се използва натриев цикламат, но има и калциев, а така също и цикламатна киселина. Всички те, за разлика от захарина нямат неговия метален привкус.

Плюсовете: Подсладители, съдържащи цикламат, не съдържат калории. Лесно се разтварят във вода и издържат много високи температури, затова с тях удобно се подслажда храната в процеса на приготвянето й.

Минусите: Натриев цикламат не следва да се употребява при бъбречна недостатъчност, а така също и по време на бременност и кърмене. Попадайки в стомаха, този заместител на захарта под действието на живеещите там бактерии се превръща в циклахексаламин — вещество, което не е изследвано и изучено окончателно. Вероятно поради това той е забранен в САЩ и страните на ЕС. Поради ниската си цена обаче този подсладител все още се използва в някои страни, особено в Източна Европа.

Безопасна доза: не повече от 0,8 г на ден.

Аспартам
съдържа токсични киселини, които могат да причинят мозъчни проблеми. Аспартамът съдържа метанол, който се освобождава в дебелото черво, където се преобразува във формалдехид, доказан канцероген. Хроничното излагане на много ниски дози от формалдехид се свързва с повреди в имунната и нервната системи, както и главоболия, общо влошаване на здравето, перманенти имунни увреждания и поредица от други сериозни здравни проблеми.

Аспартам {Е951}
Най-често се използва под наименованието Nutrasweet. В момента това е най-популярният подсладител. Получен е за първи път през 1965 година. Създаден е от две естествени аминокиселини, участващи в синтеза на белтък от организма. Аспартамът е 180–200 пъти по-сладък от захарта и няма никакъв привкус. Произвежда се в лесноразтворими таблетки и прах, с който се подслаждат напитки и сладкарски изделия. Влиза и в състава на комплексни заместители на захарта. В чист вид се произвежда като NutraSweet.

Плюсовете: Аспартам не съдържа калории и една стандартна опаковка от него замества 4–8 кг обикновена захар.

Минусите: Термонеустойчив е. Противопоказан е на хора, страдащи от фенилкетонурия. Съдържа токсични киселини, които могат да причинят мозъчни проблеми. Много хора съобщават за замаяност, главоболия, пристъпи, подобни на епилептични и менструални проблеми след употребата му.

Безопасна доза: не повече от 3,5 г на ден.

Ацесулфам К {Е950, или още Sweet One}
200 пъти по-сладък от захарта. Също като захарина, цикламата и аспартама не се усвоява от организма и бързо се извежда от него. Широко се използва в производството на безалкохолни напитки, смесен с аспартам.

Плюсовете: Дълъг срок на съхранение, не предизвиква алергични реакции и не е калоричен.

Минусите: Съдържат метилов етер, който влошава работата на сърдечно-съдовата система, и аспарогенова киселина — тя оказва възбуждащо действие върху нервната система и с времето може да доведе до привикване. Тестовете показват, че при животните тази добавка причинява рак. Ацесулфамът се разтваря лошо. Продукти, в които се съдържа този подсладител, не се препоръчват на деца, бременни и кърмещи жени.

Безопасна доза: не повече от 1 г на ден.

Сукразит
Производно на захарозата. Не влияе на нивото на кръвната захар и не участва във въглехидратния обмен. Освен сукразит в таблетките се добавя и сода бикарбонат и фумарова киселина (регулатор на киселинността).

Плюсовете: Опаковка от 1200 таблетки замества 6 кг захар — и нула калории!

Минусите: Фумаровата киселина в известна степен е токсична, но въпреки това е разрешена в Европа.

Безопасна доза: не повече от 0,7 г на ден.

Идеалният подсладител

Всички подсладители имат някакъв недостатък: захаринът има метален привкус, сладостта на ацесулфама се усеща мигновено, но за кратко, докато аспартама отначало изобщо не се усеща като сладък. Именно затова най-често се предлагат комбинирани заместители на захарта. Изменяйки съотношението на веществата в смесите, се постига вкус, максимално близък до вкуса на захарта.

Какъв е правилният избор? — минимум калории или комплекс витамини и полезни вещества? Може би е най-добре, ако се съвместява и едното, и другото и все пак, най-важното е мярката. И още. Въздържайки се от лъжичка захар в кафето, ние трудно се отказваме от чаша кола, сладолед, бонбон и едно питие за отпускане. Но нали в тях също има подсладители. И ето че по-голямата част от сладката отрова, поемаме без самите да подозираме това.

