Прочетен: 2518 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2009 14:44
Наричам я така, защото това е паметната дата, когато се сдобих с нея - на 1-ви април!
А и не само заради това!
Изобщо не беше шега изборът й! Прегледах какви ли не модели /естествено, съобразявах и парите, с които разполагах/ и като че ли Рено Меган се доближи най-много до търсеното съотношение визия-цена.
Важно беше и синът ми да я одобри. Той се захласваше по разни спортни автомобили, бързи и форсирани, а ритнатата задница на Мегана, като че ли най-спортно изглеждаше, а и най-актуално на фона на връстниците си.
С такава радост купихме двувратата кола след като получих изричното потвърждение на симпатичната, усмихната собственичка, че колата не е удряна никога! Не можело да се брои едно леко одраскване на паркинг, което не си личеше изобщо! Наистина, не трябваше това да се брои! Автомобилът беше в чудесно състояние, малко километри, абе... шестица от тотото!
Шестица... се оказах аз! Че не повиках познавач със себе си, а трябваше след няколко месеца, когато отидохме в един сервиз за малък проблем с халогенните фарове, монтьорът като я видя да каже... „Еееее, не! Жорооо, ела да видаш пак какво докараха!”
Ами да, Жоро потвърди: повече от година хубавицата е престояла в сервиза. Станала е неузнаваема, но... и е била неузнаваема! Изисквало е много труд, за да я направят все едно нищо не е било! В крайна сметка, получих уверението, че мога смело да продължа да се радвам на Мегана и дори да го карам спокойно!
Какво да се направи... Такъв ми бил късмета!
Въпреки това, моята радост не беше помрачена! Да, до момента, в който китът на покрива не започна да се напуква.
Гледах с тревога растящата с всеки изминал ден цепнатина, която все повече се извиваше към небето и разцъфтяваше все едно са листенца на напъпила розичка. Казвах си – ще го оправя, все в някой ден това ще спре. Да но не спря, а вместо това започнаха дъждове да валят. Легенът на задната седалка спаси положението за известно време, но вече нито колата беше същата, нито радостта ми, че я притежавам.
Вкарах я в сервиз. В друг сервиз. Като я видяха, се хванаха за главата! Един след друг се изреждаха да гледат няколко сантиметровия надигнал се кит. Цъкаха и по неоптимистичните погледи, разбрах, че може и да не стане като хората. Поне ме предупредиха, че гаранция не могат изобщо да поемат! Все пак - пробваха!
След около месец колата беше готова, чистак нова! Лъскава, с опънат покрив, радост за окото! Но само за 2 месеца!
Положението се повтори с още повече усложнения, така че вече никой, който я видеше не искаше да се заеме с покрива. Казаха ми да търся нов покрив.
Обиколих няколко морги – тц! Питах наляво – надясно... тц! Регистрирах се във форума на Рено, та дано оттам ми дадат акъл... пак нищо!
Много време мина докато намеря новия покрив! А и майсторът за него!
Сега вече наистина се гордея! Гордея се с мене си, че все пак успях да я оправя тази кола, че не я продадох веднага след като беше в „идеална форма” макар и само за 1 месец с познатата, любезна и мила усмивка на русокоса жена, която много не разбира от автомобили, малко я е карала, но пък разпалено уверява, че колата дори не е и одраскана на паркинг!
Сега, това е колата на... Кучето!
:)