***
Плодовата захар има отношение към надебеляването

Фруктозата – захар, която се съдържа в плодовете, меда и някои подсладители, използвани широко в много храни, може би “подвежда” организма и създава фалшиво усещане за глад, съобщиха специалисти, публикували своето изследване в Nature Clinical Practice Nephrology.
Тази констатация може да обясни защо много хора, които са предимно на плодова диета, не само не отслабват, но и наддават тегло.
Учените от Университета на Флорида са установили, че фруктозата е част от биохимичната верига от реакции, която води до надебеляване и причинява други характеристики на метаболитния синдром – предшественик на диабет от ІІ тип.
При направените опити с животни те са доказали, че при намаляване употребата на фруктоза започва процес на намаляване на теглото, спадане нивото на триглицеридите в кръвта и на кръвното налягане.
-------------------

Докато четях за видовете подсладители се натъкнах на чудесии свързани с аспартама. Оказва се, че присъства в страшно много храни, които изобщо не подозираме, че могат да бъдат наречени вредни:
Аспартамовите субститути на захарта предизвикват притеснителни симптоми, които варират от загуба на паметта до мозъчни тумори и въпреки че Американската асоциация за храни и лекарства (FDA) го определя като „безвредна“ добавка, аспартамът е една от най-опасните субстанции пробутана на нищо неподозиращото общество. E951 : Аспартам (Aspartame)

Аспартамът е интензивен подсладител, около 200 пъти по-сладък от захарта. Използва се по света в продукти от типа на софт напитките и нискокалоричните продукти от 1974. Одобрен за използване за пръв път във Великобритания през 1982г. Познат е под името Нутра Суит (NutraSweet), аспартам или Е951.

Въпреки, че е широко използван,  75% от нежеланите реакции към хранителни добавки, които са били докладвани на FDA са свързани аспартам. Тези реакции включват:  главоболие / мигрена, световъртеж, гърчове, гадене, мускулни спазми, наддаване на тегло, обриви, депресия, умора, раздразнителност, тахикардия, проблеми със зрението, затруднено дишане, паник атаки, световъртеж, загуба на паметта и болки в ставите.

Приема се още, че някои хронични заболявания, може да се задействат или влошат от приемането на аспартам. Пример: мозъчни тумори, множествена склероза, епилепсия, болести на Паркинсон и Алцхаймер, дефекти по рождение, диабет и т.н.

Молекулата на аспартам е изградена от три химикала:

 - Аспартамова киселина (Aspartic acid) – 40% съдържание в аспартама.

Прекомерната употреба на тази аминокиселина може да повиши нивата на аспартат, който от своя страна да влезе в мозъка и бавно да разруши невроните. До 75% от тези неврони могат да бъдат разрушени преди да бъдат забелязани каквито и да било симптоми. При определени индивиди рискът е по-голям, поради участъци от мозъка, които не са напълно защитени по естествен път (например по време на детството или  дребно мозъчно увреждане получено поради други обстоятелства).

 - Фенилаланин (Phenylalanine) – 50% съдържание в аспартама.

Това е амино киселина, която се намира в естествено състояние в мозъка. Някои хора с генетични увреждания (PKU) не могат да преработят тази аминокиселина и по-високи нива в кръвта са смъртоносни. Доказано е, че поглъщането на аспартам може да доведе до изключително високи нива на фениланин дори у хора, които не страдат от (PKU). Това е изключително опасно за деца и зародиши.

 - Метанол (Methanol) – 10% съдържание в аспартама.

Това е смътроносна отрова, която е причинила смъртта на не един алкохолик. Метанолът постепенно се отделя в малкото черво, когато аспартамът се срещне с ензима химотрипсин. Абсорбцията се повишава, когато аспартама се нагрее до температура над 30°С и тялото разгражда метанола на мравчена киселина и формалдехид. По време на операция „Пустинна буря“ американските войници са третирани с огромни количества напитки подсладени с аспартам, които преди това са били загрявани неволно под слънцето. Същите тези войници в момента страдат от болест подобна на отравяне с формалдехид.

Дикетопиперазин (Diketopiperazine)

DKP е суб-продукт от разпада на аспартама. Формира се в течни продукти, при продължителното им съхраняване на склад. При достигане до червата, това вещество образува комплекс, близък до N-nitrosourea, който е мощен химикал мутаген и причинител на мозъчен тумор.

Дефекти по рождение – Др. Диана Дау Едуард е финансирана от Монсанто (притежателите на НутраСуит) да изследва възможните родилни дефекти при употребата на аспартам. След като предварителните данни показват информация за наличие на подобни увреждания финансирането е прекратено.

Рак на мозъка – в две годишно проучване 12 от 320 опитни мишки хранени с аспартам, редом с нормално получената храна, развиват мозъчен тумор, докато от контролната група не се наблюдава подобно развитие. Др. Адриан Грос, токсиколог към FDA свидетелства пред Американския Конгрес че аспартама причинява мозъчни тумори, но FDA прекъсва изследването му с довода че е недостатъчно. След като аспартамът е пуснат като безопасен за консумация, появата на мозъчни тумори в хората над 65г. се увеличава с 67%  (1973-1990).

Диабет – Според изследване на Х.Дж. Робъртс, специалист по диабет и член на Американската асоциация по диабет, аспартамът води до:

- ускоряване на симптомите на диабет;

- намалява диабетичния контрол про болни от диабет, които са на инсулин или на пер-орални лекарства.

- води до влошаване на други усложнения, като например ретинопатия, катаракт, невропатия и гастропарезия;

- предизвиква конвулсии (реакция с инсулин);

Наблюдава се „драматично подобряване на гореизброените усложнения, както и по-доброто възстановяване на пациентите, прекратили приемът на аспартам и продукти съдържащи аспартам.“

Емоционални нарушения – едно скорошно проучване на д-р Уолтън показа голямо увеличение на сериозните симптоми при хора, употребяващи аспартам.

Епилепсия – Американската авиация пуска публикации с предупреждения за консумацията на NutraSweet, след отчитане на увеличаване на спонтанните припадъци сред пилотите. Това бе потвърдено от изследване от д-р Уайсман през 1969 след като 5 от 7 кърмачета примати,  започнали да страдат от внезапни припадъци след употребата на аспартам.

Продукти на българския пазар, които съдържат АСПАРТАМ или Е951:

1. Coca-Cola Light;

2. Газирана вода „Горна Баня“ със свеж дъх на лимон;

3. Mентови дражета „Fishermanґs Friends„;

4. Дъвки „Orbit„;

5. Дражета и дъвки „Mentos„;

6. Разтворими напитки „Танг“ и „Степ„;

7. Дражета, бонбони и дъвки „Winterfresh„;

8. Диетични вафли „Стокси“.  Производител “Стокси” ООД гр. Стара Загора. (в коментарите под статията има и снимка, благодарим!)

9. Бонбони „Orbit Drops„;

10. Coca-Cola Blak;

11. Бонбони за гърло „Propolki“/“Прополки“;

12. Лимонада Мания;

13. Напиткa Дерби;

14. Енергийна напитка Pitbull;

15. Енергийна напитка Bulldog;

16. Плодова напитка „Party“;

17. Дъвки „Витаголд“ / „Vitagold“;

18. Боза „Бомакс“;

19. Кока кола към суб-марката на Billa – Clever;

20. Лекарствен препарат (перорален разтвор) VOLTFAST;

21. Детски мултивитамини „Марсианци“;

22. Пепси кола лайт, Pepsi Cola light;

23. Плодова напитка „COSTA“ с вкус на касис;

24. Серия газирани напитки лайт (light) на Флорина (Florina): Флорина „Тропик“, Флорина „Портокал“,  Флорина „Лимонада“, Флорина „Ябълка“, Флорина „Тоник“:

25. Тайлол хот, Фервекс,     /но Колдрекс Макс Грип съдържа захарин!/

(Ако откриете други продукти със съдържание на аспартам ги пратете във вид на коментар под статията. Благодаря ви!)

 

следва сигнал, че е хапнато нещо сладко! И независимо, че калоричната стойност е 0 калории, сигналът достига до мозъка, като сигнал за въглехидрати, които трябва да бъдат разградени. По този начин организмът е подлъган да започне производство на специални ензими, съответстващи на сладкия вкус на подлсадителя, както и започва отделянето на инсулин, тъй като вече се очаква постъпването на някакъв вид бърз въглехидрат. Така, инсулинът се отделя, забавя метаболизма, спира разграждането на собствени мазнини и тъй като очаква да получи въглехидрат, а до него достига единствено неразградим подсладител, започваме да изпитваме така наречения "въглехидратен глад" - т.е. е налице е нуждата да хапнем нещо сладко.
Това е принципът за действие при постъпване на "нещо сладко". В тази връзка организмът ни е измамен. И май наистина е необходимо да се хапне нещо сладко, за да се оползотвори инсулинът.
Относно вторият въпрос - не гори, защото се карамелизира, а отразява светлината, защото е на кристали. Но повече за технологията на производството на кристалната захар, за съжаление не бих могла да кажа. Нямам друго обяснение :)

Ако не се лъжа във Фервекс-а и подобните му също има аспартам

изключение прави Колдрекс Макс грип - захарин. Благодаря.